Развод по взаимно съгласие или вина

[emi9]

Ще помоля мами, които са преминали през това да споделят опита си. Какви документи трябват, може ли да се мине и без услугите на адвокат. Общо взето какво ме чака 
Ще бъда благодарна

[skoki81]

Ние така се разведохме по взаимно съгласие и без адвокати.Мъж ми подаде документите и какви са точно не знам явно е молба ,аз получих известие за дата на дело,когато се явихме само ни попитаха дали да дадът ход на делото защото времето за насрочената дата е около месец и може да има помирение но щом няма се дава ход на делото.Другото дело е пак след около месец време но ние носехме и документи в които бяхме отбелязали че няма да делим нищо.На второто дело съдията само ме попита дали имам претенции към част от къщата в която живеехме нищо че не се водеше на негово име съм имала право на нещо макар и малко защото се водело като семейно жилище.Аз не исках нищо ,подписваме и се и адиос амигос  после само се отива за решението което ми излезе 12лв това беше 2003г А за документите които споменах не мога да кажа от кой се взимат дали там в съда или нямам идея той бившия се занимаваше и само ми носеше да попълвам .ако няма какво да делите е лесно но има ли вече е олеле мале

[emi9]

Ние така се разведохме по взаимно съгласие и без адвокати.Мъж ми подаде документите и какви са точно не знам явно е молба ,аз получих известие за дата на дело,когато се явихме само ни попитаха дали да дадът ход на делото защото времето за насрочената дата е около месец и може да има помирение но щом няма се дава ход на делото.Другото дело е пак след около месец време но ние носехме и документи в които бяхме отбелязали че няма да делим нищо.На второто дело съдията само ме попита дали имам претенции към част от къщата в която живеехме нищо че не се водеше на негово име съм имала право на нещо макар и малко защото се водело като семейно жилище.Аз не исках нищо ,подписваме и се и адиос амигос   после само се отива за решението което ми излезе 12лв това беше 2003г А за документите които споменах не мога да кажа от кой се взимат дали там в съда или нямам идея той бившия се занимаваше и само ми носеше да попълвам .ако няма какво да делите е лесно но има ли вече е олеле мале

Освен детето, няма какво. Имуществото е придобито преди брака..... Ужас. Направо не ми се мисли

[skoki81]

За детето ако нема претенции дава ти правата ама вече има и издръжка и да не земе да се заяде нещо е тогава ще се наложи адвокат,аз нямам дете от първия брак ама мисля че и вие по взаимно съгласие без адвокати може да си изберете каква сума да е издръжката ако той не е съгласен вече е друго.Как стоят нещата при вас не знам 

[EvaG]

Прочети тук да имаш представа http://www.bgzakoni.com/index.php?option=com_content&view=article&id=117:2009-06-29-18-13-19&catid=38:2009-06-19-06-52-29&Itemid=100
Лично при мен с бившия ползвахме 1 адвокат(може и без такъв)...той ти подготвя всички ония документи и бумащини ,които съдът изисква.Ако ви се занимава ,можете сами да си подготвите нещата ,но ...мисля е по добре да си наемете ,така няма да ви връщатвсе за нещо ненаправено или забравено .....За издръжката се разбрахме лично(почти минималната разбира се )и не сме го повдигали въпроса пред съда.
Новият Семеен кодекс въведе и едно старо световно правило - за издръжка между бившите съпрузи след развода. Със споразумението може да се уговаря след развода този с по-големи финансови възможности да плаща на бившия си съпруг(а) издръжка отделно от издръжката за дете. Тази издръжка между бившите съпрузи може да бъде уговорена за определен срок - например справедливо би било и напълно в духа на световната практика, тя да се заплаща до момента, в който издържаният бивш съпруг сключи нов брак. Издръжката за дете обаче се заплаща до навършване на пълнолетие или до навършване на 20-годишна възраст, ако детето учи редовно в средно учебно заведение и до навършване на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. И при условие, че вече пълнолетното дете не може да се издържа от доходите си (ако има такива) или от използване на имуществото си (дава собствен имот под наем) и родителите могат да дават издръжката без затруднения.

[Отнесена от вихъра,простете!]

  разводи ли чувам?!? 
леле,да не ме стига!То аз нямам брак де

Няма ли начин нещата да се оправят и да не  се стига до развод?Все пак малчо е добър повод 

[Криси09]

Това е болна тема,поне за мен.Лелелле прочетох това за развода което е дала EvaG колко много неща се изискват ужасссс,дано не се стига до там

[EvaG]

Това е болна тема,поне за мен.Лелелле прочетох това за развода което е дала EvaG колко много неща се изискват ужасссс,дано не се стига до там

Дано,но понякога е по малката злина.Или както казвам аз ПО ДОБРЕ САМА,ОТКОЛКОТО ЗЛЕ ПРИДРУЖЕНА(не е моя мисълта,но напълно съм сагласна с нея!)Застраховани  няма,понякога(дори много често)се стига до него.Хубаво е когато е по взаимно съгласие и всеки си тръгне по своя нов път по живо по здраво,лошото е когато едната страна отказва да приеме решението на другия.А едно дете НИКОГА НЕ БИВА да е причината да останат двама вече мислещи за развад(крайна мярка имам в предвид,след като всичко е казано и опитано).И то само още повече ще страда и ще е подтиснато,като вижда все намръщени и каращи се родители или пък въобще необщуващи.НО...МИЛИ ДАМИ(И МЪЖЕ СЪЩО)СВЕТЪТ НЕ СВЪРШВА СЪС РАЗВОДА!!!И ако наистина го искате,НЕ ГО ОТЛАГАЙТЕ!!!Времето лети,не оставяйте живота ви да се изплъзне в нещастен брак!Не се опитвайте да промените съпруга си(съпругата)Ако той(тя) самия не иска,няма да стане,или пък да го задържите против волята му....Идва един момент в който наистина остаряваме и тогава си задаваме въпросите – защо не го направих? Защо търпях толкова години? Можех да съм щастлив/а. Понякога се налага да постъпваме смело. Да прекрачим бариерата и да търсим щастието си. Много хора биха казали, че не трябва да допускаме отношенията ни да достигат крайната си точка, но се случва. Никой не иска да стига до там.Дайте свобода на човека до себе си, оставете го да си отиде, а ако се върне ще е завинаги.

  Страшна лекция ви изнесох Направо мога да се подпиша:

Брачен консултант:EvaG

[skoki81]

Аз поне леко се разминах омъжих се на 19г но се разведох 2 години по късно и хубавото беше че нямахме дете  за да страда  и по-добре на 40г сама с котка в скута отколкото с някой неподходящ 

[EvaG]

Аз поне леко се разминах омъжих се на 19г но се разведох 2 години по късно и хубавото беше че нямахме дете  за да страда  и по-добре на 40г сама с котка в скута отколкото с някой неподходящ 

АБСОЛЮТНО!!!

[Криси09]

Това е болна тема,поне за мен.Лелелле прочетох това за развода което е дала EvaG колко много неща се изискват ужасссс,дано не се стига до там

Дано,но понякога е по малката злина.Или както казвам аз ПО ДОБРЕ САМА,ОТКОЛКОТО ЗЛЕ ПРИДРУЖЕНА(не е моя мисълта,но напълно съм сагласна с нея!)Застраховани  няма,понякога(дори много често)се стига до него.Хубаво е когато е по взаимно съгласие и всеки си тръгне по своя нов път по живо по здраво,лошото е когато едната страна отказва да приеме решението на другия.А едно дете НИКОГА НЕ БИВА да е причината да останат двама вече мислещи за развад(крайна мярка имам в предвид,след като всичко е казано и опитано).И то само още повече ще страда и ще е подтиснато,като вижда все намръщени и каращи се родители или пък въобще необщуващи.НО...МИЛИ ДАМИ(И МЪЖЕ СЪЩО)СВЕТЪТ НЕ СВЪРШВА СЪС РАЗВОДА!!!И ако наистина го искате,НЕ ГО ОТЛАГАЙТЕ!!!Времето лети,не оставяйте живота ви да се изплъзне в нещастен брак!Не се опитвайте да промените съпруга си(съпругата)Ако той(тя) самия не иска,няма да стане,или пък да го задържите против волята му....Идва един момент в който наистина остаряваме и тогава си задаваме въпросите – защо не го направих? Защо търпях толкова години? Можех да съм щастлив/а. Понякога се налага да постъпваме смело. Да прекрачим бариерата и да търсим щастието си. Много хора биха казали, че не трябва да допускаме отношенията ни да достигат крайната си точка, но се случва. Никой не иска да стига до там.Дайте свобода на човека до себе си, оставете го да си отиде, а ако се върне ще е завинаги.

  Страшна лекция ви изнесох Направо мога да се подпиша:

Брачен консултант:EvaG

[doublemama]

Това е болна тема,поне за мен.Лелелле прочетох това за развода което е дала EvaG колко много неща се изискват ужасссс,дано не се стига до там

Дано,но понякога е по малката злина.Или както казвам аз ПО ДОБРЕ САМА,ОТКОЛКОТО ЗЛЕ ПРИДРУЖЕНА(не е моя мисълта,но напълно съм сагласна с нея!)Застраховани  няма,понякога(дори много често)се стига до него.Хубаво е когато е по взаимно съгласие и всеки си тръгне по своя нов път по живо по здраво,лошото е когато едната страна отказва да приеме решението на другия.А едно дете НИКОГА НЕ БИВА да е причината да останат двама вече мислещи за развад(крайна мярка имам в предвид,след като всичко е казано и опитано).И то само още повече ще страда и ще е подтиснато,като вижда все намръщени и каращи се родители или пък въобще необщуващи.НО...МИЛИ ДАМИ(И МЪЖЕ СЪЩО)СВЕТЪТ НЕ СВЪРШВА СЪС РАЗВОДА!!!И ако наистина го искате,НЕ ГО ОТЛАГАЙТЕ!!!Времето лети,не оставяйте живота ви да се изплъзне в нещастен брак!Не се опитвайте да промените съпруга си(съпругата)Ако той(тя) самия не иска,няма да стане,или пък да го задържите против волята му....Идва един момент в който наистина остаряваме и тогава си задаваме въпросите – защо не го направих? Защо търпях толкова години? Можех да съм щастлив/а. Понякога се налага да постъпваме смело. Да прекрачим бариерата и да търсим щастието си. Много хора биха казали, че не трябва да допускаме отношенията ни да достигат крайната си точка, но се случва. Никой не иска да стига до там.Дайте свобода на човека до себе си, оставете го да си отиде, а ако се върне ще е завинаги.

  Страшна лекция ви изнесох Направо мога да се подпиша:

Брачен консултант:EvaG

Това все едно аз го казвам..ама дума по дума..Много хора обаче не са съгласни с това мнение,но въпреки това аз си го отстоявам.Ако не дай си Боже някой ден с мъжа ми живеем просто като съквартиранти на здравей-здрасти..мерси,няма нужда.По-добре е всеки да си поеме по пътя.А и много се чудя на жени,които остават при мъжете си въпреки физическия и психическия тормоз..Това е дълга тема,няма да задълбавам.Но оправдания от сорта "ама аз заради детето..." не мога да ги възприема.Аз, точно от страната на наблюдаващо такива действия дете, мога с ръка на сърцето да кажа,че никога не бих живяла дълго време с такъв човек само заради децата.Моите родители се разведоха,когато аз бях на 7,а брат ми на 9.Е,мога да ви кажа,че майка ми заживя много по-спокоен живот без тормоз,гледайки мен.Брат ми остана при татко,за да не плаща той издръжка.Знам,че никак не й беше лесно,но ме научи да се задоволявам с това,което имаме.На 12 се научих да готвя и общо взето да се гледам сама.Брат ми идваше всеки ден или аз отивах тамв,при баща ми.Забрани нямахме,нито майка ми е говорила против баща ми или не ме е пускала да ходя,нито пък баща ми е говорил на брат ми против майка ми...Дори отношенията й с баща ми след развода се подобриха значително...Така и ние с барт ми се чувствахме по-спокойни.. Няколко години по-късно,когато ние вече бяхме достатъчно големи,майка ми се омъжи отново на 45 години..Вече 9 години си живее в Швейцария с мъжа си италианец и виждам как от година на година става все по-уверена,спокойна и щастлива...

[emi9]

Благодаря на всички.
За себе си съм решила, че да почти всичко е заради детето, но не на всяка цена. Предпочитам да живее с двама нормални, макар и разделени родители, вместо с майка на ръба на невна криза и да ни слуша караниците. Май вариантът с адвокат е най-добре. Не, че имам излишни пари.
И още нещо - съдът дава ли срокове за помирение ?

[doublemama]

Благодаря на всички.
За себе си съм решила, че да почти всичко е заради детето, но не на всяка цена. Предпочитам да живее с двама нормални, макар и разделени родители, вместо с майка на ръба на невна криза и да ни слуша караниците. Май вариантът с адвокат е най-добре. Не, че имам излишни пари.
И още нещо - съдът дава ли срокове за помирение ?

Еми,най-тъпото е,че изобщо не обърнах внимание,че ти си започнала темата...Значи все пак си решила нещо..Аз същите неща вече съм ти ги казвала.Успех ти пожелавам каквото и да се случи.

[emi9]

Благодаря на всички.
За себе си съм решила, че да почти всичко е заради детето, но не на всяка цена. Предпочитам да живее с двама нормални, макар и разделени родители, вместо с майка на ръба на невна криза и да ни слуша караниците. Май вариантът с адвокат е най-добре. Не, че имам излишни пари.
И още нещо - съдът дава ли срокове за помирение ?

Еми,най-тъпото е,че изобщо не обърнах внимание,че ти си започнала темата...Значи все пак си решила нещо..Аз същите неща вече съм ти ги казвала.Успех ти пожелавам каквото и да се случи.

Благодаря. Не съм решила на 100 %, но човек трябва да е подготвен