Условия за второ и следващи деца!!!

[abrikotin]

Днес бях на консултация и понеже исках да ме изследват за синдрома на Даун попитах нашия лекар дали го прави или трябва специално да си запиша час ,та неговия отговор беше такъв:"Имаш късмет че аз си гледам тези неща иначе един такъв преглед в София струвал 100лв "каза ми какви са признаците и че ако ги имало се прекъсва бременноста понеже не било лечимо.При мен всичко е нормално ,но исках да попитам някой друг правил ли си е такъв преглед и наистина ли толко струва или този искаше да почерпя поне  иначе аз не плащам при него защото съм с направление но си ме гледа цветно всеки път  даже сега получих и снимка на бебо на пацата за да съм сигорна че е 100% мъж 

Повечето гинеколози вече задължително изпращат бъдещите родилки на такъв преглед. Уф, че не мога да се сетя сега точното наименувание  : Само кръв ти взимат и ти казват кога ще са готови резултатите. Прави се в Майчин дом и струваше около 25 лв., ако не ме лъже паметта. Не би трябвало да са вдигнали цената. Даже имам някакъв спомен, че преди време се говореше този т.н. преглед да стане задължителен и да не се заплаща( или поне по-малка да е таксата).
Ако се изкаже и някоя мама, която по-скоро го е правила, ще е най-добре. Че на мен вече ми се губят някои детайли 

[nmomchilova]

Аз бих направила аборт ако бебчо нещо не е наред,за някои може да е грях но пък не искам да раждам мъченик и аз да ставам такава 

Една приятелка очакваше второто си детенце с голяма радост.Бременността и беше съвсем нормална,нямаши никакви признаци на увреден плод.не пиеше,не пушеше,както е редно.Милата,2 дни след като роди и казват че детето е със синдром на ДАун!За жалост,не е имала възможност за аборт,понеже никой не еуспял да установи болестта.Реши да го огстави в дом за сираци.Греха е голям,но нямаше ли да е по-голямо наказание да гледа как детето й страда?И аз подкрепям такива решения,макар ,че никога не мога да съм сигурна,аз как бих реагирала в такава ситуация.

[amber]

Греха е голям,но нямаше ли да е по-голямо наказание да гледа как детето й страда?

Можеш да бъдеш сигурна, че страданието и сега ще е в пъти по-голямо.Както и на детето.
Убедена съм че няма да има ден в който да не мисли за детето, ще потъва все повече и повече след всеки негов рожден ден ... абе изобщо ще си е наказана цял живот за този грях.
За детето не ми се мисли изобщо и за него ми е жал, не за нея.

[rosina75]

Днес бях на консултация и понеже исках да ме изследват за синдрома на Даун попитах нашия лекар дали го прави или трябва специално да си запиша час ,та неговия отговор беше такъв:"Имаш късмет че аз си гледам тези неща иначе един такъв преглед в София струвал 100лв "каза ми какви са признаците и че ако ги имало се прекъсва бременноста понеже не било лечимо.При мен всичко е нормално ,но исках да попитам някой друг правил ли си е такъв преглед и наистина ли толко струва или този искаше да почерпя поне  иначе аз не плащам при него защото съм с направление но си ме гледа цветно всеки път  даже сега получих и снимка на бебо на пацата за да съм сигорна че е 100% мъж 

Повечето гинеколози вече задължително изпращат бъдещите родилки на такъв преглед. Уф, че не мога да се сетя сега точното наименувание  : Само кръв ти взимат и ти казват кога ще са готови резултатите. Прави се в Майчин дом и струваше около 25 лв., ако не ме лъже паметта. Не би трябвало да са вдигнали цената. Даже имам някакъв спомен, че преди време се говореше този т.н. преглед да стане задължителен и да не се заплаща( или поне по-малка да е таксата).
Ако се изкаже и някоя мама, която по-скоро го е правила, ще е най-добре. Че на мен вече ми се губят някои детайли 

Изследването за синдром на Даун се нарича биохимичен скрининг.Това е изследване на хромозомите в кръвта на майката.Наистина се говореше,че ще стане задължително и ще се поема от НЗОК ,но на тизи етап си остана само с обещанията.Преди 2м. струваше 80лв.Прави се само в Майчин дом.

[nmomchilova]

Греха е голям,но нямаше ли да е по-голямо наказание да гледа как детето й страда?

Можеш да бъдеш сигурна, че страданието и сега ще е в пъти по-голямо.Както и на детето.
Убедена съм че няма да има ден в който да не мисли за детето, ще потъва все повече и повече след всеки негов рожден ден ... абе изобщо ще си е наказана цял живот за този грях.
За детето не ми се мисли изобщо и за него ми е жал, не за нея.

Както казах,не можем да сме сигурни как ние бихме реагирали в такава ситуация,затова не мога да съдя никой.А за детето,докторите казаха,че няма да живее дълго.Наистина,момичето цял живот ще мисли за това,но никой не може да си представи какво и е на нея,понеже ние все пак си имаме здраво родени бебета.Не го пожелавам това на никой,да разбереш,че детето ти е болно и с множество увреждания,едва след като го видиш на бял свят!

[doublemama]

Имам позната,която беше бременна с близнаци.Едното го загуби в третия месец.Другото се роди и уж всичко беше наред,докато не му откриха увреждане..не помня точно каква болест се води,пък и да се сетя,честно казано не ми се говори...Сега детето е на година и 2-3 месеца и през всичкото това време му се правиха какви ли не процедури,приемаше хапчета,прави гърчове през 5 минути,не се развива нормално като децата на неговата възраст...Както и да е..Момичето е на 23 години и със сълзи на очи съм я чувала как казва,че ако е знаела какво ще стане е щяла да абортира независимо в кой месец от бременността е била.За второ дете не иска и да помисля...
Много са ми тъжни такива теми..Не искам да си помислям аз как бих реагирала ако науча,че ще родя болно дете..Когато близнаците ми бяха на 3 месеца имаше съмнение,че едното е с ДЦП...За моята раекция и чувствата ми няма да ви говоря подробно..Просто за два дни всичко ми се обърна.Не вярвах,че е възможно косата да побелее,както казват някои хора,но на мен наистина тогава косата ми на места побеля...
Слава Богу,всичко е наред с детето ми.Оказа се съвсем друго нещо.Но какво преживях тогава само аз си знам..Аз нямаше да го оставя ако наистина беше болен.Сигурна съм.Щях да се радвам на очичките му,на усмивчицата му...то за това си е и мое дете,не нечие друго...Моята плът и кръв...а аз съм неговата мама.Едва ли другаде би било по-щастливо,както и аз едва ли щях да бъда по-щастлива,разкъсвана от угризения,че детето ми не е до мен...

Та затова и този въпрос е доста противоречив и спорен-дали да оставиш детето си в дом,да абортираш докато е време или цял живот да го гледаш със сълзи в очите и с безсилието,че не можеш да направиш нищо...
Някой преди мен каза,че майките на близнаци са героини..Според мен не е така.Героини са тези майки,които отглеждат болните си деца и правят всичко възможно,дори с последните си изцедени силички,да направят живота на детето си хубав,независимо от всичко.

Извинявам се за дългия пост,беше малко встрани от темата...

[Криси09]

Аз бих направила аборт ако бебчо нещо не е наред,за някои може да е грях но пък не искам да раждам мъченик и аз да ставам такава 

И аз мился така, няма смисъл всички ще страдат цял живот така

[Криси09]

Имам позната,която беше бременна с близнаци.Едното го загуби в третия месец.Другото се роди и уж всичко беше наред,докато не му откриха увреждане..не помня точно каква болест се води,пък и да се сетя,честно казано не ми се говори...Сега детето е на година и 2-3 месеца и през всичкото това време му се правиха какви ли не процедури,приемаше хапчета,прави гърчове през 5 минути,не се развива нормално като децата на неговата възраст...Както и да е..Момичето е на 23 години и със сълзи на очи съм я чувала как казва,че ако е знаела какво ще стане е щяла да абортира независимо в кой месец от бременността е била.За второ дете не иска и да помисля...
Много са ми тъжни такива теми..Не искам да си помислям аз как бих реагирала ако науча,че ще родя болно дете..Когато близнаците ми бяха на 3 месеца имаше съмнение,че едното е с ДЦП...За моята раекция и чувствата ми няма да ви говоря подробно..Просто за два дни всичко ми се обърна.Не вярвах,че е възможно косата да побелее,както казват някои хора,но на мен наистина тогава косата ми на места побеля...
Слава Богу,всичко е наред с детето ми.Оказа се съвсем друго нещо.Но какво преживях тогава само аз си знам..Аз нямаше да го оставя ако наистина беше болен.Сигурна съм.Щях да се радвам на очичките му,на усмивчицата му...то за това си е и мое дете,не нечие друго...Моята плът и кръв...а аз съм неговата мама.Едва ли другаде би било по-щастливо,както и аз едва ли щях да бъда по-щастлива,разкъсвана от угризения,че детето ми не е до мен...

Та затова и този въпрос е доста противоречив и спорен-дали да оставиш детето си в дом,да абортираш докато е време или цял живот да го гледаш със сълзи в очите и с безсилието,че не можеш да направиш нищо...
Някой преди мен каза,че майките на близнаци са героини..Според мен не е така.Героини са тези майки,които отглеждат болните си деца и правят всичко възможно,дори с последните си изцедени силички,да направят живота на детето си хубав,независимо от всичко.

Извинявам се за дългия пост,беше малко встрани от темата...

.
Е на мен ми се насълзиха очите,незнам всеки го приема по различен начин.Имам такава позната,на която деценто всичко му бе наред,но след като се роди му намериха киста на мозъка,даже имаше пусната страница във Фейзбука,за да се съберат паричките,събраха ги де ,направиха операцията,нооо детето не се знае дали ще можи да ходи,вижда и чува.Ще разберат чак след 1г.Та така тяхната история е много дълга,няма да ви натоварвам,та и в този ред на мисли имах предвид,че и тя ми каза така"ако знаех какво ще преживея,какво ще му е на това детенце,нокога нямаше да го раждам,пък камоли и оставя в дом"Много съм против и много мразя хора които мислят така,ще го оставя в дом,абе това човече е живяло в теб 9м,чакал си го с нетърпение и когато ти кажат че е болно,ти да го дадеш в дом,ееее не гладна,жадна,боса и гола ще ходя,но няма да го хвърля на произвола на съдбвата,вярно е както каза предното майче,не се знае ние как ще реагираме в такава ситуация,но съм 100% сигурна че няма да направя това

[skoki81]

Мале и аз си немах работа да питам за тоя синдром  толко лоши мисли ми навеждат тези писания и се чувствам така когато четях какви увреждания може да получи преждевременно роденото дете ,направо ми прилошаваше  и сега така  Моля ви да спрем ,нека мислим за хубави неща за да не си навлеча нещо подсъзнателно 

[Криси09]

Мале и аз си немах работа да питам за тоя синдром  толко лоши мисли ми навеждат тези писания и се чувствам така когато четях какви увреждания може да получи преждевременно роденото дете ,направо ми прилошаваше  и сега така  Моля ви да спрем ,нека мислим за хубави неща за да не си навлеча нещо подсъзнателно 

Еми то тази тема,беше малко излишна,нека спрем наистина,то всеки се увлича малко или много,както и аз.Така,че спираме да пиешем за лоши неща.Тааа момче ще е бебчо,супер именце измислихте ли му
И аз искам още едно ,но рано още,че и моя мъж близнаци иска.Лелел жална ми майка,ама в рода нямаме,така че едва ли,ноооо нищо не е сигурно

[skoki81]

За момиче знаех какво щеше да е името ама за момче направо нищо не ми харесва а което на мен хареса на мъж ми не му харесва и така  ама за сега сме се спряли на Радостин 

[Криси09]

За момиче знаех какво щеше да е името ама за момче направо нищо не ми харесва а което на мен хареса на мъж ми не му харесва и така   ама за сега сме се спряли на Радостин  

Е ще го изберете вие,Радостин е хубаво име,може Радослав,също е хубаво
ААА за момиче какво щеше да е

[skoki81]

За момиче знаех какво щеше да е името ама за момче направо нищо не ми харесва а което на мен хареса на мъж ми не му харесва и така   ама за сега сме се спряли на Радостин  

Е ще го изберете вие,Радостин е хубаво име,може Радослав,също е хубаво
ААА за момиче какво щеше да е

Рая 

[Криси09]

Аааа знаеш ли да ти кажа една смешна ситуация,когато мислехме име за бебчо,ама още незнаехме какво ще е и си говорим нали,апък аз държа малко или много на традициите,така съм научена де.да си кръстя детето на свекъра или свекървата.ХХАХХА моя мъж вика,абе ако е момче ще го кръстим Съби,апък ако е момиче Събка ей паднах под масата,после пък си говорихме за колички и т.н и той вика да бе ще купувам колички,ей къде е ръчната количка в двора,в нея ще го возим абе викам ти луд ли си,аа и щяло да спи на походното легло (моя мъж има доста  голямо чувство за хумор) та така де за иманата.
И в интерес на истината в 3-я месец решхме как ще се казва ако е момиче или момче,все пак я кръстих и на двамата,свекърът ми се казва Красимир,а свекървещицата   ми е Янка,та малката се казва Кристияна
Дано съм ви разсмяла малко

[skoki81]

моя мъж вика,абе ако е момче ще го кръстим Съби,апък ако е момиче Събка (

  Съби  Събка хахахаахха