Литература...детска психология, теориите за развитието на личността...Виготски описва точно кризите разделящи стабилните периоди и изграждането на новообразувания.Това по-скоро ще ти даде едно разбиране какво се случва. Иначе на щандовете за полулярна психология има безброй много литература за възпитанието ... Погледни Позитивно възпитание 0-3г и 4-до тинеджърска възраст,книгите на д-р Фицхю Додсън ,за съжаление не се сещам автора на една книга ,която ми се отрази много добре , не че в тях има отговори и рецепти..но някой неща ме вдъхновяват
. А съм адаптирала и някой практически съвети към мен и детето, и съм постигала добри резултати.
Мисля ,че си на прав път -фактът,че се замисляш над това е показателен. Почети, но и следвай интуицията си. Аз винаги съм се опитвала да разговрям разумно и когато успея да съхраня спокойствието си имам по-добри резултати, нооо понякога е трудно -права си :
А и съм доста категорична за някой неща и характерното тръшкане , не и няма , не ме обезсърчава.. Така на 3г.6м. си имам мислещо и разсъждаващо дете ,което все още не владее емоциите си но се учи да ги разбира..А ит ази възраст си е наречена детски пубертет...караме тееежък такъв..
Сега ми изникна нещо ,което според мен е важно, добре е да научим и децата си, че не е грешно да изпитват каквито и да е чувства и емоции ,но са отговорни за действията и постъпките си , за начина по който ги изразяват.......И е важно да знаят ,че и когато ги критикуваме, не сме доволни от постъпките им пак ги обичаме.
И в тая връзка критикувайте постъпките , не децата. Ако " Иван" удря или плюе лошо е да се плюе и да се бие, не е лош Иван", ако не искаме да стане лош и ако искаме да не се възприема като лош..
Мнооого дълго стана , но не мислете ,че пишейки давам съвети.....аз съм майка и търся правилния път защото и на мен ми е трудно ,но вярвам ,че от нас зависи какви растат децата ни...
