Приказка
Заспиваш ли? Май, че те събудих!
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на на моята тъга!
Самичка съм, а тъй ми се говори! Устата ми залепна да мълча!
Не ме пъди! Ще си отида скоро! Аз дойдох тук с на бурята плача...
ще седна до главата ти ей тука и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука, един мъдрец от стари времена:
"Един разбойник цял живот се скитал и нивга не се връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си носел той кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал. Човекът като дяволът бил лош.
Ала веднъж той от умора под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче лицето му покрило със листо.
Заплакал той, за първи път в живота - обичан, заплакал той разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво, нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка по-топла от огнище на главореза дала онова, което той не би спечелил с нищо: ни с обир, ни с рязана глава!
Но ти заспа!...А ми е тъй студено!
Туй приказно момиче где е то?
То стоплило разбойникът, а ти мен никога не стопли тъй
! Защо!
Сине, майка ти днес си отива-Недялко Йорданов
Ти разбираш ли, а ? Не, не бива.
Не, не бива да знаеш, че вече
тя ще бъде далече, далече
и че никога, никога няма
ти да кажеш на някого " мама" .
Ето тръгва с куфар в ръката.
Дай ръка да отворим вратата
и да видим как чужда, нетрайна
тя си тръгва към своята тайна.
Ти не и се сърди. И аз няма.
Все пак ние мъже сме с теб двама.
Не, ти всъщност си малко юначе,
а пък татко ти нещо май плаче.
Не, не плаче, той просто се взира-
това целият свят го разбира.
Ти си вече голям, ти си батко,
няма сам да си ти - имаш татко.
Няма сам да съм аз - имам тебе.
Ще живея отново чрез тебе
и все някак ще бъдем щастливи.
Ето виж тези лодки красиви
как играят немирно в морето.
Ето Мечо... Кубчета ето...
И не казвай, не казвай, не бива,
че е лоша, защото отива
толкоз чужда и толкоз нетрайна
към ненужната своя тайна.
Само стискай юмручета здраво.
Усмихни ми се. Хайде. Браво.
Все пак ние мъже сме с теб двама,
ще ти бъда и татко, и мама,
и ще ми бъдеш другарче... и всичко.
Хайде, мое юначе мъничко,
своя татко хвани за ръката
да затворим след нея вратата !
''Писмо до татко''
Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете
Финдли-Робърт Бърнс
Кой тропа втози късен час
Аз тропам - каза Финдли
Върви с всички спят у нас
Не свички - каза Финдли
Незная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли
При тебе, ако дойда вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли
При мен да дойдеш, току виж
Да дойда - каза Финдли
До утре ти ще престоиш
До утре - каза Финдли
Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума никому за туй
Ни дума - каза Финдли
НА МАМА
През изминалите години пораснах,мамо.
Вече остарявам.
Да обичам хората и непознати и познати
от теб се учих.
Не знам дали успявам.
Прегърнала съм есенни цветя
До гроба ти ще коленича.
Да знаеш мамо малката ти дъщеря
за теб тъгува.
Много те обичам!
С цвете,чаша вино и погача
помен ще направя
тихичко за теб ще си поплача
няма никога да те забравя.
Човешката душа е сложна-
побира лоши и добри неща.
За моята оказа се невъзможна
забравата на майка и баща.
И ако има някъде отвъдно
аз зная-с татко чакате ме там.
Когато тук ми стане много трудно
при вас ще дойда-ПЪТЯ СИ ГО ЗНАМ..........
Сестричка (песен)
Д.Дамянов
Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя.
Умираше,отиваше си вече!
А беше рано,беше призори.
Умираше!-а татко тихо рече
Градът далече, нямаме пари.
Не беше малко,нито бе голяма
Не бе познала селската река.
Тя знаеше да казва само "мама",
на всяко нещо казваше така.
Със тази дума тя зовеше всички,
и мен, и татко, всички по света.
Преди да склони сините очички
със мама назова дори смъртта.
Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя!
НА МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ
Борба бе моята любов ,борба бе!!!!!!!
Най-тежката борба на съвеста......
Защото нямах право да те имам,
но имам те и радва ме това....
Забравих скрупулите си житейски.
За мене важен беше само ти.
И гмурках се и плавах неусетно
на щастието в бистрите води....
Какво не бих направила за тебе?
Ти с толкоз много нежност ме дари
с усмивки и нестихващи копнежи.....
Направи пълни всички мои дни.
Защото всяко нещо силно и голямо,
оставя някаква следа.....
Една следа ,покрита в безкрая
с звезден прах и лунна светлина.
Приятели ще си останем ние с тебе.
Това за нас е най-добре.
Защото любовта и да умира,
приятелството няма да умре