Условия за второ и следващи деца!!!

[Криси09]

Искам и аз да се включа тук,мисля че съм най-малка от всички ви.Та на 20г съм и имам дъщеричка на 1г и 4м.Та така,с моя мъж сме заедно от 5години,аз бях на 15г.Рботех,за да си изкарам парички за училище(учебници,дрехи и т.н)Моите родители са разведени имам 1 сестра и 2 братя.От първия брак на майка ми съм аз,двамата с татко си създадоха семейства на ново.От втория си брак майка роди брат ми.Мажът и наричах татко.Моя биологичен баща и той създаде второ семейство там той си има дъщеря и син.
Втория ми баща почина 2000г.Брат ми беше на 3г.Искам да кажа че съм имала отвратително детство,което не пожелавам на никое дете.Мен ме отгледаха баба и дядо(родителите на майка ми).
Майка ми даваше по 2лв.за училище,ходех със сандвичи,повярвайте ми че ми беше гадно когато децата си купуваха вафлички и закуски.Моите сандвичи бяха маргарин и сол .Та майка работеше ден за ден,имахме пари ден за ден.За нея беше по важно да има цигари,отколкото аз да имам топли обувки за зимата.От баща ми и 1лв.не съм видяла.Само една издръжка от 40лв.които станаха 60лв.когато бях в 10кл.Ние с моя мъж имаме 10години разлика.Разбираме се чидесно.Може би заради тези неща които изброих по горе реших,че ще се махна от майка ми малко,то и така стана,бях ученичка на пак казвам на 15години,когато се запознах с моя мъж.На 16години вече живеех в тях.Майка му ме прие добре,повярвайте в нейните очи аз виждах мечтаната майка.Питаше ме как е с училище и т.н.По миналата година завърших 12кл.бременна  в 7-мия месец.Преди това склуючихме брак,всичко беше окей,не беше планувано бебето,просто стана.Когато трябваше да казваме на нашите ме бе най-много страх от майка му,не от моята.Ноооо тя каза това дете няма да махате,ще си го гледаме.А знаете ли моята майка какво ми каза "АЗ ПАРИ ЗА АБОРТ НЯМАМ"   аз и казах че няма да го махам и тя ми каза "АМИ ГЛЕДАЙТЕ СИ ГО".Незнам дали разбирате как се почувствах,баща ми реагира по същия начин.ТОЙ НЕ Я Е ВИЖДАЛ ОТ КАКТО СЕ Е РОДИЛА. Сега си живеем в къща,майка му на мъжа ми си гледа болната майка в Русе.А тук сме в доста голяма къща с баба му.Добре че е тя да ни помага,тя гледа голяма градина.Та на мен преди няколко месеца ми спряха майчинството което беше 100лв.Моят мъж взема близо 1000лв. на месец.Всичко за детето ми е дадено от стринка ми и от познати(легло,колички 2,дрехи и т.н)Айде стига съм писала,че зех да се разтройвам.
С удоволствие ще родя още едно детенце,хубаво е да имаш брат и сестра,но не е хубаво да имаш родители които не ги интересува къде си,с кого си и какво правиш и на къде ти отива живота,може би ако не бяха баба и дядо незнам къде щях да съм.Те са всичко за мен.И въпреки това не се сърдя на майка и на татко
ТА НАПЪЛНО ПОДРЕПЯМ МНЕНИЕТО НА ЦЕЛУВЧИЦА И НА ОТНЕСЕНА ОТ ВИХЪРА.
Надявам се да не съм била досадна.

[Отнесена от вихъра,простете!]

това потвърждава мнението ми,че най-важен е мъжа до теб.Имаш ли рамо до себе си-имаш всичко!
Знам какво е да има пияница в къщата,да се налива,да пребива...Да не смееш да се прибереш вкъщи за да не те бият.Да ходиш на училище целия син и да се чудиш какво да измислиш всеки път! 
Казвам всичко това,защото втория мъж на майка ми беше такъв.Пиеше и ни биеше и двете...Когато се разделиха ме извика в тях(аз живеех на квартира).Даде ми 5лв. да ПРЕЖИВЕЯ и взе да ме опипва и да се опитва да ме целува 
Никога повече не стъпах там,не казах и на майка ми-нейните проблеми й стигаха.От многото бой,от малко наследствие,тя отключи нервно-психично увреждане,което я погуби.Вече не е човек...Съдим я за разни глупости за да я държат в лудница и т.н.
Пак казвам,много е важна средата,в която сме.Трябва не само любов за едно бебе,а хора,които искат и могат да ги отгледат 

[skoki81]

За право дете е само една приставка на колелца, която се закача отзад на количката- мисля, че беше около 40 лв.
Но е за по-големи дечица според мен.МОже би над 2г6м - 3 .

То Скоки докато роди, първото ще порастне.
Скокче освен да питам приятелката дали я продава и на какви пари

Ама аз до колкото прочетох то май новороденото трябва да е от долу  пак не ми допада ако е така наистина ,ако може да е обратно съм навита на такава количка стига да имам възможност 

[skoki81]

Криси09 Радвам се за теб че поне си намерила човека който да те прави щастлива 

[Криси09]

това потвърждава мнението ми,че най-важен е мъжа до теб.Имаш ли рамо до себе си-имаш всичко!
Знам какво е да има пияница в къщата,да се налива,да пребива...Да не смееш да се прибереш вкъщи за да не те бият.Да ходиш на училище целия син и да се чудиш какво да измислиш всеки път! 
Казвам всичко това,защото втория мъж на майка ми беше такъв.Пиеше и ни биеше и двете...Когато се разделиха ме извика в тях(аз живеех на квартира).Даде ми 5лв. да ПРЕЖИВЕЯ и взе да ме опипва и да се опитва да ме целува 
Никога повече не стъпах там,не казах и на майка ми-нейните проблеми й стигаха.От многото бой,от малко наследствие,тя отключи нервно-психично увреждане,което я погуби.Вече не е човек...Съдим я за разни глупости за да я държат в лудница и т.н.
Пак казвам,много е важна средата,в която сме.Трябва не само любов за едно бебе,а хора,които искат и могат да ги отгледат 

Боже се едно чета за себе си,мислех че нетрябва да го казвам.Но аз и и брат ми бяхме бити не всеки ден,а през ден,точно от втория не от третия вече приятел на майка ми,който беше с 10години по МАЛЪК ОТ НЕЯ.Знаете ли това как се при от мен,брат ми и баба и дядо,че тези хора се поболяха само то нея.И аз и брат ми сме ходили пребити и посинени на училище.Майка все още се държи,но вече 6години е с него,когато казах че имам прияятел така и така,той спря да ми посяга,брат ми порасна и стана по висок от него и него спря.Но беше ужасно да те бие някой,а майка ти да стои и да гледа.Да ти казва ами ти си го заслужи.
Благодаря на Бог,че имам такава полвинка до мен,че имам баба и дядо,на които все още мога да разчитам не само финансово.За мен баба ми е всичко,тя за мен ми е майка.Та на 20години съм,но това което аз видях и вкусих от живота не го пожелавам на никого,има още много за разказване,но няма да ви товаря.То си остава за мен.
И САМО ДА ДОПЪЛНЯ,ЧЕ НЕ СЪЖЕЛЯВАМ,НИТО ЧЕ ИМАМ ДЕТЕНЦЕ,КОЕТО БЕЗКРАЙНО ОБИЧАМ И ЧЕ СЪЗДАДОХ СЕМЕЙСТВО ТОЛКОВА МАЛКА.
Пожелавам на всички ви да направите детството на децата си назабравимо.Аз ще го напрая,колко мога!!! Обичайте се и бъдете заедно в добро и лошо!Гледайте на всичко от позитивната му страна,аз така правя и може би затова не се сърдя нито на мама и на татко.

[Отнесена от вихъра,простете!]

Аз не съм забравила,но отдавна съм простила!
Вече имам семейство-те са моите кахъри.
Преди майка ми да изтрещее съвсем,ми беше казала:От тук нататък гледай само мъжа си.С него ще живееш,с него ще умреш....
Тя не знае,че имам още 1 син.Тя познава само бате.Бях й казала,но така и не разбра.Вече я интересуват само извънземните 

[amber]

Божичко...момичета...

[emi9]

Божичко...момичета...

Взе ми думите от устата.
На Криси и Отнесената - Евала, че сте станали хора, имате семейства и деца и се грижите за тях.
Благодаря на Бог, че имам страхотни родители, единият вече не е между живите, но си остава такъв.

[Криси09]

Аз не съм забравила,но отдавна съм простила!
Вече имам семейство-те са моите кахъри.
Преди майка ми да изтрещее съвсем,ми беше казала:От тук нататък гледай само мъжа си.С него ще живееш,с него ще умреш....
Тя не знае,че имам още 1 син.Тя познава само бате.Бях й казала,но така и не разбра.Вече я интересуват само извънземните 

Еми аз няма какво да кажа вече!
Само баба и дядо всеки ден ми казват,моля те не повтаряй грешките на майка си!!!!
Нали има една поговорка "Крушата не пада по далеко от дървото" ,е никога няма да причиня това на детето си.Никога!!!!!!!

[Криси09]

Божичко...момичета...

Взе ми думите от устата.
На Криси и Отнесената - Евала, че сте станали хора, имате семейства и деца и се грижите за тях.
Благодаря на Бог, че имам страхотни родители, единият вече не е между живите, но си остава такъв.

[emi9]

За право дете е само една приставка на колелца, която се закача отзад на количката- мисля, че беше около 40 лв.
Но е за по-големи дечица според мен.МОже би над 2г6м - 3 .

То Скоки докато роди, първото ще порастне.
Скокче освен да питам приятелката дали я продава и на какви пари

Ама аз до колкото прочетох то май новороденото трябва да е от долу  пак не ми допада ако е така наистина ,ако може да е обратно съм навита на такава количка стига да имам възможност 

Говорих с мацката за нейната количка, но бебето трябва да е седнало за да се вози и второто дете. Що не си потърсиш количка за близнаци. Аз се сещам поне за 3 вида такива - едно до друго, едно срещу друго и едно пред друго може да са децата. Последните две са с ширината на нормална количка, но са с габарити на "комби"

[Отнесена от вихъра,простете!]

Затова гледам все напред!Мисля само ние да сме добре.Отдавна съм си изплакала сълзите....Много дълго плаках,вече не!Не си заслужава!Разбрах,че вместо да плача и да се жалвам,мога да се усмихвам и да се радвам.Загърбих всичко,още на 19г.!
Видяла съм глад и мизерия,живяла съм на улицата...Работила съм нощно време с 30 мъже наравно!Кръст не ми остана.Плаках много,вече-не!Много закоравях.Дори когато малкия се роди и ми казаха,че ще умре,аз бях желязна!Усетя ли се се разтъжавам,започвам да мисля за нещо хубаво и т.н...Майка ми се погуби от нерви!От опит знам,че не трябва да се давам на отчаянието.Мъжът ми беше като парцал.Казах му,че ако Влади не оживее,значи ще си направим момиче и пак ще има детски плач.Не давах поводи да се разтройва.
Вярвах в детето си,защото все някой трябва да се метне-темерут-на мен  
Малкия се роди полу-жив,1 800кг. с порок на сърцето.На 8-я ден-пневмония.На 2м.-пневмония..На 3м. щеше да умре на операционната маса.Тъкмо са го отписали и той се е преборил!Живее му се!Е как да не му даде шанс човек?Как да не отделя от моя залък заради него?
Сега е невероятен циркаджия.Понякога прави страхотни бели да ми пръсне сърцето,но дете-моето дете  
Ето го на 5 дни,2 часа след като ме изписаха от Шейново.40 градуса,прясно секцио-аз при него-той беше в друга болница


На 2м.-прибрахме си го след като отложиха за пръв път операцията



7-8 дни след операцията,още неориентиран

[Криси09]

Затова гледам все напред!Мисля само ние да сме добре.Отдавна съм си изплакала сълзите....Много дълго плаках,вече не!Не си заслужава!Разбрах,че вместо да плача и да се жалвам,мога да се усмихвам и да се радвам.Загърбих всичко,още на 19г.!
Видяла съм глад и мизерия,живяла съм на улицата...Работила съм нощно време с 30 мъже наравно!Кръст не ми остана.Плаках много,вече-не!Много закоравях.Дори когато малкия се роди и ми казаха,че ще умре,аз бях желязна!Усетя ли се се разтъжавам,започвам да мисля за нещо хубаво и т.н...Майка ми се погуби от нерви!От опит знам,че не трябва да се давам на отчаянието.Мъжът ми беше като парцал.Казах му,че ако Влади не оживее,значи ще си направим момиче и пак ще има детски плач.Не давах поводи да се разтройва.
Вярвах в детето си,защото все някой трябва да се метне-темерут-на мен  
Малкия се роди полу-жив,1 800кг. с порок на сърцето.На 8-я ден-пневмония.На 2м.-пневмония..На 3м. щеше да умре на операционната маса.Тъкмо са го отписали и той се е преборил!Живее му се!Е как да не му даде шанс човек?Как да не отделя от моя залък заради него?
Сега е невероятен циркаджия.Понякога прави страхотни бели да ми пръсне сърцето,но дете-моето дете  
Ето го на 5 дни,2 часа след като ме изписаха от Шейново.40 градуса,прясно секцио-аз при него-той беше в друга болница


На 2м.-прибрахме си го след като отложиха за пръв път операцията



7-8 дни след операцията,още неориентиран

Само едно мога да ти кажа.БРАВО НА ТЕБ.
Живи и здрави да са ти дечицата.!
И мен ме бяха наплашили,че ще се роди не повече от 2кг,нооо накрая се роди 3100кг и 51см.Жива и здрава.
Възхищавам се на такива хора като теб!
Живи и здрави всички от семейството ти!

[emi9]

Милата малка мишка. Отнесена ......дано да е здрав, жизнен и весел такъв какъвто го видях аз. И за баткото важи същото   Пък и се надявам скоро пак да се срещнем

[Отнесена от вихъра,простете!]

на мен ми казаха,че е 1.500кг-толкова и беше-в 9-ти месец
Бях на системи и т.н.Накрая му паднаха тоновете и спешно секцио,в последните минути!
Не ме притесняваха килограмите,а проблема,който има.Но всичко е зад гърба ни.
Единствено се страхувам,че знаете приказката:Счупеното и лепеното не е като здравото...
Но пък аз вярвам,че може да се пребори с всичко,щом и майка му успя!
Не ми пука къде ще живеят-БГ или другаде,само да са добре и да са щастливи,да са приятели в живота си.Като всеки родител,и аз искам най-доброто за тях  

Еми,ще се видим разбира се