Докато си пиете винцето , я да взема да ви разкажа и за нашите неволи, естествено с главен герой - БЪЛГАРСКИТЕ ПОЩИ.
хвала на името им, служителите и всичките им роднини
То бяха нерви, то беше чудо. Записва се
silvana sladurana за една моя туника на 15.12.2010г., разменихме адреси, туниката тръгна към нея още на 16.12. сутринта, като държа да отбележа, че тя в същия ден пусна също записа и аз след два дни го взех. Туниката беше тоалет за предстоящите празници, да ама, не.... Дни наред я чака, проверява, мина Коледа, мина Нова година, няма и няма. Изпратих бар кода да провери - няма нищо, аз тук търся - няма. Трябвало да изчакаме 20 дни да се върне при мен. Вече с две ръце се молех да съм объркала адреса, но...пак нищо. Пуснах молба за проследяване на пратката, айде сега пак зор - илязла от моя клон, стигнала да централна поща, от пощата май с влак до някаква гара.....иииииииии
мноооого нерви.
То бяха обиди от страна на пощ. служителки, то бяха изречения " ония с дрехите втора употреда, ма по интернет, отворените " - дори и това ми се наложи да чуя.
Вчера обаче камбаните звъннаха, еллллле, намери се, пакета пристигнал още на 18.12.2010г., но представете си паднал зад някакъв шкаф
и лично шефката на пощата и го връчва. Представяте ли си какъв жест, че казали - " ще черпиш " , то бива наглост. Ама ние българите сме така, нещо като завърши добре си казваме, е нали края е щастлив , майната му.
Тук е момента да изкажа и огромните си благодарности на
silvana sladurana през цялото време нито за миг не се съмни в мен, дори и за секунда не наруши приятелския тон, през цялото това време се успокоямахме взаимно и предприемахме крачките напред.
БЛАГОДАРЯ ТИ МИЛА ЗА ОГРОМНАТА ЧОВЕЧНОСТ, КОРЕКТНОСТ И ДОБРОТА !!!