BgDomakinq.com - продайте излишните дрехи, обувки, играчки и др.

При какви условия бихте родили второ ,трето...дете?

Че не живея в Бг.

В какъв смисъл "при какви условия"?
Мисля, че най-важното условие е да го искаш.

Ако каката ми беше кротка... и ако бях с 10-15кг по-слаба :D
иначе желание не липсва :)

Така е, ама трябва да можеш и да го гледаш, финансово. Щото мойто любов не яде  :)

Условия от всякакво естество!Не мисля,че ако съм финансово нестабилна желанието ми ще е достатъчно.Поне за мен си е пълна безотговорност...и сега моля никой да не се обижда...мое мнение!Да не забравя и емоционалната страна на нещата...

За да имам повече деца,трябва да имам голяма кьща,като всяко дете да си има стая.Ане всички да са намьрдани в една стаичка.Да имам стабилни финансови доходи,а не днес 2000лв ,а утре 0лв.Абе много работи искам :D Искам да  подсигуря децата си финансово,да ги изуча.Аз затова сьм с едно. ;) А желание всеки има,но условия няма. ;)В такава дьржава като нашата, не можеш да имаш повече от две.
Мое мнение,аз разсьждавам така

За да имаш всичко това май трябва една 6-ца от тотото  :D :D

И аз съм на мнение че повече от две е невъзможно поне при моето положение  :(

Аз имам две момчета и много ми се иска едно момиче,но няма смисъл,ако нямаш възможност да им подадеш ръка в тези тежки времена да ги мъчиш!Иначе колкото повече деца-толкова по добри хора излизат!Моята баба на 93години казваше-с едно дете си като без дете,с две поне едното може да е близо да го виждаш,ако едното е в чужбина все едно едната ръка ти я няма,,голямото семейство е най-сплотено...един за всички всички за един!

Колко жалко,че са много малко хората,които разсъждават така!

Съгласна съм. Наистина все ще отгледаш и второ, че и трето - това ти останало, този ще помогне. Пък и е хубаво детето да си има брат и/или сестра. Но лично аз не бих си обрекла децата да живеят в Абсурдистан, пък за оправдание казвам на мъжо, че няма да ми стигнат силите и нервите.

По-нагоре отговорих шеговито, но виждам, че не това се е искало пускайки такава тема.
Аз съм на принципа, където има за едно, има и за две! С едно дете все едно си без дете! Не е честно и спрямо него...
Ние родителите няма да сме живи вечно, затова искам Деби да си има братче/сестричка, което/която да е с нея в тежките и хубавите моменти.
Все още сме млади, прави и корави, и всичко зависи от нас за да осигурим добър живот на децата си. :-*

Аз съм на принципа, където има за едно, има и за две! С едно дете все едно си без дете! Не е честно и спрямо него

И аз съм на тоя принцип.Израсла съм сама-без брат и сестра и доста пъти ми е било гадничко.Е имаше си и доста плюсове-всичко за мен :P
Сега като гледам мойте две зверчета как се забавляват заедно ми става едно хубавооооооооооо и за пореден път разбирам какво съм загубила от това,че съм нямала брат/сестра.

Е,и аз съм една от майките с едно дете,искам и второ,за да не е самичка,но не искам да ги мъча с лишения и труден живот,и само да повтарям ''маменце сега нямам парички за това и онова''и те да гледат отстрани задоволени дечица и да преглъщат....,а да не говорим за дом и нормални условия за отглеждане на две деца,АБСУРД!
Сега не ми се смята,но дайте една проста сметчица на месец колко излиза отглеждането на две деца от до със заплатка от сорта на 400-450 лв. :D :D :D

Поли няма приблизителна месечна сметка за дете  :D Без да те лъжа- аз не виждам огромна разлика с две или с едно дете.Може би защото сега са още малки- малкият ми син е на почти 2 години, все още не ходи на градина, а големият на 5.
И момичета това за финансовото състояние е нещо много относително.
Преди 6 години, когато забременях с първото си дете живеехме в гарсониера под наем.Тогава изобщо не съм си представяла, че едва 6 години по-късно ще имаме свое собствено жилище, жилището за което винаги съм мечтала, условия, средства и всичко това без унищожителен кредит до края на живота.Човек никога не знае как ще се обърне живота му.Сега може да имате "условия" за 5 деца, но след 2 години живота ви да се промени така, че да изхранвате едва, едва едно (образно казано, не го пожелавам на никой).Може и да стане обратното, така, че ако искате дете, всичко останало за мен са оправдания.
Еми каза, че нейното дете не ядяло любов.Всички деца ядът основно това ;) Всичко останало е само в нашите глави.
Помислете си само след 20-30 години, когато детето ви вече не е малкото бебче зависимо от вас, когато вече е възрастен със собствено семейство.Помислете няма ли да съжалявате и да се връщате назад виждайки колко сте загубили с тази предпазливост, мислейки че е здрав разум.

И след всичко което написах искам да ви кажа, че аз съм човек, който до преди 3 години категорично искаше само едно дете.Вторият ни син не беше плануван и вярвайте когато разбрах, че съм бременна мислех, че света е свършил:) Три дни съм плакала почти денонощно...не искам да ви казвам и какви мисли ми минаха през главата.Божичко, добре че послушах сърцето си.Сега не мога да си представя какво щеше да бъде без Жорко:)

Ми все на минус ще излиза сметката. Заради това не обичам Абсурдистан - не се грижи за децата си. Не създава условия зя труд на родителите. Е, ще видим 2025 Цигания ли ще се казва, Ромбулгар ли ?

Не казвам, че не му давам любов, но само с нея не става.Нека не си кривим душите.
 Ще ти кажа и защо мисля така. Преди да забременея и двамата с мъжа ми взимахме много добри заплати и можехме да си позволим минимум 2 деца. Забременях - съкратиха ме, родих - мъжът ми го уволниха. Бременна погребах баща си, 2 месеца преди да родя майка ми замина да работи в чужбина. Вярвай ми, имало е моменти, когато съм смятала дали да купя хляб от 76 ст. или от 81ст. А преди да се омъжа и аз и брат ми живеехме добре. Осъзнавам, че сме били задоволени деца - дрехи, играчки, уроци по чужди езици.....
Нещата при нас се пооправят постепенно. Но няма гаранция, че няма да се повтори. Е как да обрека второто си дете ?

"Да не остане само!"-ей това за мен лично не е и не може да бъде причина.Произхождам от род,в който никой не е само дете,но и никои от братята ,и сестрите не се имат,дори нещо повече...на нож са .Аз самата имам брат и не сме в толкова близки отношения.Лишения в семейството винаги е имало,защото родителите ни не са смогвали да отделят и за двама ни.Аз свирех на пиано,рисувах,танцувах,но до едно време,защото нямаше пари ,защото трябваха парички за братчето.След като родих моята майка ми каза,че трябва да си "опичам акъла" и да внимавам,че ако нямам някаква финансова стабилност си е лудост да се решавам на второ дете,защото само голото желание без подплата не е достатъчно.
И да,съгласна съм,че парите не са всичко,нещата винаги могат да се обърнат,затова да не забравяме и емоционалната страна .Аз изгледах детето си до 5 години и едва сега го пратих на предучилищна,та се чудя дали ще имам търпението да се грижа по същия начин и за друго или други деца...съмнявам се лично за себе си,защото не е достатъчно само желанието,важни са още много други неща,особено човекът ,с когото живеем!
Аз лично се радвам много на многодетните майки,но не на онези изтормозените мърляви,вечно мрънкащи госпожи,а на слънчевите излъчващи спокойствие и много любов ! :)

Лошо мислиш мила ще ме извиниш не искам да те обидя.Ами по твоята логика ако на 45г вземеш че забогатееш тогава ще родиш ли второ понеже ще имаш възможност??Моя случай не е цветущ но не мисля че си обричам децата -живея на квартира общо доходите ни и на двамата са между 650-700лв на месец и се справяме .Не съм си лишила детето от нищо,не е гладно ,е Да за мен не оставът за да се поглезя не съм се подстригвала от месеци все не мога да ги заделя тези 5лв  :D Бременна съм с второ -докато родя малката ще дръпне нема да има вече хумана и за нея и други там глезотии ,вече си имам всички бебешки принадлежности и само живот и здраве всичко да е наред ще дондуркам още едно  :D Ще пораснат ,ще си почна пак работа пък дано си имам късмет в живота и за в бъдеще съм по финансово стабилна  :D Аз мисля че е много по трудно при вече пораснало дете да се навиеш за второ  :D

Ама да не вземете да се скарате сега!!!Аз тая тема уж за добро я направих ::)

Скоки, не става въпрос за забогатяване, а за сигурен доход всеки месец, сиреч заплата. Не искам да имам милиони, но съгласи се, че ако знам колкоще взема в края на месеца ще ми е по-лесно да ноглася парите.
Добре, че мама праща и помага, ама докога ??? То ме е срам вече.
Иначе аз съм си казала - от мен второ България няма да види. :D

Еми, ти за България ли си раждаш децата?
Никога, ама никога не съм смятала, че раждам деца "на държавата" и ми е супер странен и смешен подобен израз и начин на мислене, не се сърди;)

Не се сърдя. Не не ги раждам за България, но в крайна сметка остават данъкоплатци тук :)
Лично аз съм взела решението за себе си. Зачитам вашето мнение и гледна точка, зачитайте и моето

Няма, просто си обменяме мнения и гледни точки :)

Никой не може да ти тази гаранция за в години напред-днес работиш тук -утре там и така  ;) то и при мен е така -добре че е мама  :D Никой не се кара просто искам да обедя emi9 да си има второ хихих  :D :D

Не се знае;)
Моите ако решат един ден да се реализират навън ще ги приветствам с две ръце;)
Зачитаме ти гледната точка, просто споделяме и аргументираме и своите;) Диалог да става;)

А,добре,успокоих се!
И на мен моля никой д ане ми се сърди,ама как се гледа дете с доход 500-700 лв при това на квартира,че и да се мисли за второ?Доходът ми е висок,видяла съм 2 и 200.НЕка бъдем коректни спрямо децата си и се замислим дали не ги обричаме просто на едно съществуване и не искаме ли всъщност те да живеят! :)

Децата ви няма да са винаги деца;) Един ден ще станаг големи, възрастни хора и пътят им не винаги зависи от вас.Както и не е задължително цял живот да ги бутате напред и да ги отглеждате и изхранвате.Има много случаи, когато в един момент става обратното;)Така че не им предначертавайте съдбата, само защото заплатата ви в момента е 500 лв.

твърдо подкрепям Еми,за второ не си помислям,мързи ме ся да пиша и да се обяснявам...''Сития на гладния не вярва!'' ;)

Така,така,аз защото съм нова и мен никой не ме подкрепя! :P
Ами моя доход не е 500 лв,ама и аз на този етап не желая друго дете и това не зависи от финансите,пък и кой е казал,че трябва да са две и повече...то е много лесно народим ги,после ги даваме на ясли или баби и дядовци ...то така е много лесно наистина! :P

То хубаво ще се реализират децата, ама и аз съм човек :D и на мен не ми се гние тук. Пък да си призная имам при кого да остана там. Не казвам, че ще е по-лесно, но съм сигурна, че ще е по-хубаво. Живях за известно време с дребният при мама - е когато е уредено е мнооооооооооого по-добре.

Е на държавна работа си по-защитен. Не са кой знае какви пари, ама без хич ? Скоки ще имам още едно, но първо не тук и второ след около 3 години. Да имат по-голяма разлика децата. Че ако забременея сега цял живат ще си остана у нас да ги гледам. Пък вече нЕАм нерви  :D

Никого не убеждавам да ражда деца:) Само споделям как е с две и че и на мен ми изглеждаше плашещо и почти невъзможно да имам второ.Но основното при мен беше, че не можех да си представя, че мога да обичам така и друго дете.Страхувах се да не пренебрегвам Дени-големият, както и това, че не ми се започваше всичко отначало- бебета, кърмене, захранване...всичко!Но сега ми е голям кеф:)

За протокола - големият ми син за първи път го оставих на майка ми да го гледа за няколко часа, когато беше някъде на 1г6м. И причината беше, че искахме да отидем до Метро, а тогава там не пускаха с деца.Малкия едва от 2-3 седмици го оставяме веднъж седмично пак за по 1-2 часа докато напазарим, защото прави големи панаири в хипермаркетите:)Баби и дядовци не са ми гледали децата.
Против яслите съм-не съм давала на ясла големия, малкия също си го гледам вкъщи сама.
Детската градина е задължителна за мен;)

къде 1,там и 2.Второто е подсигурено в началото от към дрехи и играчки.
Най-важното е да има стабилен мъж на среща,разпределение на средствата,някой в помощ от към старото поколение...
Ние живеем в 1 малка стая.Имаме двуетажно легло,2 гардероба и легло за нас.Не се оплакваме.Играчките са в хола при свекърите,ползвам кухнята,която лека-полека се превърна в наша-ние накупувахме нова техника
лятото сме сами и е добре.Зимата е потежно,но се издържа все още

amber  ти и да искаш не можеш да ме убедиш  :D
Сериозно, радвам се, че има хора, които осъзнават с какво се захващат раждайки първо, второ, трето.....пето дете.
Нямам намерение да убеждавам никого в нищо. Всеки си преценява. Всеки си знае възможностите и желанията.
Пък и Отнесената от тайфун  :-* си го каза много ясно - стабилен мъж. Моят не е готов за баща на това, камо ли на второ. Просто не е дорасъл. Ама такъв съм си го взела - добър, лош сама си го избрах (не, че е непоправимо) :D

аз планувах второто си дете да са породени с баткото заради точка в градината  :-[ Иначе и до днес щеше да си е вкъщи  :(
АЗ съм сама-без читави роднини и т.н. Не исках синът ми да остане сам.Мъжът ми има брат,много са близки и много си помагат.След дълъг път първо на него му звъни,че сме пристигнали благополучно.Осъзнах,че аз няма на кого да звънна за Коледа,няма кой да ми честити РД....Не исках да се случва същото и с моето дете!Предпочитам сега да се стягаме малко,но да имам 2 красиви усмивки до мен.
Много е важно да имате човек до вас,а не пияница,побойник,наркоман или ходещ по курви....
Важни са семейните отношения много!Аз сама си гледам децата,но винаги имам пари в джоба,аз решавам кога и какво ще се купи.Разпределили сме си задълженията  :)
Важно е да имате близки,които да са на линия при нужда!
На 1г.9м. за пръв път си оставих детето при баба му и то за 4м.!Аз лежах в болница 1м.,малкия се роди с проблеми.Обикаляхме по болниците непрекъснато.Приберем се за 2-3 дни,бате свикне с мен и бебето и пак в болница...Едва след 4м. се прибра в нас окончателно и то опериран.Пазех го като очите си да не го удари бате и да разпорим раната,отделно бате получи точка и го приеха.Той тръгна на ясла,бебето дойде...очички,пълни с въпроси...Бате преживя много-отделих го от мен,от вкъщи,аз отидох в болница с бебето-за всичко обеснявах.Трудно се справихме!Минаха месеци.Обличах се,а на вратата бате пита:Пак ли отиваш в болницата при Влади?....Много трудно забрави.И днес още помни  :-X
Сега като ги гледам двамата си мисля,че по-хубаво от това не може да ми се случи  :) Имам страхотен мъж и страхотни деца.Остава само да сме здрави, да ги гледаме и помагаме,не те на нас

За 3-то дете-искам момиче много,но не бих се решила на колики,зъби и т.н.....А и когато са 2 играят,когато са 3 се бият  :D
Може би ако имах поне собствена гарсониера щях да мисля по друг начин.

Ха ха ние с брат ми сме 2, но пък се спуквахме от бой  :D
Имах щастието да видя децата ти - абсолютни сладури ;)

Всички ние сме различни,Отнесена!Всички разбираме живота по различен начин.ПРизнавам,че аз не бих била щастлива в твоя,живяла съм го и знам.Моите цели са други,амбициите ми са може би по-големи .Бях казала,че детето ми ще има собствена стая,такава каквато моята майка винаги е мечтала за мен,но никога не съм имала и ето,има я,все още я обзавеждам.Не искам,когато отида в магазина да броя стотинките.Исках да живея в къща и живея.Била съм на дъното,знам какво е глад,ама истински!
Много се отплеснах нещо и сама си оспамвам темата :D

Именно ! За едни щастието е много деца, па макар и в една стая за други обратното, за трети ......нещо друго. Нека всеки живее така, както се чувства най-добре и щастлив :)

Аз живея както се казва "Ден за ден" не живея с мисълта за далечно бъдеще а само си мечтая за него да е по-добро  :P :P :P

пропуснах да спомена,че нямаме кредити....Имахме голф 2 преди първото дете.Сменихме го с пасат комби.Дойде и второто чедо-взехме си бус.
Сега се оглеждаме и за къща в покрайнините на София.Ще изтеглим и кредит.Ние също имаме мечти,а те са за всеки да има отделна стая  :)
Аз също мисля скоро да започна работа.Омръзна ми да търкам пейките,търках ги 3г.Остава още 1г.
аз също знам какво е глад,била съм по квартири,била съм и на улицата!Била съм 2м. с един чифт гащи,които вечер перях и сутрин обувах...
Аз също знам 2 и 200...Въпрос на избор и разбиране!Живеем в 1 стая докато си накупим страничните неща.После ще е по.лесно
Децата са подсигурени.Малки са още.Тук има кой да ми помага.Ще дойде ден,а децата растат бързо,и ние ще се отделим.Просто е момент на изчакване на по-добро време

ден за ден,но до кога?Ще се обърнеш някой ден и какво?
Всеки знае себе си

А правиш ли нещо по въпроса мечтата да се превърне в реалност?

Еми мила мечтата ми е да имам собствена къща  :D сега съм на квартира ,държим само един етаж от къща и понеже плащам заем 120лв+100лв за квартира искахме да вземем кредит за жилище и поне с тези пари да изплащаме нещо което ще е наше разбира се с уговорката и родителите да помагат понеже вноската щеше да е по-голяма но ни отказаха понеже аз все едно се водя безработна по време на майчинството  :( Живея с тази мечта че като тръгне малката на ясла и живот и здраве и другото да се роди догодина след тези 2-3 години си се върна на работа вземем този кредит и се сдобием с къща и дай боже тия кризи минат и заплатите се оправят  :D :D

С една дума:"Блажени за верующите!"(три думи :P)

Аз бях пред дилема:на квартира,с жълти стотинки за хляб или при свекърите,но добре
избрах второто,защото е временно
купихме си спалня,двуетажно,микровълнова,пералня,готварска,хладилник,фритюрник,сега си взех кафемашина за 180лв. За нова година предстои 40 инча плазма  ;)
Когато намерим хубавка и евтинка къщичка,ще я отремонтираме и повечето неща си ги имаме.Може да е малко и на 2 етажа,но да има 3-4 стаи поне  :)

Е аз не избрах да живея при свекърва си макар че там щях да спестя доста от разходите си но в нерви нямаше да издържа да живея.Когато сме имали нужда от помощ никой не ни е отказъл и май по се обичаме когато се виждаме по рядко :)

разликата е,че на теб има кой ти помага.На нас НЕ-финансово!Единствено зимнина взимаме от тях и лятото взимат баткото на село
Стараеме се ние да помагаме на тях като плащаме сметките -пенсионери и т.н.

пп:Пращам си детето на село с много пари и всякакви лакомства.Всичко ми се връща после.Не го пращам за да си развявам задника,а за да се занимавам с малкия,който си имаше своите нужди.Плюс факта,че въздуха там е чист и че му купиха 5 кокошки и 2 заека да си ги гледа.1-2 седмици там,1-2 при мен.Следващото лято ще стоим всички там заради въздуха  :)

Здравейте, не зная защо повечето майки слагат на първо място финансовите възможности при решението за дете.
Може ли един нов живот да зависи от нещо толкова преходно?
Парите днес ги има, утре няма, не са нещо сигурно и постоянно. А и парите деца не гледат, не обичат и не се купува здраве!
Аз имам три прекрасни дечица и въпреки трудностите, които понякога съпътстват отглеждането им, никога не съм съжалила, за решението си да ги родя.
Единственото, за което се моля е да са здрави. Всичко останало ще се нареди.
Не се страхувайте да пълните къщата си с детски смях, това е единственото нещо, което ще остане в сърцето ви.

Моля да не се разсърдиш,но за мен лично начинът ти на мислене е много наивен.Разбира се,че финансите са от изключително значение.Ето ти елементарния пример...представи си,че не можеш да си кърмиш детето и с еналага д аго храниш изкуствено,а дори д аго кърмиш ти трябва добра храна,а за нея ти трябват пари.За да му е топло на детето през зимата му трябва топла къща и топли дрехи,които също струват пари,ако детето ти да ти чукнем на дърво да не се случва се разболее пак ти трябват пари за прегледи и лечение...доказано е в световен мащаб,че отгледаните в бедност деца в повечето случаи не порастват личности.За мен лично ЛЮБОВТА се изразява не само в гушкане,търпение ,но и в осигуряване на елементарни условия на живот и подчертавам живот,не съществуване.И не случайно ги пиша тези неща...доста често ми се е случвало майки ,изтормозени,влизат в магазина броят си парите,детето иска шоколад,а тя му казва през зъби:"Аз за хляба нямам,ти шоколад ми искаш!"
Никой,ама никой не може д аме убеди,че парите не са важни,защото,за да сме здрави трябват пари...това е положението,колкото и да не ни с еиска да е така.
Още един пример...преди няколко години поискаха на майка ми 650 лв за операция на жлъчката,която си с епоема от касата,но доктора направо си и казал,че,ако не плати ще я оперира,но не гарантира,че ще стане от масата.А ми казвайте,че парите не били важни!

И двете ми деца са планувани. С втората бременност бяхме много добре финансово, никога не ми се е налагало да пестя за нещо, но.. нещата се променят, удари ни кризата.
Сега пак децата ми не са лишени от нищо, но аз и съпруга ми ограничихме доста от нещата, който правехме по рано - през ден по ресторанти , кино и т.н.
Спокойна съм - мъжът ми е страхотен човек и много оправен, няма да се остави по течението и аз имам много добро образование, но в момента не работя в отпуск съм, бабите и дядовците помагат много.
И да финансите са много много важни, онзи ден пред аптеката една майка плачеше за пари за лекарства за 3 годишната си рожба.  Ужасно е , защото колкото и да не ми се иска здраве, образование, обучение - всичко в един момент опира до парите.

А,мерси! :D

Докато бях бременна с първото и второто дете и докато ги отглеждах имах повече пари отколкото ми бяха нужни (съпругът ми беше добре финансово )
Сега с третото дете живея вече със съвсем обикновен човек, който, за да ни издържа работи по 12 часа на ден.
За нищо на света не бих заменила живота си сега за живота преди.
Не казвам, че парите нямат значение, но ако чакаш да имаш къща, кола, обзавеждане и стабилни доходи, че и кариера и тогава да създаваш деца, то 50% от семействата ще останат бездетни.

Ами то 50% от семействата и без това създават деца заради дълга към държавата...да не говорим пък пълните домове...тя картинката не е непозната за никого.

Добре казано само че процентите май ще са повече  :)

Що ли отвори таз тема да чета тук и да се дразня само...мамчета спрете се,дете не се гледа само с усмивки и гушкане,в магазина с усмивка не плащам...

И аз много не схващам идеята на темата.
Авторката иска да убеди себе си колко е гадно и трудно с повече от едно дете?!
Или нас дето сме с по две (че и с по три) колко е трудно и безотговорно?!

Отровна целувка примера ти с "дългът към държавата" и домовете беше неуместен. monisis искаше да каже нещо съвсем друго, не вярвам да не си рабрала.

И аз уж реших да не се включвам повече:)

Ама аз не знам кой и къде написа че гледа детето си с усмивки само.То и аз искам като една позната да купя на 6-месечното си бебе бански на Армани за 160лв ама няма -като няма ще носи и за 1.60лв ама пак няма да е голо.Въпроса е в това че не е нужно да имаш купища пари за да отгледаш нормално поне 2 деца за 3-то не бих се навила  :D

А с ето това изказване авторката може да заключи темата  :D :D че иначе има да спорим  :D :D

Амбър,в нищо не искам да убеждавам себе си,защото съм наясно с желанията и целите,които имам,все пак фактите говорят достатъчно!Подхванах една тема,която явно се е оказала неразбрана!НЯкой мод или админ,ако иска може да я заключи,за да не се създава изкуствено напрежение.Благодаря на всички включили се! :)

Ако авторката на темата желае нека я заключи ,на мен не ми пречи стига да си остане добрия тон  :)

не виждам защо да заключвам темата.Всеки си има мнение и си го изказва!
Моя приятелка все се оплаква,че няма пари...Децата й са породени,всичко им е марково.Тя е взимала по 2 400лв заплата,сега е на 240лв.Влизам й в положението,но като нямаш пари,ще купиш нещо от левчето,не на Чико за 80лв  ;)
Тя не го разбира,аз не мога да споря с нея.
Та всеки си има свои виждания по въпроса
И въпреки всичко,всичко опира до пари
Моя приятелка е с болно детенце.Всеки ден ходят по рехабилитации и т.н.Дава по 200лв. за бензин само,отделно си губи цялата сутрин.Няма нормален ден   :(И въпреки това се бори със зъби и нокти и казва:Това си е моето дете!Колкото има-толкова!Но и дете с пари не се купува!Колко са тия по инвитро-центровете,които дават мило и  драго да видят 2 чертички и не могат!...
Всяка монета има 2 страни.Това е живота-за едни е хубав,за други е по-хубав :)
Радвайте се на децата-1,2,3 или 100-те са си нашите дечица.Все някак ще си ги отгледаме

Ауууууууууууу момичета ще се избиете . Не се опитвайте да убедите отсрещната страна, в това, в което вярвате. Вие бъдете убедени, че с изборът, който сте направили, вие и тези около вас, сте щастливи.
Просто си споделяме мненията  :D

Условия е хубаво да има. Ние имаме огромно желание за три деца.
В момента съм бременна с второ. Да чукна на дърво удържаме фронта финансово.
От значение са естествено възможностите. Но наистина днес ги има - утре не.
Раждайки детето си си готов на всичко за него. Естествено, че ще лиша себе си
за да има детето ми всичко необходимо. Готова съм в огъня да вляза нея!
Друг е въпроса, че сме асоциална държава и всичко пада на плещите ни!
Не крия, че обмисляме вариант за чужбина.
Най-малкото поради факта, че подавайки документи за детски в социални ме
гледат все едно съм най-големия престъпник:
- Вие наистина ли получавате минимална заплата? Знаете ли, че могат да ви проверят!?
Викам: - Да заповядат!!!!!

В същото време влиза циганка, чиито документи се приемат без проблеми!

Викам си: Баф маа му!  :-X Аз ли не съм в ред? Искат ми обяснения за доход,
а братята роми ... никой не ги пита как така всяка мангалка се води самотна майка
и "източва държавицата ни" !!!!!!!!

Това ме дразни! Малка държава, всеки, който се докопа до власт черпи облаги
на поразия и без предел! В същото време те тъпчат като "пълноправен член".
Плащаш данъци, осигуровки, такси за да построиш палат на този и онзи политик,
да платиш тока на мръсните мангали, да им платиш социалните помощи ....
Еми ...дразнещо е!
Обичам детето си, ще обичам децата си. Искам да имам деца и да давам
мило и драго за тях! Но се замислям дали да ги отглеждам тук!
В крайна сметка тук ЕДИНСТВЕНО даваш, не получаваш нищо насреща!

Ето намерих си съмишленик ;)
Имах възможността да поживея в чужбина с малчо ( да ме пита човек защо се върнах  (evil7)) и ти казвам и там не е лесно с дете, но разликата е с  десетки години. Да ги видиш там как ромите, които не са много спазват правилата и не пипат, щото ......Как като опреш до институциите хората гледат да ти помогнат, а не да те разкатават. Как пък една нацупена лелка не видях.
Ето и още е дин малък пример за отношението. Когато се качвах на самолета българката ме вижда,че съм с малко дете, пък и на билета го пише и ми даде място по средата - възможно най - ужасното. Добре, че момчето до мен се премести, пък и стюардесата ни премести накрая ;)Белгийката, която ми даде местата, когато се връщахме само ми каза ето това е вашето, а до вас ще се погрижа да е празно. И какво - самолетът фраш, аз се ширя на 3 седалки, щото белгийката се оказа по-човек от нашата ???
Ох отнесох се, простете

Да...манталитета ни е такъв, Еми, за съжаление ...
Само, че на мен ми писна да плащам за чужди грешки!
Под грешки имам предвид потоците изтичания на пари в
горните етажи на властта! Щото като прекалят по някое
време и ни го нахлузват на нас - данъкоплатците!
После отново - няма средства за образование, за здравеопазване!
Няма такова нещо поне в Германия, тъй като от там имам впечатление.
Та ... всичко тръгва от социалната политика на държавата!
В България такава политика НЯМА!!!
Малко ли пример могат да вземат от Европа!? Но не... нямат интерес!
Деца се гледат в добра социална атмосфера!
Тук наистина я няма!

Е ще ги видя, като останат само братята роми. Кой ще плаща данъци.....
По телевизията циркулира един много важен за мен въпрос - Да продадем ли Бг и да си купим нащо на юг - Ами да ! Може и на запад ;)

Мамчета някоя от вас да е ползвала такъв тип количка за породени деца?

(http://prikachi.com/images/340/2616340e.jpg)

Хехее тази количка ми заприлича на онези моторите с кошове :P

Двата коша са един под друг, а не един до друг;)

Лично аз не, но съм виждала мами с такива. Само, че децата бяха големички. Че иначе бебето къде ще лежи ???

Ето тук може да я видиш с подробно описание ама щом пише от новородено явно има как  :D :D ама нова е много скъпа  :o втора употреба трябва да я търся  :(

http://www.bgdechko.com/product.php?id=257

Аха. Значи бебето ще лежи под другото. Ама тия хора луди ли са такива пари да й искат. :o
Моя позната имаше на чиполино, която си е нормална, но май позволяваше да се вози и още едно дете ама май право.

За право дете е само една приставка на колелца, която се закача отзад на количката- мисля, че беше около 40 лв.
Но е за по-големи дечица според мен.МОже би над 2г6м - 3 .

То Скоки докато роди, първото ще порастне.
Скокче освен да питам приятелката дали я продава и на какви пари ;)

Искам и аз да се включа тук,мисля че съм най-малка от всички ви.Та на 20г съм и имам дъщеричка на 1г и 4м.Та така,с моя мъж сме заедно от 5години,аз бях на 15г.Рботех,за да си изкарам парички за училище(учебници,дрехи и т.н)Моите родители са разведени имам 1 сестра и 2 братя.От първия брак на майка ми съм аз,двамата с татко си създадоха семейства на ново.От втория си брак майка роди брат ми.Мажът и наричах татко.Моя биологичен баща и той създаде второ семейство там той си има дъщеря и син.
Втория ми баща почина 2000г.Брат ми беше на 3г.Искам да кажа че съм имала отвратително детство,което не пожелавам на никое дете.Мен ме отгледаха баба и дядо(родителите на майка ми).
Майка ми даваше по 2лв.за училище,ходех със сандвичи,повярвайте ми че ми беше гадно когато децата си купуваха вафлички и закуски.Моите сандвичи бяха маргарин и сол :(.Та майка работеше ден за ден,имахме пари ден за ден.За нея беше по важно да има цигари,отколкото аз да имам топли обувки за зимата.От баща ми и 1лв.не съм видяла.Само една издръжка от 40лв.които станаха 60лв.когато бях в 10кл.Ние с моя мъж имаме 10години разлика.Разбираме се чидесно.Може би заради тези неща които изброих по горе реших,че ще се махна от майка ми малко,то и така стана,бях ученичка на пак казвам на 15години,когато се запознах с моя мъж.На 16години вече живеех в тях.Майка му ме прие добре,повярвайте в нейните очи аз виждах мечтаната майка.Питаше ме как е с училище и т.н.По миналата година завърших 12кл.бременна  в 7-мия месец.Преди това склуючихме брак,всичко беше окей,не беше планувано бебето,просто стана.Когато трябваше да казваме на нашите ме бе най-много страх от майка му,не от моята.Ноооо тя каза това дете няма да махате,ще си го гледаме.А знаете ли моята майка какво ми каза "АЗ ПАРИ ЗА АБОРТ НЯМАМ"  ??? аз и казах че няма да го махам и тя ми каза "АМИ ГЛЕДАЙТЕ СИ ГО".Незнам дали разбирате как се почувствах,баща ми реагира по същия начин.ТОЙ НЕ Я Е ВИЖДАЛ ОТ КАКТО СЕ Е РОДИЛА. Сега си живеем в къща,майка му на мъжа ми си гледа болната майка в Русе.А тук сме в доста голяма къща с баба му.Добре че е тя да ни помага,тя гледа голяма градина.Та на мен преди няколко месеца ми спряха майчинството което беше 100лв.Моят мъж взема близо 1000лв. на месец.Всичко за детето ми е дадено от стринка ми и от познати(легло,колички 2,дрехи и т.н)Айде стига съм писала,че зех да се разтройвам.
С удоволствие ще родя още едно детенце,хубаво е да имаш брат и сестра,но не е хубаво да имаш родители които не ги интересува къде си,с кого си и какво правиш и на къде ти отива живота,може би ако не бяха баба и дядо незнам къде щях да съм.Те са всичко за мен.И въпреки това не се сърдя на майка и на татко
ТА НАПЪЛНО ПОДРЕПЯМ МНЕНИЕТО НА ЦЕЛУВЧИЦА И НА ОТНЕСЕНА ОТ ВИХЪРА.
Надявам се да не съм била досадна. :)

това потвърждава мнението ми,че най-важен е мъжа до теб.Имаш ли рамо до себе си-имаш всичко!
Знам какво е да има пияница в къщата,да се налива,да пребива...Да не смееш да се прибереш вкъщи за да не те бият.Да ходиш на училище целия син и да се чудиш какво да измислиш всеки път!  :(
Казвам всичко това,защото втория мъж на майка ми беше такъв.Пиеше и ни биеше и двете...Когато се разделиха ме извика в тях(аз живеех на квартира).Даде ми 5лв. да ПРЕЖИВЕЯ и взе да ме опипва и да се опитва да ме целува  :o :-X
Никога повече не стъпах там,не казах и на майка ми-нейните проблеми й стигаха.От многото бой,от малко наследствие,тя отключи нервно-психично увреждане,което я погуби.Вече не е човек...Съдим я за разни глупости за да я държат в лудница и т.н.
Пак казвам,много е важна средата,в която сме.Трябва не само любов за едно бебе,а хора,които искат и могат да ги отгледат  :)

Ама аз до колкото прочетох то май новороденото трябва да е от долу  :o пак не ми допада ако е така наистина ,ако може да е обратно съм навита на такава количка стига да имам възможност  :)

Криси09 Радвам се за теб че поне си намерила човека който да те прави щастлива  :-*

Боже се едно чета за себе си,мислех че нетрябва да го казвам.Но аз и и брат ми бяхме бити не всеки ден,а през ден,точно от втория не от третия вече приятел на майка ми,който беше с 10години по МАЛЪК ОТ НЕЯ.Знаете ли това как се при от мен,брат ми и баба и дядо,че тези хора се поболяха само то нея.И аз и брат ми сме ходили пребити и посинени на училище.Майка все още се държи,но вече 6години е с него,когато казах че имам прияятел така и така,той спря да ми посяга,брат ми порасна и стана по висок от него и него спря.Но беше ужасно да те бие някой,а майка ти да стои и да гледа.Да ти казва ами ти си го заслужи.
Благодаря на Бог,че имам такава полвинка до мен,че имам баба и дядо,на които все още мога да разчитам не само финансово.За мен баба ми е всичко,тя за мен ми е майка.Та на 20години съм,но това което аз видях и вкусих от живота не го пожелавам на никого,има още много за разказване,но няма да ви товаря.То си остава за мен.
И САМО ДА ДОПЪЛНЯ,ЧЕ НЕ СЪЖЕЛЯВАМ,НИТО ЧЕ ИМАМ ДЕТЕНЦЕ,КОЕТО БЕЗКРАЙНО ОБИЧАМ И ЧЕ СЪЗДАДОХ СЕМЕЙСТВО ТОЛКОВА МАЛКА.
Пожелавам на всички ви да направите детството на децата си назабравимо.Аз ще го напрая,колко мога!!! :-*Обичайте се и бъдете заедно в добро и лошо!Гледайте на всичко от позитивната му страна,аз така правя и може би затова не се сърдя нито на мама и на татко. :-* :-* :-*

Аз не съм забравила,но отдавна съм простила!
Вече имам семейство-те са моите кахъри.
Преди майка ми да изтрещее съвсем,ми беше казала:От тук нататък гледай само мъжа си.С него ще живееш,с него ще умреш....
Тя не знае,че имам още 1 син.Тя познава само бате.Бях й казала,но така и не разбра.Вече я интересуват само извънземните  :(

Божичко...момичета...

Взе ми думите от устата.
На Криси и Отнесената - Евала, че сте станали хора, имате семейства и деца и се грижите за тях.
Благодаря на Бог, че имам страхотни родители, единият вече не е между живите, но си остава такъв.

Еми аз няма какво да кажа вече!
Само баба и дядо всеки ден ми казват,моля те не повтаряй грешките на майка си!!!!
Нали има една поговорка "Крушата не пада по далеко от дървото" ,е никога няма да причиня това на детето си.Никога!!!!!!!

(yes1)

Говорих с мацката за нейната количка, но бебето трябва да е седнало за да се вози и второто дете. Що не си потърсиш количка за близнаци. Аз се сещам поне за 3 вида такива - едно до друго, едно срещу друго и едно пред друго може да са децата. Последните две са с ширината на нормална количка, но са с габарити на "комби" :)

Затова гледам все напред!Мисля само ние да сме добре.Отдавна съм си изплакала сълзите....Много дълго плаках,вече не!Не си заслужава!Разбрах,че вместо да плача и да се жалвам,мога да се усмихвам и да се радвам.Загърбих всичко,още на 19г.!
Видяла съм глад и мизерия,живяла съм на улицата...Работила съм нощно време с 30 мъже наравно!Кръст не ми остана.Плаках много,вече-не!Много закоравях.Дори когато малкия се роди и ми казаха,че ще умре,аз бях желязна!Усетя ли се се разтъжавам,започвам да мисля за нещо хубаво и т.н...Майка ми се погуби от нерви!От опит знам,че не трябва да се давам на отчаянието.Мъжът ми беше като парцал.Казах му,че ако Влади не оживее,значи ще си направим момиче и пак ще има детски плач.Не давах поводи да се разтройва.
Вярвах в детето си,защото все някой трябва да се метне-темерут-на мен  :)
Малкия се роди полу-жив,1 800кг. с порок на сърцето.На 8-я ден-пневмония.На 2м.-пневмония..На 3м. щеше да умре на операционната маса.Тъкмо са го отписали и той се е преборил!Живее му се!Е как да не му даде шанс човек?Как да не отделя от моя залък заради него?
Сега е невероятен циркаджия.Понякога прави страхотни бели да ми пръсне сърцето,но дете-моето дете  :)
Ето го на 5 дни,2 часа след като ме изписаха от Шейново.40 градуса,прясно секцио-аз при него-той беше в друга болница
(http://media.snimka.bg/3865/013985217.jpg)

На 2м.-прибрахме си го след като отложиха за пръв път операцията
(http://media.snimka.bg/4374/015003907.jpg)


7-8 дни след операцията,още неориентиран

(http://media.snimka.bg/4696/015647059.jpg)

Само едно мога да ти кажа.БРАВО НА ТЕБ.
Живи и здрави да са ти дечицата.!
И мен ме бяха наплашили,че ще се роди не повече от 2кг,нооо накрая се роди 3100кг и 51см.Жива и здрава.
Възхищавам се на такива хора като теб!
Живи и здрави всички от семейството ти! :)

Милата малка мишка. Отнесена ......дано да е здрав, жизнен и весел такъв какъвто го видях аз. И за баткото важи същото   :)Пък и се надявам скоро пак да се срещнем

на мен ми казаха,че е 1.500кг-толкова и беше-в 9-ти месец
Бях на системи и т.н.Накрая му паднаха тоновете и спешно секцио,в последните минути!
Не ме притесняваха килограмите,а проблема,който има.Но всичко е зад гърба ни.
Единствено се страхувам,че знаете приказката:Счупеното и лепеното не е като здравото...
Но пък аз вярвам,че може да се пребори с всичко,щом и майка му успя!
Не ми пука къде ще живеят-БГ или другаде,само да са добре и да са щастливи,да са приятели в живота си.Като всеки родител,и аз искам най-доброто за тях  :)

Еми,ще се видим разбира се  ;)

Да са ти живи и здрави!

Ех че неможе да си направим групичка и да се видим,доста сте ми далеко,но ако имам пък към София,с удоволстие ще ви видя.Жалко че сме далеко :-*
Хубава вечер на всички!

Ми че как ;) Кажи някъв детски клуб, който да ти е близо и ние на кафе, а  дребосъците ще беснеят  ;)

Ако не Мартен го знам къде е  :D

Еми ако имаш кола,качвай няколко майчета,аз ще ви посрещна с удоволствие  :P

Ха ха имам. Чакай да ми излезе работа към Мартен  или Русе и паля. Не, че ми се пътува зимата в тази посока.....

така и така говорим за семейството,поне да покажа и другите членове-тати и бате на 11м.



това е най-любимата ми снимка,която съм уловила някога  :-*
(http://media.snimka.bg/1196/008646570.jpg)

Еми супер,не е казано утре,ако някой има път към Русе да се обажда,имам голяма къща,ще ви посрещна на драго сърце :D

Чудесни са ти мъжете,ето и моите изкуших се и аз ще сложа

Мислих и за такава количка но малката като дръпне още малко и почне да ходи май все ще си бутам количката с едната половина празна за това мисля и един друг вариант -има някакви приспособления дето се закачат към единична количка и така по-голямото когато иска да седи се разпъва .Ще потърся сайта и ще го покажа  :)

Включвам се с малко закъснение!
Криси,благодаря ти и съжалявам за всичко случило се!
Моля и да ме извините,ако на някого темата се е сторила може би осъдителна...не беше това идеята.Радвам се,че запазихме добрия тон!

Мамчета ето това е http://www.youtube.com/watch?v=jlCb4ycqe74 ако някой го е виждал тук в някои магазини нека каже  :)

Отровна целувка-само без да раздаваш целувки ,че ако отровата е смъртоносна ..... :D :D

Такова беше и моето раждане с 1.480 кг.
Да са ти живи и здрави :-*

Както казахме-всеки си има свой живот,свои преживявания,свои изгледи и мечти!Както казах:Някои живеят щастливо,други по-щастливо!
Ние сме различни,винаги ще има различни мнения.
Когато нямаш нещо,се стремиш да си го набавиш.Когато имаш всичко,се ядосваш,че няма какво да си набавиш.И в двата случая се ядосваш за нещо  :)

Аз говорех за такава приставка, но тя е за по-големи дечица:
(http://www.babysafe.co.nz/anytime/uploads/4365.jpg)

Моето 1.100кг 36см ама сега е станала мома за женене  :D

да това за степенките го гледах ама тя ще е малка и ако иска да седне край или да се прибирам или да я нося  ???

Скоки,вземи степенка.Тя ще порасне,бебето ще расте
като се измори ще я качиш да я возиш,а бебето на кенгуру или слинг
Казвам ти го от опит,като майка на породени.Виждала съм го от други майки

Помисли малко-с 2 ревящи и изнервящи слънца къде ще отидеш сама?На пазара,до Билата,на 5км. далечно разстояние?Или никъде-възможно най-близо до вас  :D
Каката няма да иска да се вози скоро,имай го в предвид.2м. след като проходят искат само да ходят или на ръце,но не и в количката да седят
Отделно тази количка трудно влиза в магазин,в метро или градски транспорт,пък било и в багажника на колата при път

помисли си,имаш време.Гледай да е малко и практично.Каката ще порасне  ;)

На колко ще е каката, когато бебето се роди?Според мен тази степенка е за не по-малко дете от 2,5, даже 3 години.
Моя е на 2 и абсурд да го кача на такова нещо, или ако успея ще е за не повече от 3 мин.На първият светофар на който спра и той ще е долу.

ще е на 1г.3м.
искам да ти кажа,че е въпрос на навик и приучаване.Когато си поставиш нещо за цел,то става.иЗИСКВА СЕ МАЛКО ВРЕМЕ,Но когато е малко-то се научава
Баткото на 1г.3м. ходеше по 2км. за ръка хванат.Полека лека го научих да ходи до мен,защото като дойдеше бебето,нямаше как да го държа
Бебето спи до 8:30ч. сутрин-така е научен,защото бате става в 7-7:30ч. за детска градина.Става,обличам,водя,прибирам се,а Влади още спи
Това съм го учила цяло лято!Сега вече е супер.Иначе и той като бате висваше в 6ч. на решетката.
Изисква време,но не е невъзможно.
Скоки трябва да си я приучава на номера,които са й сгодни на нея ;)

Супер е, ама си предснавям какви пари ще й искат. Ако имаш сръчен татко с инженерна мисъл в главата и малко мат'риал...... :D

видях го втора употреба за 270лв само приставката  ???

Понеже ми стана интересно и се зарових - сам покривалото за дъжд за приставката е 44 евро  :o
 Намерих я приствката. С намалението от 10 % й искат 179 евро и правят доставка до БГ, която струва 35.90 евро
Както обича да казва мъжа ми - за тия пари ще плащам на шерп да го носи

Само че моята Мимка ще е все едно на 1 годинка ,тамън прохождаща дано поне от по рано проходи ,щото тя декември прави годинка а още не върви и с проходилката както трябва .Термина на Мими ми беше на 02.03.20100 а тя се роди 04.12.09 а сега за второто е на 13.04.2011 не смеем да си помислям каква лудница ще е  :D :D :D

май ще си нося едното в раница хихихихих

Да. По-лекото ;)

Вземи си количка за близнаци, те направо ще са си две бебета.
Има много изгодни.Даже може да излизат по-евтино от тези приставки:)

И аз това имах предвид. Втора ръка се намират до 80лв

май,май на там отиват нещата  :D :D

Ъхъ и ако те спре полицай, както нас със братовчедката на дребния (децата са с 5 мес. разлика) и пита близнета ли са ще казваш да старши. :D

:D :D :D

Скоки ,шестица от тотото не искам,че това са лоши пари,носещи нещастия.Аз сьм суеверна за някои неща. :P Искам една стабилност за семейството,но явно и това е много.
А колкото по-големи стават децата и проблемите и разходите стават по-големи.Ние сме три сестри,едната е природена.Майка ми е на втори брак и знаете ли какво ми каза онази вечер;
Живота ми свьршва ,а аз не разбрах нищо.Еми то само неприятности покрай нас.Ние сме като филм,но сюжета му е една голяма драма.Голямата ми сестра избяга от вкьщи и се ожени в друг град.мАЙКА МИ ОТ УПЛАХА ПОЛУЧИ ДИАБЕД.Всичко уж се пооправи,минаха няколко год.и мьжьт и се обеси,как го понесохме ние си знаем.Вьрна се при нас,реши да заминава за Испания.Замина и там намери един алкохолик.Но както и да е,пак за около година беше горе долу добре.И на другата баща ми почина внезапно,в буса както шофираше.Още не мога да го преживея,това бе човекьт ,който ме отледа.А за майка ми да не говоря.Оттам другата ми сестра се прибира при майка ми няколко пьти,не се разбираха с мьжа си,и там ядове колкото щеш.Като си помисля аз сьм сьздавала най-малко,но пьк здравословни.Тази жена майка ми, няма миг спокойствие от нас.Ако не е едната другата,ако не е втората ще е третата.Това е малка част от нещастията ни.Та исках да кажа,че детето ти, винаги си е дете,няма значение на колко год.и винаги трябва да си готов да му подадеш рька било финансово или духовно.Никак не е лесно с три,повярвайте ми.Когато бях малка ,винаги си казвах,че ще имам едно дете.Не сьжалявам.И аз сьм човек,не искам живота ми да мине в гледане на деца и ядове.Да ми е жива и здрава друго не искам.Един живот живея,няма втори дубьл!
Не искам да убеждавам някой,колко деца да има,аз за мен сьм решила.Всеки има глава на раменете си.И всеки си живей своя живот,както си го направи!
Лек ден от мен! ;)

Мамчета някоя от вас правила ли си е изследване за синдрома на Даун?И в какво се състои прегледа?

Аз правих по време на втората си бременност.Изследването се нарича биохимичен скрининг.
Нищо сложно и страшно.Взеха ми кръв и след това ме гледаха на 3д видеозон (3Д, 4Д наричат го различно).Резултатите са в проценти вероятност.
Но до колкото си спомням се правеше между 10-та и 19-та г.с.

Е да аз съм в 16-а и ми казаха че не е лошо да си го направя  :)

Мамчета я ми кажете тези с малка разлика дечица като при мен както ще е 1 годинка-каква им е реакцията при появата на ревливото същество  :D само да не стане така че като ревне едното и в тон да почне другото  :-X Тя малката въобще не ми е ревала само когато я обличах след къпане ама знае ли се какво ще е другото  :D ако се метне ротко като нея ще умра от кеф  :P

Може да ревне от ревност или от някаква нужда ::)Но почти съм сигурна,че ще има ревност :)

Е толкова малко ще му разбира ли главичката какво става  :D

И още как ;) Как така ще дели мама с един вързоп ?  :D

Мила, да не те плаша ама кокво те чака............... ::)
При нас разликата е 1.5г. и беше ужассссссссссссссссссссс.
Малкото пъти които съм оставяла бебо без надзор са ми се изправяли след това косите :(
Само ще дам един пример-бебето нямаше 2м.и спеше и аз отивам да простирам на терасата.Баткото си ядеше дробчета/бях сварила дробчета които да готвя след това/.Докато съм простирала,бебо се е събудил и ревнал-баткото го чул,напълнил ръчичките с дроб и бяга да го храни. :DКато влязох щях да припадна-мушка ли мушка в устата на бебето дроб да яде и му вика "НОГО УБАВО ПАПКА" :D :D :D
Сега със смях се сещам за много такива случки,но повярвай ми тогава....................
Дано са ти кротки,че моите да са ми живи и здрави са едни багабонти :D

 (laugh2) значи купона ще е пълен а аз да се заредя с железни нерви  :D :D :D

Ами горе-доло така се получава ;)

мене ако питаш дали ще е голяма или малка разликата в годините между двете или трите деца лудницата, купона, войната и т.н.т. е огромна, все са си деца и искат тяхното. Заредете се търпение и ако някой продава излишни нерви бих си купила(http://dl3.glitter-graphics.net/pub/623/623353v49j2qtgk8.gif) (http://www.glitter-graphics.com)

Когато е по-голямо детето все пак може да се опитам и да му обесня и то да ме разбере ама като е мъничко ми беше интересно каква ще е реакцията.Тя малката сега се радва много на такива малки човечета като нея ама като е в къщи какво ли ще е  :D :D

обесняваш ама и то душица носи, все прави компромиси и на края му писва, изнервя се и ставааааааа, но иначе е много хубаво да са поне две децата и аз съм расла сама и не ми беше много хубаво, не че зная какво щеше да е ако имах брат или сестра де ама все пак е по добре.

На нас с брат ми ни е разликата 1г,6м помня че постоянно го налагах  :D защото все ходеше след мен.Мразех го ,защото когато имаше екскурзии той все ревеше да ходи с кака си и мислех че заради него няма да ме пуснат  :-X а и на обед ме караха и аз да легам че той иначе не искаше да легне ако ме няма в стаята  :D сега много държим един на друг и се радвам ,че го има.Не съм се сетила да разпитвам майка ми как съм се държала като се е родил той хихихи

виждаш ли как си се чувствала, така са и по големите деца в семейството, но то е за определен период от време, после надявам се ще се обичат и ще са си дружки.
Нека да са живи и здрави пък всичко ще се нареди, все някога, А ДО ТОГА ААУУУУУУУУУУУ ПОМОЩ

всичко върви в комплект-смях,плач,болести,вируси....Когато плаче единия,реве и другия
Нашият бате вече не се буди през нощта от малкия-свикнал е с ревът нощно време.Но пак няма спокойствие.Още 1 г. ще е тежко.После ще става още по-тежко предполагам  :D

(yes3)

Имам две,  финансиво нестабилна съм, но съм щастлива, че са две, защото ме правят такава заедно.   

Днес бях на консултация и понеже исках да ме изследват за синдрома на Даун попитах нашия лекар дали го прави или трябва специално да си запиша час ,та неговия отговор беше такъв:"Имаш късмет че аз си гледам тези неща иначе един такъв преглед в София струвал 100лв "каза ми какви са признаците и че ако ги имало се прекъсва бременноста понеже не било лечимо.При мен всичко е нормално ,но исках да попитам някой друг правил ли си е такъв преглед и наистина ли толко струва или този искаше да почерпя поне  :D иначе аз не плащам при него защото съм с направление но си ме гледа цветно всеки път  :D :D даже сега получих и снимка на бебо на пацата за да съм сигорна че е 100% мъж  :D

Абе вие в Монтана сте големи късметлии да имате такъв доктор  :P ,да гледа всеки път,че и цветно.Аз тук в Търново немога да го накарам да ме погледне за 8 месеца 2 пъти,а какво да говорим за всеки месец  :( .Излизат ми с номерата,че здравната каса поемала само два ехографски прегледа за цялата бременност,единия когато се запишеш на консултация т.е.при установяването на бременността и др.е 45 дни преди термина  :o .А пък тия дето имат 3D и 4D,само го имат,нищо неразбират.

Боже      :oаз ще полудея ако ми кажът че мога само 2 пъти .Тук при нас имаме само един доктор с такава техника и аз съм се записала при него и хубавото е че работи със здравната каса от както съм записана от 9-а седмица една стотинка не ми е искал .Преди месец време и в самата ни болница закупиха такава техника но въпреки че ме караха да се запиша там да ме гледат аз отказах щото съм свикнала с моя си нескопосник понеже той първата ми бременност ме изтърва и родих в края на 6-тия и сега е по внимателен      :DИначе всеки месец ходя на преглед .А това за 2 пъти за 9 месеца не е нормално или просто си просят пари за всеки преглед  

Скоки,Дауна не е чак толкова голям кошмар.Моя приятелка има дете с даун .Гледа си го.А какви по-страшни неща има...
Дано всичко е наред,да си износиш Иванчо докрай!
През 16 г с при мен беше момиче Влади и беше Грациела  :P,но в 17 г с. стана Влади,така се и роди  :(

изследването за синдром на Даун се нарича биохимичен скрининг и в София се прави в майчин дом срещу 25лв. или поне на мене ми взеха толкова преди 3 години, сега да е станало двойно.

Смени си доктора.
Има и такива в Търново/макар и да не ги възприехте изобщо като специалисти със ЗОРИ/,които гледат как се развива бебо всеки път в продължение на 9м.
На теб,като майка,не ти ли е любопитно какво прави малкото човече в теб?

Мани се с тоя Иван   :D ич не ми харесва това име

Преди 2 месеца една приятелка си прави-струваше и 80лв.
Докторката и е взела венозна кръв/2мл. бистър серум или нещо такова беше/ и я праща в София за анализ.Не се е наложило тя да ходи бременна до София.
Това знам аз ;)

Що за идиот е твоя доктор?! Ако не дай Боже негова пациентка се окаже с голям процент риск за Даун, какво...ще я накара да абортира ли?!
Иначе биохимичният скрининг не е 100 лв.
И двете ми бременности не бяха по здравна каса, за втората си правих скрининг и платих около 40 лв до колкото си спомням.И до колкото знам всики кръвни проби се изпращат в София.

то само в София има така лаборатория, аз докато съм чакала да ми дойде реда пристигаха куриери с хладилни чанти от цяла България.

и още нещо се сещам, то не е ли препоръчително да се прави само ако майката е над 30 години?

Желателно е да.
А над 35 мисля, че е задължително.Тогава риска е най-голям.

За кръвта не знам къде ще я пращат аз още не съм дала понеже чакам почивния ден на мъжа ми за да ходя рано сутринта но поне ме гледа на 4D и каза че всичко е наред при мен ,на 29г съм но сега като бях на преглед в Шейново докторката ми каза че било желателно да си направя такова изследване

И аз знам, че изследването се прави само в София. Даже моя лекар ме посъветва да отида лично, че така било по достоверно, а сумата която ми казаха беше 120лв.
Не мога да кажа дали наистина е толкова, защото се оказа че съм бременна с близнаци и вече е много късно за такова изследване.
Относно ехографа и при нас имаш право на 3.То май и поради тази причина моето бебе+херния=две диванета. :D

сладурки, много близнаци бре майчета, как го правите??? :-*

И аз много исках да са две ама еднакви полове  :D :D

САМО НЕ МОМЧЕТААА

ДА СЕ ВКЛЮЧА И АЗ В ТЕМИЧКАТА,ПРИ ПЪРВАТА МИ БРЕМЕННОСТ КОЯТО БЕШЕ ПРЕДИ 10Г НЯМАШЕ ТАКИВА ИЗСЛЕДВАНИЯ И СИ ИЗКАРАХ ЕДНИ СПОКОЙНИ 9М,НО ЗА ВТОРОТО МИ ДЕТЕ ТАЗИ ГОДИНА МЕ НАКАРАХА ДА СИ НАПРАВЯ ИЗЛЕЗЕ МИ 40ЛВ.И ЧЕСТНО ДА ВИ КАЖА СПОРЕД МЕН ТОВА Е НАПЪЛНО ИЗЛИШНО ПОНЕЖЕ ПОНЯКОГА ДАВАТ И ГРЕШНИ РЕЗУЛТАТИ КАКТО БЕШЕ В МОЯ СЛУЧАЙ ПОКАЗА МИ ЧЕ ИМА ВЕРОЯТНОСТ ЗА СИНДРОМ НА ЕДУАРДС,НЯМА ДА ВИ КАЗВАМ КАКЪВ УЖАС И КОШМАР ИЗПИТАХ,НЕ ПОЖЕЛАХ ДА ХОДЯ В СОФИЯ ЗА ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ ПОНЕЖЕ ВЪТРЕШНО СИ ЗНАЕХ ЧЕ ДЕТЕТО СИ Е ЗДРАВО,НО ДО ПОСЛЕДНО СИ ИМАХ СТРАХА...Е РОДИ МИ СЕ ЕДНО ЗДРАВО БЕБЕ ДА СИ МИ Е ЖИВО И ЗДРАВО И ЗАНАПРЕД...ТА МИСЪЛТА МИ Е,НЕ ВЯРВАЙТЕ НА 100% НА ТЕЗИ ИЗСЛЕДВАНИЯ!!!

Защо да не са момчета????Да  ви кажа аз винаги съм мечтала да имам момиченце и когато забременях се надввах да е.оказа се обаче,че са близнаци.Няма да изпадам в подробности в какъв шок бях.За едното ми казаха,че е момче със сигурност,за другото казваха ,че може би е момче.Аз бях много разочарована,макар да си казвах ,че е грях да си мисля така.Сега се оказа,че е страхотно да си имам момченца.Правя си планове как да ги възпитам да се държат с момичетата и т.н.Ако имам дъшеря и тя е толква непокорна,каквато бях и аз,не знам дали ще се справя!
А относно въпроса за още деца,винаги може още.За сега съм пас,че много ми е натоварено,но предполагам,че когато поотраснат малко,ще ми се иска отново да се радвам на една малка невинна душичка:)

За съжеление си права. :(
Тези изледвания се базират на теориата на вероятностите-т.е.много относителни са.
Наистина в някои случай може да те доведат до лудост бъдещата майка. :(
А продължаването им на втори етап е още по-голяма теория на вероятностите ???

Напълно съгласна с всяка това дума ;) И аз хич не исках момчета,но сега пък не мога да си представя да съм с момиченца.Иначе веднага след като родих исках пак да забременявам.Тогава исках вече да съм с момиче,но сега продължавам да искам бебе,независимо какъв пол ще е.Таткото обаче не ми се връзва на акъла.Ама не го и упреквам,де.На две места работи :( За всичко има време.Ако е рекъл онзи отгоре някой ден ще имаме и трето бебе.Където две,там и три :D

Няма определена рецепта за близнаци :D
Мойте са момиченца-еднояйчни, а си имаме и кака, но и трите са диви като за момченца.Поне по думите на околните.Какато била за момче, сега и тези двете дивотии, но не мога да се сърдя, даже доста се забавлявам-то крушата не пада по-далече от дървото.
Важното е да са живи и здрави! :)

АМИ ДА,ТАКА Е ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ТЕЗИ ИЗСЛЕДВАНИЯ БЕШЕ ДА МИ ВЗЕМАТ ОТ ОКОЛОПЛОДНИТЕ ВОДИ И ДА ГИ ИЗСЛЕДВАТ НО СЛЕД КАТО ИЗЧЕТОХ ПОЧТИ ВСИЧКИ ФОРУМИ В НЕТА И СЕ КОНСУЛТИРАХ С ЕДИН ОТ ЛИЧНИТЕ МИ ЛЕКАРИ ПРЕДПОЧЕТОХ ДА СЕ ОСТАВЯ НА ТЕЧЕНИЕТО И ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ,ВМЕСТО ДА ПРЕДИЗВИКВАМ АБОРТ БЕЗ ПРИЧИНА....ТО И ДА СЕ ОКАЖЕ ЧЕ ДЕТЕТО Е БОЛНО БИХТЕ ЛИ НАПРАВИЛИ АБОРТ?ПО ПРИНЦИП И АЗ ИМАМ ПОЗНАТИ МАЙЧЕТА С ДЕЦА КОИТО ИМАТ СИНДРОМ НА ДАУН..ТРУДНО Е ОТГЛЕЖДАНЕТО ИМ,НО И С НОРМАЛНИТЕ НИ ДЕЦА ПРОБЛЕМИТЕ НЕ СА НИ МАЛКО НЕ Е ЛИ ТАКА?

абе и момчетата са си сладури, но се гледадт доста по трудно, нека бъдем честни, на мене ми е трудно с едно, а ако са две направо незнам как ще се оправям. Виж момичето ми е душичка, а малчо я побърква направо.
На майките с близнаци, било еднополови или разнополови мога само да кажа, че за мене са героини и да им пожелая здраве и търпение. Децата са най голямото богатство на света

Аз бих направила аборт ако бебчо нещо не е наред,за някои може да е грях но пък не искам да раждам мъченик и аз да ставам такава  :(

Повечето гинеколози вече задължително изпращат бъдещите родилки на такъв преглед. Уф, че не мога да се сетя сега точното наименувание  ::) Само кръв ти взимат и ти казват кога ще са готови резултатите. Прави се в Майчин дом и струваше около 25 лв., ако не ме лъже паметта. Не би трябвало да са вдигнали цената. Даже имам някакъв спомен, че преди време се говореше този т.н. преглед да стане задължителен и да не се заплаща( или поне по-малка да е таксата).
Ако се изкаже и някоя мама, която по-скоро го е правила, ще е най-добре. Че на мен вече ми се губят някои детайли  :P

Една приятелка очакваше второто си детенце с голяма радост.Бременността и беше съвсем нормална,нямаши никакви признаци на увреден плод.не пиеше,не пушеше,както е редно.Милата,2 дни след като роди и казват че детето е със синдром на ДАун!За жалост,не е имала възможност за аборт,понеже никой не еуспял да установи болестта.Реши да го огстави в дом за сираци.Греха е голям,но нямаше ли да е по-голямо наказание да гледа как детето й страда????И аз подкрепям такива решения,макар ,че никога не мога да съм сигурна,аз как бих реагирала в такава ситуация.

Можеш да бъдеш сигурна, че страданието и сега ще е в пъти по-голямо.Както и на детето.
Убедена съм че няма да има ден в който да не мисли за детето, ще потъва все повече и повече след всеки негов рожден ден ... абе изобщо ще си е наказана цял живот за този грях.
За детето не ми се мисли изобщо и за него ми е жал, не за нея.

Изследването за синдром на Даун се нарича биохимичен скрининг.Това е изследване на хромозомите в кръвта на майката.Наистина се говореше,че ще стане задължително и ще се поема от НЗОК ,но на тизи етап си остана само с обещанията.Преди 2м. струваше 80лв.Прави се само в Майчин дом.

Както казах,не можем да сме сигурни как ние бихме реагирали в такава ситуация,затова не мога да съдя никой.А за детето,докторите казаха,че няма да живее дълго.Наистина,момичето цял живот ще мисли за това,но никой не може да си представи какво и е на нея,понеже ние все пак си имаме здраво родени бебета.Не го пожелавам това на никой,да разбереш,че детето ти е болно и с множество увреждания,едва след като го видиш на бял свят!

Имам позната,която беше бременна с близнаци.Едното го загуби в третия месец.Другото се роди и уж всичко беше наред,докато не му откриха увреждане..не помня точно каква болест се води,пък и да се сетя,честно казано не ми се говори...Сега детето е на година и 2-3 месеца и през всичкото това време му се правиха какви ли не процедури,приемаше хапчета,прави гърчове през 5 минути,не се развива нормално като децата на неговата възраст...Както и да е..Момичето е на 23 години и със сълзи на очи съм я чувала как казва,че ако е знаела какво ще стане е щяла да абортира независимо в кой месец от бременността е била.За второ дете не иска и да помисля...
Много са ми тъжни такива теми..Не искам да си помислям аз как бих реагирала ако науча,че ще родя болно дете..Когато близнаците ми бяха на 3 месеца имаше съмнение,че едното е с ДЦП...За моята раекция и чувствата ми няма да ви говоря подробно..Просто за два дни всичко ми се обърна.Не вярвах,че е възможно косата да побелее,както казват някои хора,но на мен наистина тогава косата ми на места побеля...
Слава Богу,всичко е наред с детето ми.Оказа се съвсем друго нещо.Но какво преживях тогава само аз си знам..Аз нямаше да го оставя ако наистина беше болен.Сигурна съм.Щях да се радвам на очичките му,на усмивчицата му...то за това си е и мое дете,не нечие друго...Моята плът и кръв...а аз съм неговата мама.Едва ли другаде би било по-щастливо,както и аз едва ли щях да бъда по-щастлива,разкъсвана от угризения,че детето ми не е до мен...

Та затова и този въпрос е доста противоречив и спорен-дали да оставиш детето си в дом,да абортираш докато е време или цял живот да го гледаш със сълзи в очите и с безсилието,че не можеш да направиш нищо...
Някой преди мен каза,че майките на близнаци са героини..Според мен не е така.Героини са тези майки,които отглеждат болните си деца и правят всичко възможно,дори с последните си изцедени силички,да направят живота на детето си хубав,независимо от всичко.

Извинявам се за дългия пост,беше малко встрани от темата...

И аз мился така, :( няма смисъл всички ще страдат цял живот така :-X

.
Е на мен ми се насълзиха очите,незнам всеки го приема по различен начин.Имам такава позната,на която деценто всичко му бе наред,но след като се роди му намериха киста на мозъка,даже имаше пусната страница във Фейзбука,за да се съберат паричките,събраха ги де ,направиха операцията,нооо детето не се знае дали ще можи да ходи,вижда и чува.Ще разберат чак след 1г.Та така тяхната история е много дълга,няма да ви натоварвам,та и в този ред на мисли имах предвид,че и тя ми каза така"ако знаех какво ще преживея,какво ще му е на това детенце,нокога нямаше да го раждам,пък камоли и оставя в дом"Много съм против и много мразя хора които мислят така,ще го оставя в дом,абе това човече е живяло в теб 9м,чакал си го с нетърпение и когато ти кажат че е болно,ти да го дадеш в дом,ееее не гладна,жадна,боса и гола ще ходя,но няма да го хвърля на произвола на съдбвата,вярно е както каза предното майче,не се знае ние как ще реагираме в такава ситуация,но съм 100% сигурна че няма да направя това :(

Мале и аз си немах работа да питам за тоя синдром  ??? толко лоши мисли ми навеждат тези писания и се чувствам така когато четях какви увреждания може да получи преждевременно роденото дете ,направо ми прилошаваше  :( и сега така  :( Моля ви да спрем ,нека мислим за хубави неща за да не си навлеча нещо подсъзнателно  :-X

Еми то тази тема,беше малко излишна,нека спрем наистина,то всеки се увлича малко или много,както и аз.Така,че спираме да пиешем за лоши неща.Тааа момче ще е бебчо,супер именце измислихте ли му :-* :-*
И аз искам още едно :( ,но рано още,че и моя мъж близнаци иска.Лелел жална ми майка,ама в рода нямаме,така че едва ли,ноооо нищо не е сигурно :-* :-* :-* :-*

За момиче знаех какво щеше да е името ама за момче направо нищо не ми харесва а което на мен хареса на мъж ми не му харесва и така  :D ама за сега сме се спряли на Радостин  :D

Е ще го изберете вие,Радостин е хубаво име,може Радослав,също е хубаво :P
ААА за момиче какво щеше да е :D

Рая  :P :P

Аааа знаеш ли да ти кажа една смешна ситуация,когато мислехме име за бебчо,ама още незнаехме какво ще е и си говорим нали,апък аз държа малко или много на традициите,така съм научена де.да си кръстя детето на свекъра или свекървата.ХХАХХА моя мъж вика,абе ако е момче ще го кръстим Съби,апък ако е момиче Събка (laugh6)ей паднах под масата,после пък си говорихме за колички и т.н и той вика да бе ще купувам колички,ей къде е ръчната количка в двора,в нея ще го возим (laugh3) абе викам ти луд ли си,аа и щяло да спи на походното легло (laugh2)(моя мъж има доста  голямо чувство за хумор) та така де за иманата.
И в интерес на истината в 3-я месец решхме как ще се казва ако е момиче или момче,все пак я кръстих и на двамата,свекърът ми се казва Красимир,а свекървещицата  :D ми е Янка,та малката се казва Кристияна (laugh1)
Дано съм ви разсмяла малко :D

  (laugh2) (laugh2) (laugh3) Съби  Събка хахахаахха

а свекървещицата    eй това много ме зарадва.
Скоки честито ;) Ако не може да се разберете за име - теглете чоп ;)

(laugh3) (laugh3) абе трябва да има и малко хумор в цялата свирепа история :D :D :D :D
Сега се сетих и за един израз на свекито("Внимай много,че ще те гази мартенска мечка")
 :D :D :D :D Нека да е весело

Ами така и викам аз на мойта,тя е цяло чудовище,ама айде :D :D

Моята има злоба за 2 ;) И за мен си е свекървище

Абе ужас какво да ти кажа,нали имаше един филм свекървище,ако не си го гледала гледай го,аз паднах под масата от смях :D :D

Голям проблем имахме и ние с имената.За единия ми син трябваше да е с Р,като вас.и мъжа каза Радостин,аз пък нешо се опънах.Аз казах Росен-той  се опъна.и такааааа до родилното.В крайна сметка,като отидох да раждам,аз си избрах името на детето.И при вече свършен факт,нищо не ми казаха.Хихихи

не съм дочела всичко,но ако ще детето ми да е най-големия урод на света-да ръмжи като вълк и т.н.-Никога не бих го оставила в дом...Как ще си вдигна главата и ще изляза навън?Това си е моето дете-каквото и да е то!
Ако аз утре се разболея,изилиза,че трябва да ме изгонят на улицата близките,щото съм болна и съм тежест....
Едно дете трябва да се отглежда в семейна среда,при близки и приятели!А синдром на даун не е бог знае какво.
(http://media.snimka.bg/7223/020701280.jpg)
Това с розовата ризка е моето.Другите са братчета.Малкото е с даун.Дали е редно да го оставят в дом?То се храни нормално,усмихва се,пее,играе,радва се...По-бавно прави нещата,но си е слънце.
Бих посъветвала майката на това дете да си го прибере.В къщи детето ще проходи на 2г.,а в дом-на 8-9г. :-X

Отнесена, не мисля, че си достатъчно запозната със синдрома на Даун  :( въпреки, че около теб расте такова детенце  ??? В зависимост от степента на увреждането има т.н. "мозайки". На моя приятелка второто детенце се роди с 98% увреждания, като тя разбра в момента в който детето се роди. То има нужда от специализирани иследвания и грижи в болнична обстановка, които тя неможе да му осигури. Кошмарът беше пълен!!!! Никакви надежди за абсолютно нищо! Всичко това се случи само защото лекаря, който я наблюдаваше и каза просто ей така, че няма нужда от иследвания. Нейния случай беше 4-тия за същата година в същата болница  :o Това, което знам е, че амниоцентезата не е опасна за плода(взима се околоплодна течност за иследване в която се съдържат клетки от бебето). Един месец след това и двамата родители се подложиха на изследвания в клиниката по генетика в Пловдив, за да се разбере дали евентуална следваща бременност би била рискова. Оказа се, че точно в техния случай шансът да се роди такова детенце е 1:1 000 000. Но....за съжаление факт!
Не можах да и помогна със съвет, но тя реши и аз я подкрепих  :-\ Моля ви, не правете такива категорични изказвания какво бихте направили, ако ви се случи  ??? светът се срутва за секунди и човек започва да мисли иначе, ако все още е  способен да мисли  :(
Скоки, бих те посъветвала да си направиш иследвания, без значение колко струват. Икономията днес може да ти коства много утре.
Към моята приятелка: Извинявай мила, че отварям стари рани, които никога няма да зараснат, но колкото повече хора вземат превантивни мерки, толкова......спирам до тук...Ще съм доволна от себе си, ако съм успяла да накарам дори и само една бъдеща майка да се иследва.

Не си права,но сега нямам време да споря с теб.Виждала съм много деца с различни увреждания.Кои от кои по-кошмарни.Повярвай ми,Даун не е чак толкова жестока присъда :) Ще проходи,ще проговори,ще яде само,ще ходи на училище,ще работи дори.Кое е толкова страшно?Да си признаеш,че имаш увредено дете?  :-X

Темата е достатъчно болна, за да навлизаме в спор, наистина. За детенцето което ти говоря не се знае дали изобщо ще проходи, проговори и всичко останало, ......а също и дали ще доживее до 2-3г. Затова и писах, че има различни мозайки. При него е засегнато всичко, което можеш да си помислиш, вкл. мозъка. Не всички деца с Даун се справят с това, което казваш, има наистина много тежки случаи. Страшно е, че се допуска такова раждане.  И болно е не да признаеш, че имаш болно дете, а това да получиш своевременна информация от лекаря, който ти води консултацията. Едва от около 3г. майките се юрнаха да се иследват за генетични заболявания. Трябваше ли да има бум в страната за да бъдат хората информирани?!

Ето за това говоря.

Така е,взависимост от процента на увреждане...няма да пиша,защото още повече ще се натъжите.
И аз мисля,че майките отглеждащи болни деца,са героини-хабер си нямаме даже какво преживяват,а ние се ядосваме на пакостите на нашите здрави деца.

Напълно съм съгласна с теб  ;) (gesture7) аз го написах и по горе,НЕ ОПРАВДАМ НИКОЯ МАЙКА,КОЯТО Е ЗАХВЪРЛИЛА ДЕТЕТО СИ ??? ??? ???

Ами и аз това казвам,че ние със здравите деца не знаем какво  е да родиш болно дете.И затова нека не се заричаме"Аз никога!",че не се знае утре какво ще ни почука на вратата.Много е лесно да съдим хората отстрани,но в крайна сметка всеки сам решава как да живее и си плаща за грешките.нека ДА спрем до тук,че това е доста болезнена тема!
И да се върнем все пак на същинския въпрос "При какви условия бихте имали още деца?"   :)

момичета стига, трябва да се уважават решенията на другите, със сигурност и на майките кото са оставили болното дете не им е хубаво, че да ги упрекваме и ние. Темата беше друга и я четат и бремени момичета

момичета стига, трябва да се уважават решенията на другите, със сигурност и на майките кото са оставили болното дете не им е хубаво, че да ги упрекваме и ние. Темата беше друга и я четат и бремени момичета




 (yes1)И аз това казвам!

здравейте, :)
аз имам един въпрос,който е свързан с майчинството.В момента съм бременна с второто си дете във 7г.с.
от декември 2009 съм съкратена от работа и от тогава не съм работила никъде.Въпросът ми е дали имам право на майчинство и какво трябва да направя? ???

Мила, а като си съкратена била ли си на борсата и получавала ли си обезщетение от там? Сега какъв ти е статуса? Ако никъде не можеш да започнеш работа, можеш да потърсиш някоя фирма, към която да се водиш на работа фиктивно, да речем месец преди излизането в 45-дневния болничен преди раждане, за да можеш да взимаш обезщетение, равно на минималната работна заплата.  ;)

Трябва да имаш 6 месеца назад преди раждането осигуровка.Ако нямаш,може и със задна дата да намериш някой,който има фирма,и да си внесеш необходимите осигуровки,поне за минимално маичинство.

съкратена съм,регистрирах се на борсата ,но не получавах обещетение,защото нямах 9м.от последните 15,в момента също съм безработна само ходя да се подписвам на борсата,аз също така разбрах,че трябва да се водя някъде на работа поне 6м.преди да родя,зая да мога да получавам майчинство

Ако не успееш никъде да се водиш фиктивно на работа и останеш безработна доката се роди детето,ще ти се полага само 1г.майчинство. :(
Успех и дано нещата се наредят както трябва :)

kemilii, ако имаш общо 12 м. стаж през живота си, независимо точно кога, няма нужда да се водиш на работа поне 6 м. преди раждане. Условието е към момента на издаване на 45-дневния болничен преди раждане, да се водиш на трудов договор. Та затова ти казвам, че е хубаво поне месец преди това, да започнеш да се водиш фиткивно работа. Ако искаш, пиши ми на лични, ще ти пратя линкове към едни много полезни темички, точно по тези и подобни въпроси. Че нали сега се мъдрят и едни нови промени, които евентуално ще влезнат в сила от януари 2011 год.  :-*

мила,писах ти на лични за линковете
А относто трудовия стаж ,да имам около 5год.трудов стаж общо през живота си,ще гледам да с еуредя някъде ::)

Щом общия ти трудов стаж е повече от 12м. значи няма проблем да се водиш фиктивно някъде на работа за един месец.
Аз направих точно това. :) Не съм работила през цялата бременност, но един месец преди първия болничен от 45 дни преди раждането вече се водех-работник. ;)

Аз да се върна назад в темата и по- скоро като съвет към Скоки: Най- добре отиди в София , ако искаш да ти направят истински ехографски преглед. Всъщност прегледа се прави на 2Д видозон, който е доста по- добър от нормалните и само истински специалист в областта може да види ако има нещо нередно с бебето. Когато аз бях бременна с малкия все още само 4 лекари има тапия за правене на Фетална морфология и 4-та са в София. Лично аз до момента зная за 2 жени, които са ходили в Монтана и децата са имали проблеми, след като на прегледа доктора им е казал че всичко е наред
За биохимичния сгрининг- аз реших да не го правя, именно защото ти дава някакъв процент и може да има грешка, но на ФМ ходих два пъти- в 12г.с и в 2-г. с
Успех от мен и съм сигурна че всичко е наред  :-*

За темата- аз в момента имам 2 момчета- на 3г и на 9м. Живот и здраве мисля да имаме още 1 дете. Винаги съм мечтала за 3 деца. Живеем нормално, и двамата с мъжа ми работим и имаме собствено жилище- Това от материална гледна точка. Според мен всяка следващо дете се гледа по- лесно и в повечето случаи си имаш от по-големитеЗа бъдещето- надявам се да им дадем добър старт в образованието и да ги възпитаме като честни и отговорни хора, за да може те един ден сами да устроят живота си- да си намерят работа, да си купят жилище и други  ;)

 Да, точно това имах предвид и аз. То дори, доколкото съм запозната, е възможно и по-малко от месец преди първия болничен от 45 дни да се водиш на работа (дори някъде бях чела, че само един "отработен" ден да имаш пак става), но просто за по-сигурно, е добре да те назначат месец преди това.
 А това за 6-те месеца назад беше преди около две години и то за да можеш да получаваш 90% от заплатата, на която си се осигурявал  като обезщетение през първите 9, после го направиха на 12 месеца след раждане( в това влизаха и 45-те дни болничен преди раждане). До края на тази година със сигурност е- за да можеш да получаваш пълният размер от 90% обезщетение се взимат 12 месеца назад осигуровки. А от догодина евентуално ще стане осигуровките, които се взимат предвид да са 18 месеца назад. Оф, дано го написах разбираемо.  ;)

Моят случай е такъв. Разбраха, че съм бременна и си ме уволниха. Намерих си познат с фирма и подписах "договор" на 20, на 24 излязох в болничен (45 дни преди раждане)

Боже,как така са те уволнили :o,доколкото зная нямат право да те уволнят щом си бременна и това е доказано с документ от АГ ??? ??? ???
имам една приятелка ,която работеше до 6ти месец,каза на работодателите си  в началото,че е бременна,не им е станало особено приятно,но не са могли да я пипнат,тя е проучила,че не могат да я махнат без нейно съгласие. ;)

Зависи от работодателя. Не ми се занимаваше, иначе криви щях да ги направя. Работех за гръцка фирма, но противно на всички мнения, гъркът се оказа човек. А тъпата му съдружничка - българака тя ме разкара. То от българи какво да очакваш. Ама по-добре така, че фалираха на следващата година. Явно бая съм я клела оная ихтиманска прости.... .Нищо против другите от този край ;)

Имам едно въпросче към вас.Понеже имах болки и доктора искаше да лежа на системи ,но няма кой да ми гледа малката сега и се наложи да ми изпише хапчета с които каза че до понеделник ако не отминат болките ще се наложи да лежа за задържане  :-\ ,но от вчера болки не съм имала ,но нормално ли е да чувствам постоянно една тежест долу ниско понеже с предната бременност нямам такива спомени ?

При всеки е различно мила-ще се объркаш ако четеш на другите как им е било-аз примерно имах тежест,но към 7мия месец. Според мен си слушай лекарите-намери кой да ти гледа детенце и полежи в болница щом се налага.

Аз чувствах такава тежест в първите месеци.КАкто каза другото майче,при всеки е различно.Ама се пази много,много движения......-НЕ!Че аз уж бях много добре,ама контракциите ми започнаха още в 7 месец.

По това което казвате значи ,че е нещо нормално за тежестта което ме успокоява-въпроса е болки да нямам .Е ако се появат пак ще дойде майка ми ама дано не се налага  :-X

Ами да общо взето е така,но се наблюдавай и при най малката вероятност дори за съвсем малка болка отивай на лекар веднага :-*

да, така е, всяка бременност е разлина, аз съм имала 3, 2-та за съжаление не успешна и през 3-тата бях все на обезболяващи хапчета и сега си имам едно момченце(така де нашарих ги), така че слушай докторите те най-добре знаят, преез последният месец чувствах ужасна тежест долу едвам вървях, мъжът ми ме подпираше и накрая всичко бе ОК

Направо съм на тръни докато мине декември,че сега съм 23-а седмица а малката излезе 27-а и ми е напрежение .Ще гледам да лежа с нея повече  :-X

Миличка,наистина си в много рисков период.Гледай да стискаш поне до 32 седмица.поспри се малко с натоварванията

Единственото ми натоварване е с малката ,че я нося от време на време ама няма начин  ??? сама си я гледам и няма кой да ми помогне .Влача я всеки ден за кухнята с колата но преди това я свалям по стълби 2 етажа след това от колата да взема яденето а бре ужас .Надявам се оня от горе да е милостив и да не ме кара да страдам като с малката  :)

Ох,милата!Не ти е лесно с такава малка разлика!Помоли някой да идва да я гледа докато си взимаш кухнята.Или пък и готви ти няколко дни :)

Е АЗ СЪМ ЕДНА МАМА С ТРИ ДЕВОЙКИ.ИМАМ ДВЕ БЛИЗНАЧКИ(10ГОД.)ИВЕЧЕ СЕ РАДВАМЕ НА ТРЕТАТА НА 1,6МВЯРНО,ТРУДНО Е,НО ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВА Е ВЕЕЛБАТА У ДОМА?НА ПРАЗНИЦИ,ПЪК И КАКИТЕ МИ СА ДОБРИЧКИ И МИ ПОМАГАТ.ГОРДЕЯ СЕ С ТЯХ.КОГАТО РАЗБРАХ,ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА С НЕЯ И АЗ ПЛАКАХ И КАКВО ЛИ НЕ МИ МИНА ПРЕЗ ГЛАВАТ,НО...БОЖА РАБОТА СИ Е ТОВА...

Да са ти живи и здрави и много,много да те радват а другото найстина е божа работа.Аз имам две дечица момче на 5г. и момиченце на 1г. и 9м.Ако се появи и трето...........ами защо не щом така ни е писано. ;)

Ивиани,благородно ти завиждам.Толкова искам трето дете,но мъжа ми поне засега не е на това мнение.Ние сме с близнаци на година и 10 месеца и аз още от раждането исках да забременявам с .трето дете..молих мъжа си дори.Може и да ви е смешно,но много искам трето дете.Проблема е,че не мога да си го направя сама :) Все се чудя как някои жени забременяват по "погрешка" и тайничко се надявам и аз да забременея така..когато и да е,важното е да се появи третото дете.Вярвайте ми,двамата ми бандита са много,много диви и ме правят сама да си говоря,но въпреки това явно съм мазохист и все още не съм се отказала от трето дете :) Дано някой ден и таткото да се навие.А той има желание,но има други фактори,които го спират...

И ти се иска да е момиченце нали?

Ами в началото наистина много ми се искаше третото да е момиче (може и да звучи егоистично),но сега като че ли няма такова голямо значение..важното е да имам отново малко бебе :)

;)

Чудесно е това :-* При нас стана случайно :D ние сме на 1г и 5м.Сега май май пак ще има ама да видим,страх ме е да проверя :-X

Криси, хайде дано ни зарадваш с хубава новина :-*

doublemama, ти си направо герой :-*. Много хубаво, че искаш трето дете, но нека поне пораснат малко мъниците. Не за друго , но е трудно с малка разлика и особено , ако няма кой да ти помага.

Аз си имам 2 броя и са ми достатъчни, въпреки, че мъжо искаше още едно :P

надявам се да ни се похвалиш скоро тогава,щом имаш това желание...идва коледа,а всички знаем на Коледа стават чудеса

И аз имах много претенции и усложия преди години, за да имам второто - камо ли третото си дете . Но като че ли сега видях че имам всичко което е нъжно за да отгледаш и възпиташ правилно човече. Имаме горе доло добри доходи - няма да стоят гладни, бащатко ни е умен и много находчив ... или просто това търси затова това получава. Имаме си вила в планината кадето прекарваме по голямата част от времето си / е каката ни е на училище и се налага да сме тук - само уикендите и ваканциите сме горе когато учи . Чувствам, че имам какво да дам на децата си за да бъдат полезни на тази земя .

Преди мислех доста по егоистично и имах планове за себе си като едва ли не нагаждах детето какво да прави според това аз колко време имам за него ... каката ходеше на детска градина , въпреки че виждах колко неправилен е този начин на възпитание на детенце ... стресирани , сложени под калъпа , вкарани в рамките на времето - забравихме че имат детство, и не само че то се различава като свобода от нашето ами и сме им предложили толкова лоши примери , че незнам какво се чудим толкова как се случват всички лоши неща ...

Много ми беше лесно и удобно да си гледам детето когато не бяхме в БГ , но осъзнах  , че на собственото си родно място чевек се чувства най спокоен и най уютно . 

ЗДРАВЕЙ
skoki 81моята 2ра бременност беше такава след като влязох в 7м бебо се обърна и падна мн ниско и имах болки дори си мислех че няма да изкарам до края на мен доки ми казваше да се пазя- да лежа че мн ниско го нося но нямах проблем каза ми че понеже е втора бременност просто всичко се е разширило по свой начин и затова го нося по долу и че имам болки -или по точно като натиск -ходих до ws през 5мин

Криси, айде стискаме палци :-*
аз със малчо забременях по погрешка :D
ми как няма, като бях с диагноза стерилитет, каката беше резултат на хормонално стимулирана бременост
доктора ми каза-Айде като решиш за второ, ще те чакаме
и 4м. след като бях родила, взех че забременях
и аз що рев изревах
направо сега ме е срам
още не се бях въстановила от раждането, не се бях нарадвала на малката, а вече ми се драйфаше и ми беше ужасно лошо
и на мен ми минаваха ужасни мисли, но въпроса на гинеколожката-Ще го махаме нали, бая ме отрезви
Сега не мога да им се нарадвам на двамата-почти като близнаци са
Живот и здраве ако някога сме по-добре финансово, бих искала и трето, но не да го раждам-бих си осиновила, толкова дечица има без родители, трето искам да си го осиновим
но

За сега сме закрепили положението ,вече нямам болки но често както казваш ти чувствам тежест ниско и нощно време ходя често до wc-то направо ми е мъка през час два да ставам  :-\

И аз доскоро исках три деца. Не две а три,но вече съм на мнение,че по-добре едно.направи го на човек. Наистина в момента в повечето градове липсата на работа и условия на криза се усещат.може би ако съм финансово стабилна,бих се навила.Но искам да го изуча и подсигурява в някакъв план.Детето е отговорност.Не като циганите(на улицата до нас живеят семейство 10 деца+баща имат само 1 хляяб на ден тей като той изпива всичко останало) смахната работа. Още повече сега детето ми има здравословен проблем,при което всичко внимание,и пари отиват само подир него..иначе искам още 2 момиченца не ме е страх да ги гледам,ще удържа.
Ако някой ден си стъпя стабилно на краката ( искаме поне самостоятелно жилище че живеем с нашите и честно казано сме като семейство Адамс) може и да се замисля за един двоен удар  :D :D
Пожелавам ви Дядо Коледа да ви донесе по едно бебенце на тези които искат и правят опити  :P :P (christmas14)

Ох и аз да кажа нещо по темата.Моята мечта беше да имам две деца момче и момиче,но накрая имам двама сладурковци момчета.И аз като Galia2007 искам да имам  трето, но да си осиновя.Наистина има много изоставени деца и само така ще съм сигорна, че ще е момиче. :)

Хайде и аз се записвам тук. Майка съм на 3 деца и съм много , много щастлива с тях въпреки че понякога ме ядосват. Но това си е нормално  :D :D :D

Здравейте момичета,
Ами аз да се включа по темата. Имам си три дечица - кака на 6, батко на 4 и малката ми кукла на 1г. За успокоение на всички, които искат да имат трето детенце искам да кажа, че сега ми е много по-лесно да се справям, отколкото когато имах две, а да не говорим с едно ;) Наистна най-неподготвена се чуствах като бях с едно детенце, после с второто нещата се уравновесиха, а с раждането на най-малката стана по-лесно. Сега примерно такова желание имат големите да къпят малката - каката я съблича и я вкарва в банята и започват смеховете и игрите. После ме викат само да взема "изпрания материал"  :D

Безспорно има трудности, но са ми голямо богатство.

Оооо,мила,ами с първото не беше ли така?Аз вечер не може да си спя в леглото,все бях в тоалетната :D :D :D

Така беше но тогава ми изтичаше водата а аз мислех че се упиквам :( и тя малката излезе след 10 дена :(

ееее сега не си мисли такива работи.Нормално е да ти се пишка постоянно.Аз се умарях цяла нощ да вися във WC-то

И аз кто бях момиче много исках 3 деца,но сега с този труден живот,не знам дали ще стане.Е аз,поне имах късмета да родя близнаци и още едно раждане,не мисля,че ще ми навреди.Но близките години -едва ли.Не спирам да искам момиченце :) maminko,завиждам ти благородно за пълната къща :)

Абсолютно съм съгласна с теб мила! И аз съм в кюпа на многодетните :) Имам 3 деца и нито едно от тях не е планирано, особено третото. И все момчета са. Винаги съм си мечтала за момиченце и като стана ясно,че пак ще имаме бебе много се надявах на мома, но уви. Сега си имам трима сина и те са най-голямото ми богатство. На държавата не разчитам, 'щото само Родината си обичам. Детски също не взимам( то пък едни детски), че видите ли дохода ми бил висок, тук да уточня, че ме осигуряват на пълната ми заплата, а не като повечето българи-да поскътаме някой лев и после да ревем за пенсийките, че били ниски, ама т'ва е друга тема и да не се отплесвам... Няма нищо по-хубаво от 6 чифта очички и три чифта остенца, които всеки ден казват обичам те мамо. Да и също ни е малко тясничко за момента, но пък какво пречи да се промени и това. Парите, имотите и другите материални блага са преходни, както и живота е кратък, дай Боже да поживея по-дълго и да си отгледам дечицата и тогава ще съм удовлетворена, че съм оставила 3 живота след себе си. Много усмивки на всички и да са ни живи и здрави дечицата, пък кой колкото иска да отгледа.  (baby1)

:)