Да паднеш от смях!!!

[rado84]

А това тук са Чип и Дейл в сериала "Еврика". 
http://www.vbox7.com/play:135b7715

[Криси09]

А това тук са Чип и Дейл в сериала "Еврика". 
http://www.vbox7.com/play:135b7715

[rado84]

Вижте какво изкопах от нета. 

30 дни без да си сменям чорапите - част 1

ден 1: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис…така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи…нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?”…какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна….?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)…това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна …. даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо…. така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно … абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат…сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха…странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село….тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока…такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка…не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване….горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо…продължавам да драйф……
ден 27: …….
ден 28: …….
ден 29: …….
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.

30 дни без да си сменям чорапите – част 2

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.

ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалство, а като капак за закуска имаше сух хляб, два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята… Аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено – приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти “приятели” да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквартирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. Пот се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по
легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се….ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме – ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила – не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчета които бяха останали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хора нямат ли си друга работа, че само душат. Докато не
усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Поровете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че за малко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел – миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района….?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през нощта получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тц тц тц тц, как може млади хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: ……
ден 29: ……
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.

[Отнесена от вихъра,простете!]

Мъдри мисли


-Каква е приликата между жената и урагана? – И двете идват с духане, а после отнасят къщата.
-Ако спориш с идиот, вероятно точно същото прави и той.
-Правилно хвърленият мъж обезателно се връща – като бумеранг.
-Ако ви сърби лявата ръка – това е на пари, ако ви сърби носа – това е на пиячка;​ ако са и двете – това е на пиячка на аванта.
-Когато най-накрая срещнеш съвършената жена, тя чака съвършения мъж.
-Често, когато сутрин гледаш някоя жена, с ужас разбираш, че снощното съблазняване е нейна, а не твоя заслуга.
-Жените имат нужда от причина да правят секс. Мъжете имат нужда от място.
-Жените могат да симулират оргазъм, докато мъжете могат да симулират цяла връзка.
-Сексът е едно от най-благотворните, красиви и естествени неща, които могат да се купят с пари.
-Глупостта е дар божи, но не бива да се злоупотребява с нея!
-Глупави мисли хрумват на всеки, но умният не ги казва.
-Човешко е да се греши, но за да се объркат съвсем нещата е необходим компютър.
-Хората, които не ме познават, мислят че съм срамежлив. На хората, които ме познават им се иска да бях.
-Всеки има право да бъде грозен …ама ти вече прекаляваш!
-Ако имаш прекрасна жена, ослепителна любовница, страхотна кола, нямаш проблеми с властите и данъчните;​ ако когато ходиш по улицата, винаги грее слънце и минувачите ти се усмихват – кажи НЕ на наркотиците!
-Ако смятате, че никотинът не влияе на гласните струни на жените, пробвайте да изтръскате пепелта от цигарата на килима.
-Хайде да играем на МОРЕ! Аз ще те еба, а ти ще се вълнуваш.
-По-страшен от руския танк е пияният му екипаж.
-Първата любов на мъжа е ръката.
-За да е щастливо едно семейство трябва да има любов, разбирателство и два компютъра!

[everything]

Още не е късно за изненадващ подарък -

http://www.youtube.com/watch?v=pg2b5sgVuSQ

 

[rado84]

Ако имате мъж програмист вкъщи накарайте го да ви обясни следващата шега, която написах миналата година в уни-то малко преди края на лекцията по програмиране. 
Написах я на псевдо С++ код, тоест на код, наподобяващ С++.

Код:

#include <cstdio>
#include <priqtelki>
#include <pari>
#include <grimove>
#include <partsalki>
#include <kola>
#include <mozyk>
#include <liubov>
using namespaces std;

int main(void)
{
  int iCount=0;
  float fVal,fTotal = 0.00,fMin,fMax;
    printf("Please enter your bank account value ("ne znam kakvo iskam" to exit)");
     scanf("%f",&fVal);
   fMin = fVal = 1000000;
   fMax >= fVal;
  while(fVal != 0.00)
  {
     iCount++;
     fTotal += fVal;
     if(fMin > fVal)
        fMin = fVal;
     if(fMax <= fVal)
        fMin = fVal;
     printf("Please enter the brand name and model of your car ("Owner is dead" to exit)");
     scanf("%f",&fVal);
  }
   do{
      printf("1.Count of cars\n");
      printf("2.Total of car's power\n");
      printf("3.Average of bank account (BA) sum\n");
      printf("4.Min of BA sum\n");
      printf("5.Max of BA sum\n");
      printf("Please enter your choise:\n");
      scanf("%d",&iChoise
      }while(iChoise < 1 || iChoise > 5);
      switch(iChoise)
      {
      case 1:
           printf("You entered %d cars",iCount);
           break;
      case 2:
           printf("\nTotal of car's power is %9.2f\n",fTotal);
           break;
      case 3:if(iCount == 0)
           printf("\nCan not calculate how many shoes could be bought with 0 leva\n");
           else
           printf("\Average of values is %100.2f\n");
           break;
      case 4:
           printf("\nMin of values is %10.2f\n",fMin);
           break;
      default:
           printf("\nMax of values is %1000.2f\n",fMax);
      }
     printf("\nYou entered %d values!\n",iCount);
     printf("\nTotal of values is %9.2f\n",fTotal);
     if (iCount == 0)
        printf("\nCan not calculate average of 0 shoes\n");
     else
         printf("\Average of values is %9.2f\n",fTotal/iCount);
     printf("\nMin of values is %9.2f\n",fMin);
     printf("\nMax of values is %9.2f\n",fMax);

    system("TERMINATE THINKING PROCESS");
    return EXIT_SUCCESS;
}

И при компилиране и опит за изпълнение излиза това:

Код:

Unexpected error: '<mozyk>','<liubov>' - unknown libraries.
Please, contact your system administrator for more information at this address: mother_nature@earth.mw
Woman 1.0 is full of unknown errors. Shutdown or divorce if you're tired of trying to boot.

[Криси09]

-Първата любов на мъжа е ръката.
-За да е щастливо едно семейство трябва да има любов, разбирателство и два компютъра!
 

[nmomchilova]

Семейство празнува 20-годишнина от сватбата си. Мъжът предлага:
- Скъпа, хайде да разнообразим малко сексуалния си живот...
- Добре, какво ще правим?
- Ми ако може да те оправя в ушите?
- Ама как! Така ще оглушея - притеснила се жената.
- Де дееее, ти за 20 години не можа да онемееш, та сега ще оглушаваш...
 

[Поли]

Ай сиктир!
http://vbox7.com/play:806947b8

[everything]

Ай сиктир!
http://vbox7.com/play:806947b8

Хахаха, а така. А аз им платих, тю да бях се сетила.

[zorniza]

Аз съм българче...........

[nmomchilova]

Аз съм българче...........

Абе,Зори,къде го избара това бе??

[zorniza]

Ами от рециталите на нашето младо поколение......
Бива си го а.........

[Nikovat]

да сложа някоя снимка на малката тука ,че си имам една голяма беля в нас
1-влезнала под масата ,за да й е удобно да свали всички списания (на гости сме)
2- Не обича шапки
3-Заклещена при опита си да влезне в коша ,за да го разхвърли
4- Извадила шкафа ,разхвърлила го седнала в него и брой на мама и тате имането

[ROSIDINKOVA]

Мила душичка