Условия е хубаво да има. Ние имаме огромно желание за три деца.
В момента съм бременна с второ. Да чукна на дърво удържаме фронта финансово.
От значение са естествено възможностите. Но наистина днес ги има - утре не.
Раждайки детето си си готов на всичко за него. Естествено, че ще лиша себе си
за да има детето ми всичко необходимо. Готова съм в огъня да вляза нея!
Друг е въпроса, че сме асоциална държава и всичко пада на плещите ни!
Не крия, че обмисляме вариант за чужбина.
Най-малкото поради факта, че подавайки документи за детски в социални ме
гледат все едно съм най-големия престъпник:
- Вие наистина ли получавате минимална заплата? Знаете ли, че могат да ви проверят!?
Викам: - Да заповядат!!!!!
В същото време влиза циганка, чиито документи се приемат без проблеми!
Викам си: Баф маа му!
Аз ли не съм в ред? Искат ми обяснения за доход,
а братята роми ... никой не ги пита как така всяка мангалка се води самотна майка
и "източва държавицата ни" !!!!!!!!
Това ме дразни! Малка държава, всеки, който се докопа до власт черпи облаги
на поразия и без предел! В същото време те тъпчат като "пълноправен член".
Плащаш данъци, осигуровки, такси за да построиш палат на този и онзи политик,
да платиш тока на мръсните мангали, да им платиш социалните помощи ....
Еми ...дразнещо е!
Обичам детето си, ще обичам децата си. Искам да имам деца и да давам
мило и драго за тях! Но се замислям дали да ги отглеждам тук!
В крайна сметка тук ЕДИНСТВЕНО даваш, не получаваш нищо насреща!