... който не е пробвал , не знае колко е приятно
...
Хихихихи.. Това ми хареса много
Аз също си гризях ноктите до кръв. Почти нямах нокът, кожички около нокътя също. Така си продължих до 19 годишна. Дойде абитуриентския ми бал и много исках да си лакирам ноктите, затова реших да ги пусна. Нямам идея как не съм се изкушавала да ги изгризя, но за "важния" ден ми бяха пораснали сигурно с един-два милиметра над "месото", а аз бях най-щастливата на света. Лакирах се в сигнално синьо
Взе че ми хареса да съм с нокти и от тогава не съм ги гризала. Сега ноктите ми са много твърди и хубави. Проблема остава единствено в кожичките, защото от гризане са станали леко безформени, но не е толкова фрапиращо. Според мен е на психична основа. Аз растях в нервна среда...И други фактори имаше, но не е сега момента и темата, за да ги разказвам. С две думи мисля, че това се проявява при затворени, свити, емоционални и т.н. деца. Може и да греша, но поне при мен беше така.