Моля ви помогнете, вече не знам какво да правя (evil4)

[miroslava.k]

Не зман дали това е правилното място и не ми се искаше да пускам нова тема, но не намерих нищо подобно.
-на пръв поглед ще ви прозвучи смешно, но повярваите ми - нерви не ми останаха.
Ето го и проблема - имам дъщеричка на 3 год и 9 мес., винаги е била много педантична, обясниш ли й, че нещо трябва да стане по този начин КРАЙ друг начин няма. Свикнала съм с тази част от характера й, но от две седмици просто няма оправия. И така преди няколко дни мойта хубавица започна нещо да си подърпва бикините, до такава степен, че изпада в нервни кризи - рев, тикове и т.н.Реших, че просто не са й удобни (разширили са се), купих й нови-10 чивта. Но явно не беше в това проблема, сега пък започна да й пречи потничето, че е "запасана". Опитах всичко, говорих й, обяснявах, показвах, учих... крещях, наказвах и днес вече не се сдържах и я напердаших едно хубаво - И ТОВА НЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА. Тя продължава да дърпа бикините нагоре, панталоните надолу - и така стой с часове - със свален панталон или чорапогащник. Сурка се по земята, реве изпада в истерии. Моля ви ако някой е имал подобен случай, дайте ми съвет, не знам какво да я правя 

[amber]

Не съм психолог, но единственото, което ми идва на ум е че го прави за да привлича внимание.И понеже ти си и показала и продължаваш да показваш, че това е важно и има значение за тяб, тя го прави още и още.Не знам.
Ходи ли на градина? Пред други хора (дядо, баба, тати...) прави ли  го?
А боят не е решение никога;)

[miroslava.k]

Знам, че боят не е решение, не се сдържах и сега се чувствам толкова виновна - иде ми да я засипя с подаръци и лакомства като извинение, но знам, че не трябва и няма да го направя.
И това държание, не е само пред мен, а пред всички - тати, баба, в градината (там обаче е по-спкойна  понеже я оставят да ходи както си иска т.е. "с чаршефите отвън")
 Чесно казано се чувствам безсилна вече и започнах да се притеснявам дали това не е просто начален симптом на някакво психическо разстройстви или нещо подобно.Ох, надявам се, че се "филмирам" излишно.

[denismami]

 Наистина сложна ситуация.Не знам ,но забелязала ли си след какво е започнала така да прави -първосигнално е в главата ми ,че е видяла нещо -нередно или някой си е привишил правата в градината -с опит да постигне нещо като послушание.Определено и психолог може да разгадае това поведение.Освен факта ,че дрехите я притесняват -истерията е друг отделен показател-за мен огромно напрежение в нея.Наистина е за притеснение и аз бих се панирала.Може да е само начин да привлече вниманието-или друго-незнам да сте сменили праха си за пране -някакъв алергичен ефект-?
Тя самата обяснява ли го с нещо ?

[emi9]

Май някъде четох, че има деца, които минават през този период - дрехите ми пречат. Пък може и да го е видла някъде. Най-добре си е консултация със специалист.

[Поли]

Мила,не знам дали ще те успокоя с това,което ще ти напиша,дано се разсмееш поне малко според мен всяко дете си има ''номер на китайката''дето се вика,при вас явно е това...при нас въпреки,че не е толкова малка почти на 8 е,та и е фикс идея,че на всяка глава има много пърхут и тя трябва да чопли из косата за да го махне,с мъжа ми се чувстваме вече като маймуни дето ги пощят като ми писне я насмотам и спира до следващия път
Сега идва лято,поне в къщи пробвай да не и слагаш бельо,само това ми дойде като идея...

[amber]

...с мъжа ми се чувстваме вече като маймуни дето ги пощят :Dкато ми писне я насмотам и спира до следващия път

Хахаха....)))

[Анджелина]

Някои удобно го нарича бебешки пубертет, аз пък криза на растежа.
В твоя стил на изказ- пили ти нервите, за да види до къде може да стигне.

Така, обаче, те нещата не стават изведнъж, а винаги си имат причина. Няма как просто да се събуди и да реши, че й гащите, потника и т.н. Помисли какво е предхождало този период, а също и поговори с детето. На почти 4 години можете да проведете смислен диалог, от който да научиш доста.

[miroslava.k]

Вече няколко пъти разговарям с нея, но тя отговаря или - обива ми или незнам защо правя така. Уговаряме се, че "вече няма да правя така" и след 30сек - всичко на ново. Мислих си, че този проблем трябва все пак да произлиза отнякъде, нещо което се е случило в градината или вкъщи, но тя казва, че всичко е наред. По принцип винаги ми казва какво се е случило през деня. Но тя си е така от както я помня, ако някой (аз, баща й, баба й, госпожата или лелката) й каже нещо или й направи забележка, тя се вманиячава.
Проблемът е, че никога не е било толкова зле положението иначе щеше да ми се наложи още преди 3 години да пусна темата.

[viv_f]

При нас има подобен проблем,но не чак толкова сериозно.Синът ми е на 2г. и 6м. .Постоянно с и събува анцуга(долнището) или чорапогащника,зависи с какво е и задължително чорапите.НО не изпада в истерии,ами просто започва  да се кефи  и да бяга така.В  момента,когато го обуя и ми  види гърба и всичко на ново .Така по няколко пъти на ден(поне 10,някой път  и 20 пъти).При баба  си и дядо си по същия начин,но аз не с е притеснявам,защото той наистина ми пробва нервите и го лишавам от нещо,което иска като наказание.Не  знам дали това ще те успокои,но мисля,че е нормална детска му работа;)

[miroslava.k]

Много ти благодаря viv_f дано наистина скоро да отмине, сега се въоражавам с търпение, но лошото е че виждам колко се изнервя малката, а не ми позволява да й помогна по какъвто и да било начин. Просто се дърпа и реве, понякога дори отива в другата стая и иска да я оставя сама.
А що се отнася до твоето съкровище, за него това е игра и ние сме се забавлявали така 

[springflower]

Пробвай да не й обърнеш внимание, когато го направи, така сама ще забрави и ще си отвлече вниманието, просто бъди постоянна.

[miroslava.k]

Първите два дни не й обръщах внимание, но стана по-зле.
Преди малко отново разговарях с нея и я попитах "ЗАЩО" - отговорът е незнам. Успях да я сколня да се запаше и поне за малко да не обръща внимание на гащичките.В момента гледаме "бейби тв" прави за да не ни паднат гащите 

[shico]

Миличка,аз съм съгласна с springflower не и обръщай внимание,знам,че ти се къса сърцето.Остави е на някой за известно време   (ако е възможно  ) отиди да си разходиш,да изпиеш кафе с приятелка,така и ти ще се успокоиш( доколкото  можеш) и детето ти може да усети липсата ти и да разбере ,че и липсваш.Или да го обърнеш на някаква игра.

[desitka79]

чета , все едно за моя 2 годишен син става въпрос , изпада в нещо като криза и с нищо немога да му привлека вниманието , красъци и тръшкане докато сам не се успокои , в такива моменти когато се опитам да му помогна дори започва да ме удря и да се тръшка още повече , ако се опитам да го гушна ме бута и се изплъзгва от мен просто бяга да остане сам , ляга си на земата и сам се успокоява . На мен съответно ми е ужасно гадно , наистина сърцето ми се къса че неиска и немога да му помогна , но вече се уверих че това е начина да се успокои . И след това все едно нищо не се е случило, дано е просто период и отмине