Стихове любими,вечни,незабравими!

[zorniza]

Кажи - коя е първата жена
на твоите момчешки дни и нощи ?
Залезе тя при изгрева си още
с нетрайна романтична светлина !
Кажи - коя е нежната жена,
която все още не забравяш ?
Забравям я - вълната се смалява,
когато дойде другата вълна !
Кажи - коя е тъмната жена,
която те направи суха пепел ?
Държа един угаснал въглен в шепа
и в него няма капка топлина !
Кажи - коя е вечната жена ,
която в теб докрая ще живее ?
Не чуваш ли ? Тя моят син люлее със свойта вечна песен
НА НИ НА !!!!

[zorniza]

Аз исках да ти кажа две слова
сърцето ми да разбереш от тях,
но не умея и нима е грях ?
Кога ли съм се учил от това ?!
Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългият си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар ?!
По- нежно и от славей бих ти пял
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славеят гласа
и дълги дни без слънце съм живял !
Аз исках да ти кажа две слова
сърцето ми да разбереш от тях,
но думите преглътнах - не можах
Кога ли съм се учил на това ?!!!

Дамян Дамянов

[zorniza]

Все си мисля за теб,
все се връщам
към високия пролетен полет.
Виждам ясно:
светът не е същият.
Всички пътища
водят надолу.


Как да стигна до Горното езеро,
до върбата с надвиснали клони,
до етажа на твоите глезени
и до хълма
на твоите стонове?


Любовта е кълбо от загадки,
а така ми се ще да науча:
кой е срещал такава,
която
да завършва
благополучно?


Знам, въпросът е риторичен,
пък и отговор
не е нужен.
Който иска и може —
обича.
Няма повече,
няма друго.


Всичко става в мига —
без въпроси
и анализи,
пози и рамки.
Любовта е такава прахосница:
съществува,
но само голямата.


Тя нехае за нашите мерки
и какво
ще се случи накрая.
Като свърши, остава навеки.
И по болката
ще я познаем.



Славимир Генчев 

[zorniza]

МАЙКА МИ

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
се твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми МАЙКА беше!

Иван Вазов

[zorniza]

Ела сатана !!!
Тази тягостна вечер е наша !
Сядай на моята крива ,паянтова маса ,
не ми навирай главата в иконостаса - нима и теб съм започнал да плаша !?
Тази вечер ще пием да смърт !
Ти ще разкажеш за ужаса в ада, а аз за моята скръб !
За всичко ,което ме кара да страдам !
Недей да се мръщиш - наливай и пий - отпусни си душата !
От чуждите нрави превъртам лукави,
купувам ти ада да страдам на воля!
Тук всички са праведни ,ялови крави !
Родени да спят , да мърсят , да се молят..
Виж как богомазно им светят очите,
как бият чела пред светци и велможи,
дори ще ти кажат "пардон" и "простете",
когато в гърба забият ти ножа !
Този свят е по катранясал от ада
от утре на мен си подвластен рогати !
Не ми се озъртай, хич не ме зяпай,
пуши си проклетият фас и се махай !!

[mim71]

Нещо, което ми харесва...   

Личен нощник

Без нагласа, без грим или маска
и без страх от това - да сгреша,
в стар копнеж - неполучена ласка,
правя стриптийз на мойта душа.
След спектакъла свалям афиша.
Хонорара не съм го прибрал,
но плаката с размах ще подпиша,
както прави го стар театрал.
В съблекалнята - моята пазва -
с кърпа леко попивам сълзите.
Огледалото все туй показва -
на печалния клоун очите...

автор:Ботьо Петков
http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=bladewolf&tab=2