Условия за второ и следващи деца!!!

[emi9]

а свекървещицата    eй това много ме зарадва.
Скоки честито Ако не може да се разберете за име - теглете чоп

[Криси09]

моя мъж вика,абе ако е момче ще го кръстим Съби,апък ако е момиче Събка (

  Съби  Събка хахахаахха

абе трябва да има и малко хумор в цялата свирепа история
Сега се сетих и за един израз на свекито("Внимай много,че ще те гази мартенска мечка")
  Нека да е весело

[Криси09]

а свекървещицата    eй това много ме зарадва.
Скоки честито Ако не може да се разберете за име - теглете чоп

Ами така и викам аз на мойта,тя е цяло чудовище,ама айде

[emi9]

а свекървещицата    eй това много ме зарадва.
Скоки честито Ако не може да се разберете за име - теглете чоп

Ами така и викам аз на мойта,тя е цяло чудовище,ама айде

Моята има злоба за 2 И за мен си е свекървище

[Криси09]

а свекървещицата    eй това много ме зарадва.
Скоки честито Ако не може да се разберете за име - теглете чоп

Ами така и викам аз на мойта,тя е цяло чудовище,ама айде

Моята има злоба за 2 И за мен си е свекървище

Абе ужас какво да ти кажа,нали имаше един филм свекървище,ако не си го гледала гледай го,аз паднах под масата от смях

[nmomchilova]

За момиче знаех какво щеше да е името ама за момче направо нищо не ми харесва а което на мен хареса на мъж ми не му харесва и така   ама за сега сме се спряли на Радостин  

Голям проблем имахме и ние с имената.За единия ми син трябваше да е с Р,като вас.и мъжа каза Радостин,аз пък нешо се опънах.Аз казах Росен-той  се опъна.и такааааа до родилното.В крайна сметка,като отидох да раждам,аз си избрах името на детето.И при вече свършен факт,нищо не ми казаха.Хихихи

[Отнесена от вихъра,простете!]

не съм дочела всичко,но ако ще детето ми да е най-големия урод на света-да ръмжи като вълк и т.н.-Никога не бих го оставила в дом...Как ще си вдигна главата и ще изляза навън?Това си е моето дете-каквото и да е то!
Ако аз утре се разболея,изилиза,че трябва да ме изгонят на улицата близките,щото съм болна и съм тежест....
Едно дете трябва да се отглежда в семейна среда,при близки и приятели!А синдром на даун не е бог знае какво.

Това с розовата ризка е моето.Другите са братчета.Малкото е с даун.Дали е редно да го оставят в дом?То се храни нормално,усмихва се,пее,играе,радва се...По-бавно прави нещата,но си е слънце.
Бих посъветвала майката на това дете да си го прибере.В къщи детето ще проходи на 2г.,а в дом-на 8-9г.

[mimoza7710]

Отнесена, не мисля, че си достатъчно запозната със синдрома на Даун  въпреки, че около теб расте такова детенце  В зависимост от степента на увреждането има т.н. "мозайки". На моя приятелка второто детенце се роди с 98% увреждания, като тя разбра в момента в който детето се роди. То има нужда от специализирани иследвания и грижи в болнична обстановка, които тя неможе да му осигури. Кошмарът беше пълен!!!! Никакви надежди за абсолютно нищо! Всичко това се случи само защото лекаря, който я наблюдаваше и каза просто ей така, че няма нужда от иследвания. Нейния случай беше 4-тия за същата година в същата болница  Това, което знам е, че амниоцентезата не е опасна за плода(взима се околоплодна течност за иследване в която се съдържат клетки от бебето). Един месец след това и двамата родители се подложиха на изследвания в клиниката по генетика в Пловдив, за да се разбере дали евентуална следваща бременност би била рискова. Оказа се, че точно в техния случай шансът да се роди такова детенце е 1:1 000 000. Но....за съжаление факт!
Не можах да и помогна със съвет, но тя реши и аз я подкрепих  Моля ви, не правете такива категорични изказвания какво бихте направили, ако ви се случи  светът се срутва за секунди и човек започва да мисли иначе, ако все още е  способен да мисли 
Скоки, бих те посъветвала да си направиш иследвания, без значение колко струват. Икономията днес може да ти коства много утре.
Към моята приятелка: Извинявай мила, че отварям стари рани, които никога няма да зараснат, но колкото повече хора вземат превантивни мерки, толкова......спирам до тук...Ще съм доволна от себе си, ако съм успяла да накарам дори и само една бъдеща майка да се иследва.

[Отнесена от вихъра,простете!]

Не си права,но сега нямам време да споря с теб.Виждала съм много деца с различни увреждания.Кои от кои по-кошмарни.Повярвай ми,Даун не е чак толкова жестока присъда Ще проходи,ще проговори,ще яде само,ще ходи на училище,ще работи дори.Кое е толкова страшно?Да си признаеш,че имаш увредено дете? 

[mimoza7710]

Не си права,но сега нямам време да споря с теб.Виждала съм много деца с различни увреждания.Кои от кои по-кошмарни.Повярвай ми,Даун не е чак толкова жестока присъда Ще проходи,ще проговори,ще яде само,ще ходи на училище,ще работи дори.Кое е толкова страшно?Да си признаеш,че имаш увредено дете? 

Темата е достатъчно болна, за да навлизаме в спор, наистина. За детенцето което ти говоря не се знае дали изобщо ще проходи, проговори и всичко останало, ......а също и дали ще доживее до 2-3г. Затова и писах, че има различни мозайки. При него е засегнато всичко, което можеш да си помислиш, вкл. мозъка. Не всички деца с Даун се справят с това, което казваш, има наистина много тежки случаи. Страшно е, че се допуска такова раждане.  И болно е не да признаеш, че имаш болно дете, а това да получиш своевременна информация от лекаря, който ти води консултацията. Едва от около 3г. майките се юрнаха да се иследват за генетични заболявания. Трябваше ли да има бум в страната за да бъдат хората информирани?!

[mimoza7710]

Аз бих направила аборт ако бебчо нещо не е наред,за някои може да е грях но пък не искам да раждам мъченик и аз да ставам такава 

Една приятелка очакваше второто си детенце с голяма радост.Бременността и беше съвсем нормална,нямаши никакви признаци на увреден плод.не пиеше,не пушеше,както е редно.Милата,2 дни след като роди и казват че детето е със синдром на ДАун!За жалост,не е имала възможност за аборт,понеже никой не еуспял да установи болестта.Реши да го огстави в дом за сираци.Греха е голям,но нямаше ли да е по-голямо наказание да гледа как детето й страда?И аз подкрепям такива решения,макар ,че никога не мога да съм сигурна,аз как бих реагирала в такава ситуация.

Ето за това говоря.

[ponky]

Не си права,но сега нямам време да споря с теб.Виждала съм много деца с различни увреждания.Кои от кои по-кошмарни.Повярвай ми,Даун не е чак толкова жестока присъда Ще проходи,ще проговори,ще яде само,ще ходи на училище,ще работи дори.Кое е толкова страшно?Да си признаеш,че имаш увредено дете? 

Темата е достатъчно болна, за да навлизаме в спор, наистина. За детенцето което ти говоря не се знае дали изобщо ще проходи, проговори и всичко останало, ......а също и дали ще доживее до 2-3г. Затова и писах, че има различни мозайки. При него е засегнато всичко, което можеш да си помислиш, вкл. мозъка. Не всички деца с Даун се справят с това, което казваш, има наистина много тежки случаи. Страшно е, че се допуска такова раждане.  И болно е не да признаеш, че имаш болно дете, а това да получиш своевременна информация от лекаря, който ти води консултацията. Едва от около 3г. майките се юрнаха да се иследват за генетични заболявания. Трябваше ли да има бум в страната за да бъдат хората информирани?!

Така е,взависимост от процента на увреждане...няма да пиша,защото още повече ще се натъжите.
И аз мисля,че майките отглеждащи болни деца,са героини-хабер си нямаме даже какво преживяват,а ние се ядосваме на пакостите на нашите здрави деца.

[Криси09]

не съм дочела всичко,но ако ще детето ми да е най-големия урод на света-да ръмжи като вълк и т.н.-Никога не бих го оставила в дом...Как ще си вдигна главата и ще изляза навън?Това си е моето дете-каквото и да е то!
Ако аз утре се разболея,изилиза,че трябва да ме изгонят на улицата близките,щото съм болна и съм тежест....
Едно дете трябва да се отглежда в семейна среда,при близки и приятели!А синдром на даун не е бог знае какво.

Това с розовата ризка е моето.Другите са братчета.Малкото е с даун.Дали е редно да го оставят в дом?То се храни нормално,усмихва се,пее,играе,радва се...По-бавно прави нещата,но си е слънце.
Бих посъветвала майката на това дете да си го прибере.В къщи детето ще проходи на 2г.,а в дом-на 8-9г.

Напълно съм съгласна с теб  аз го написах и по горе,НЕ ОПРАВДАМ НИКОЯ МАЙКА,КОЯТО Е ЗАХВЪРЛИЛА ДЕТЕТО СИ

[nmomchilova]

Не си права,но сега нямам време да споря с теб.Виждала съм много деца с различни увреждания.Кои от кои по-кошмарни.Повярвай ми,Даун не е чак толкова жестока присъда Ще проходи,ще проговори,ще яде само,ще ходи на училище,ще работи дори.Кое е толкова страшно?Да си признаеш,че имаш увредено дете?  

Темата е достатъчно болна, за да навлизаме в спор, наистина. За детенцето което ти говоря не се знае дали изобщо ще проходи, проговори и всичко останало, ......а също и дали ще доживее до 2-3г. Затова и писах, че има различни мозайки. При него е засегнато всичко, което можеш да си помислиш, вкл. мозъка. Не всички деца с Даун се справят с това, което казваш, има наистина много тежки случаи. Страшно е, че се допуска такова раждане.  И болно е не да признаеш, че имаш болно дете, а това да получиш своевременна информация от лекаря, който ти води консултацията. Едва от около 3г. майките се юрнаха да се иследват за генетични заболявания. Трябваше ли да има бум в страната за да бъдат хората информирани?!

Така е,взависимост от процента на увреждане...няма да пиша,защото още повече ще се натъжите.
И аз мисля,че майките отглеждащи болни деца,са героини-хабер си нямаме даже какво преживяват,а ние се ядосваме на пакостите на нашите здрави деца.

Ами и аз това казвам,че ние със здравите деца не знаем какво  е да родиш болно дете.И затова нека не се заричаме"Аз никога!",че не се знае утре какво ще ни почука на вратата.Много е лесно да съдим хората отстрани,но в крайна сметка всеки сам решава как да живее и си плаща за грешките.нека ДА спрем до тук,че това е доста болезнена тема!
И да се върнем все пак на същинския въпрос "При какви условия бихте имали още деца?"  

[zizi78]

момичета стига, трябва да се уважават решенията на другите, със сигурност и на майките кото са оставили болното дете не им е хубаво, че да ги упрекваме и ние. Темата беше друга и я четат и бремени момичета