Ха и нас вчера ни изписаха с малката. Второ детско в МБАЛ Бургас. Стая 409 А

Ами пробвай като и омръзне малко време около ден да си казва не....прави се" Говори си не ми пречиш" 
   Мила, опасявам се, че с личен пример от типа "Говори си не ми пречиш", й "разрешавам" негласно утре тя да ме игнорира.  :
   blanka 77, моля за литература. Искам да се науча! "Аз сам" и "аз мога" е нещо, което вече е налице и го посрещам с радост. Дори тези мигове са търсени от мен като почивка от страховете ми, че не съм на верен път. Чувствам се обаче психически и физически уморена от борбата с безсмисленото НЕ   .............................
   

   Даааа, дейстава! Днес цял де НЕправим нещата, които мама НЕиска А някой, между другото, да знае колко ще продължи това горе долу? Збавно е, но май няма да е задълго. Малката на няколко пътисе засмя "без причина" на хитростите ми. Приема го на игра, но няма да е за дълго. Тя повече от 3 дни не играе на едно и също...
   Иначе пожелавам ви да ви подмине, но нямаааааааа  ;D
   Друг някой?

Такааааа ДЗвер е на 2.3почти и е на Твърдо НЕ т.е НЯМАААА. и решението за мен е следното:
на въпроса:Хайде да обуем гащичките получавам НяМА Ама аз питам вече: Гол ли ще стоиш? НЯМАА    е щом няма обувам слипчетата... ;D само че това вече не го коментирам а направо го обувам за да не получа още 1 "няма" ....
Ще излизаме ли....следва "няма " ама нали вече му знам номера та въпроса ми е "Нали ще останем у нас..... НЯмааа вика змея...
И така....до заспиванеили докато стане на около 3 -3 и малко и започне да се усеща...  ми това е у нас......

  Още утре ще опитам, като стане дзверо :

... като стане дума за разходка , и тя те отреже , ти седни и и кажи , Маме не дей да се държиш така , не ми е приятно , нали на теб няма да ти е приятно ако аз се държа лошо с теб , искам да излезем и за твое добро , разходките са полезни за разтежа , а и мама има работа , не искаш ли да дойдеш с мен и да ми помогнеш , моето разсъждение е че децата не обичат да са куфари и някой да решава и да им налага мнение , така че просто трябва да видиш кой е най-подходящия начин да я накараш да иска това което искаш и ти

   Ох, да си призная и аз вече съм на ръба на нервите, обяснявам, уговарям... Незнам дали вярвате в тези неща, но според нумерологията личното число на детето е единица (много са сбъдни и е много опасно да се пречупват такива характери. Пише още, че е добре да им се помогне да превърнат ината и упоритостта в целенасоченост).
   Честно казано, когато много се уморя казвам, че ще изведа на разходка съседчето или ще му дам яденето, но нещо ме гложди, че умишленото подстрекаване на ревност у детето не е най-добрия начин... Засега обаче само това действа безотказно...
   Големият ми проблем не е обаче с нервите, а с факта, че малката тръгва след месец на детска ясла, което автоматично означава, че ще ни предстои сериозен стрес сутрин с приготвянето. Ние отиваме на работа с таткото в 7:00 часа, което сначи, че трябва да сме бързички и експедитивни сутрин
   Ето нещичко пратено преди време от скъпа приятелка, което много харесвам и се опитвам да спазвам, защото отговаря на усещането ми за основите около възпитанието на едно дете:
   Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако децата растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление,те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако децата живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако децата срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте с децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако децата живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако децата живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако децата опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.

   Не пускам темата, за да си убивам времето Детенце е на 2,4 годинки. Всяко нещо, за което я помоля е посрещано с НЕ, НЕИСКАМ, НЯМА. Знам, че е период, но трудно се справям с това. Малката говори доста добре и смислено за възрастта си. Досега винаги сме се опитвали да не налагаме волята си насила над нея. В резултат, на което не са ни се случвали сцени по площадките за играчки, или за каквото и да е. Попрочела съм доста неща, но отговор сега не намирам . У дома стана мъка всяко нещо. Хайде да излезем на разходка - НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. Хайде да обуем гащичките - НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. Кои сандалки ще избереш? - БОТУШИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. У дома не се крещи, няма конфронтация, бабите живеят мнооооооого далече и почти не ги виждаме (още сме много влюбени с татко й и няма дразнители наоколо)!? Няма как да копира модел на поведение. Искам съвет от някого с опит, повече от моя, но ако на ум ви е да ми пишете, че не съм достатъчно строга, не си правете труда. Приоритетите у дома са съвсем други. Моля за смислен съвет или литература по въпроса

Това защо ми го пращате втори път? Аз не продавам, и в предишния сайт си бях само купувач. Ако е за усмивката в една от обявите, то аз съм писала на продавалката със сериозна заявка за стоката на ЛС. "Запис" ми е тъпо, както заявка за интерес. Не вярвам продавалката да се е оплакала, че искам да й купя обувките.