моят побеснява когато ме завари пред компютьра,защото знае че няма сила на света която да успее да ме вдигне оттам,особено ако се занимавам с нещо приоритетно за вниманието ми,това успява да постигне само синето с много тьрпение и молби.ревността му кьм виртуалното многократно надминава тази от реала,просто защото незнае с какво или кого си има работа,т.е.смята хем че е тьпо занимание,хем се чувства застрашен и пренебрегнат.друго,което го дразни в мен е че правя коалиция сьс синето,когато искаме да постигнеме нещо/излизане,покупка или почивка/мноого рядко взимаме под внимание мнението му по който и да е вьпрос...