ZORI_135
power user
Неактивен
Публикации: 609
Весели празници!
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #315 -: Януари 01, 2011, 18:09:10 » |
Нагоре
|
Следих я,да-вие бяхте с нашата диагноза. И аз не исках "различно"дете,но за разлика от теб,до мен бяха близките ми,само,че аз вече не можех да имам дете... знам имам една девойка,която е за 10 момчета,но въпреки всичко по тези празници ми е мн.тежко-не знам защо,може би,защото още се чувствам виновна,не мога да простя дори и на себе си. Не,не се даваш на болката,просто свикваш да живееш с нея. Желая ви само здраве,всичко друго можем да го имаме стига силно да поискаме.
|
|
|
Активен
|
.Връщам стока не отговаряща на описанието. Не приемам НП.Не плащам кутии и опаковки.Пращам и получавам по пощата като МПП. Коректна съм и очаквам същото!
РАЗМЕНЯМ!!!
Плащам след като получа стоката!Искам да знам за какво си давам парите!
|
|
|
Отнесена от вихъра,простете!
Глобален Модератор
power user
Неактивен
Публикации: 3865
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #316 -: Януари 01, 2011, 18:18:20 » |
Нагоре
|
Зори,чувала ли си,че тази диагноза за пръв път е успешно коригирана през 2000г.? Мисля,че се сещам за кое детенце става въпрос.Погубило го е не диагнозата ,а сепсис,нали? От лелята на детето знам(ако е същия случай).На 7 дни Мен най-много ме беше страх от това Искам и тук да честитя Новата година на всички кардиолози и кардио-хирурзи от 3-градска!На др.Пламен Митев и др.Стоян Лазаров,да им дава Господ още 100г. здраве да лекуват болните дечица!!!
|
|
|
Активен
|
|
|
|
Фло
Глобален Модератор
Moderator
power user
Неактивен
Публикации: 11272
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #317 -: Януари 01, 2011, 18:24:55 » |
Нагоре
|
Докъде искаш Господи да порасна? Да обичам въпреки - успях! Егоизмът ми съвсем угасна. Доста болки изтърпях.
Да прощавам въпреки научих. Да живея въпреки можах. Не един шамар от враг получих. Грешки колко осъзнах!
Да работя въпреки се мъчих. И да вярвам въпреки не спрях. Въпреки страха си се отключих и напук на прашките, летях!
Въпреки, че скръб ме дави, смея се и през сълзи! Но кажи ми, Боже, как се прави въпреки да не боли?
Мадлен Алгафари
|
|
|
Активен
|
Нищо на света не заслужава и пет минути тъга!
|
|
|
ZORI_135
power user
Неактивен
Публикации: 609
Весели празници!
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #318 -: Януари 01, 2011, 18:30:24 » |
Нагоре
|
перитонит за мен в 3гр.не си свършиха работата,за мен имат вина. Как от лелята,като това е преди вас,кажи,че ми стана любопитно.
|
|
|
Активен
|
.Връщам стока не отговаряща на описанието. Не приемам НП.Не плащам кутии и опаковки.Пращам и получавам по пощата като МПП. Коректна съм и очаквам същото!
РАЗМЕНЯМ!!!
Плащам след като получа стоката!Искам да знам за какво си давам парите!
|
|
|
Отнесена от вихъра,простете!
Глобален Модератор
power user
Неактивен
Публикации: 3865
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #319 -: Януари 01, 2011, 18:55:52 » |
Нагоре
|
Това значи е друго бебенце.Лелята беше пуснала тема.С нашата диагноза,оперирано и на 7-я ден почина от сепсис.... Да,преди Влади да се роди беше
|
|
|
Активен
|
|
|
|
ZORI_135
power user
Неактивен
Публикации: 609
Весели празници!
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #320 -: Януари 01, 2011, 19:01:21 » |
Нагоре
|
да,мила за нашето бебе беше. но не я оперираха,почина в деня,който беше насрочена операцията.
|
|
|
Активен
|
.Връщам стока не отговаряща на описанието. Не приемам НП.Не плащам кутии и опаковки.Пращам и получавам по пощата като МПП. Коректна съм и очаквам същото!
РАЗМЕНЯМ!!!
Плащам след като получа стоката!Искам да знам за какво си давам парите!
|
|
|
velkova_1914
ЛЕВСКИ СФ 1914
power user
Неактивен
Публикации: 1474
Левски Сф 1914
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #321 -: Януари 01, 2011, 19:22:47 » |
Нагоре
|
да,мила за нашето бебе беше. но не я оперираха,почина в деня,който беше насрочена операцията. Незнам какво да кажа, това лято виждах детето си как умира в ръцете ми.................. Благодаря на баща й,че я върна...............
|
|
|
Активен
|
|
|
|
Galina Lovecheva
new user
Неактивен
Публикации: 345
Горда мама на двама!!!
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #322 -: Януари 01, 2011, 20:53:55 » |
Нагоре
|
Незнам какво да кажа, това лято виждах детето си как умира в ръцете ми.................. Благодаря на баща й,че я върна............... Мила, сподели какво се случи
|
|
|
Активен
|
анимационные картинкиВръщам,ако не отговаря на описанието. За нови и непознати за мен потребители искам предварително плащане. Не приемам НП без уговорка. ВИНАГИ ПОСТАВЯМ ОЦЕНКИ. *оценки*(\__/) Това е Зайо. Копирайте го в (='.'=) подписа си, за да му помогнем да ('')_('') превземе света.
|
|
|
Отнесена от вихъра,простете!
Глобален Модератор
power user
Неактивен
Публикации: 3865
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #323 -: Януари 02, 2011, 10:06:22 » |
Нагоре
|
Великова,не писах нищо снощи,защотот не знам какво да напиша....Страшни истории знам,с лош край.... Дано повече няма такива истории,дано тези да са последните!
На вас,много вяра в доброто,много сили да се борите,много верни приятели!
|
|
|
Активен
|
|
|
|
denismami
power user
Неактивен
Публикации: 640
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #324 -: Януари 12, 2011, 10:56:31 » |
Нагоре
|
Днес съм много тъжна След 8г брак разбирам че вече има друг човек до мен и то промяната е към лошо Имам две прекрасни деца старая се всичко да е наред в къщи но когато мъжът когото обичаш се изправи срещу теб викайки с ярост граничеща с агресия просто съм сломена Знам че веднъж тръгнало назат нещата трудно се оправят Счупеното не се оправя незнам кой греши аз или тои а може би и двамата но преди време можех да се закълна че тои никога няма да ме убиди с каквито и да е думи да ме удари и прочие но сега вече не съм сигурна .Знам че безпаричието много променя хората но когато обичаш трябва да си сплотен и да подкрепяш полувинката си а аз търпя само критика а снощи чух думите "ти освен да гледаш деца за друго не правиш и ме бута....млъкни ... позволи си да ме бута ако бяхме сами сигурно това щяха да са шамари а не бутания "една нелепа ситуация която отприщи голяма агресия-занимавах се с дом работа миех си чиниите малкия вси подире ми и за секунда как се завъртя и се трясна в печката-тя е на земята и с лице направо подскочих да не си е разбил зъбите и му извиках защо не го наглежда ами стои обикновенно е след него че е много палав но снощи просто си стоеше на леглото и като се почна едно викане аз луда ли съм била защо съм му крещяла стресирала съм детето и ме бута няколко пъти -и защо трябва да ме буташ аз да не съм на пътя намерена -баща ми не си е позволил 1 шамар да ми удари или да ме бута че тои -то поне да имаше за каквоАз може и зда викам но никой не убиждам нито пък бутам а тои вместо да говори дори и с тон реши че като ме бута ще.. .Сигурно много жени са попадали в такава ситуация но аз не съм възпитана така за мен всяка дума тежи като камък и не е нужно да изядеш 100 шамара за да си кажеш че има проблем дори един за мен е достатъчно показателно че има проблем не че ме е ударил но когато блъснеш някои то е равно на шамар въобще всякакаъв вид агресия появи ли се това значи че нещата са много зле .Човек няма ли търпение не става не може веднага да се правиш на мъж и да нападаш по слабия Едва ли има рецепта за добър съвместен живот но знам че от днес аз съм друга и няма да се променя това може за някой да е като капка в чаша вода но за мен е като ураган който ме завъртя на 360градуса и жалко че децата трябва да виждат и чуват такива скандали а това безпорно се отразява на психика начин на живот и вярвам че ако децата са свидетели на някакъв вид тормоз и потърпефшия стои при "насилника"си след време когато пораснат приемат това за норма и те също са склонни да не реагират адекватно или да търпят дори и по лошо
|
|
|
Активен
|
|
|
|
ROSIDINKOVA
power user
Неактивен
Публикации: 781
Радвай се на живота,а не на неговия смисьл!
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #325 -: Януари 12, 2011, 11:46:12 » |
Нагоре
|
Може би днес искренно се разкайва за това.Направил го е в изблик на ярост.На мен ме се е случвало сьщото това бутане ,но в началото на нашата врьзка.Но пьк аз как му бях издрала лицето,не е истина,чак се учудих от себе си На сутринта като го видях защото нашето спречкване стана кьсно вечерта.И аз мислих,че никога няма да му простя,но.........вече 15 год.сме заедно не се е повтаряло.Да чукна на дьрво.Ще ти мине и на теб,просто в момента си много угорчена.Но да ,наистина никак не е приятно. Дано всичко се оправи помежду ви.
|
|
|
Активен
|
Всички заслужаваме да бьдем щастливи!
|
|
|
karl_marks2
new user
Неактивен
Публикации: 59
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #326 -: Януари 12, 2011, 11:50:21 » |
Нагоре
|
Днес съм много тъжна След 8г брак разбирам че вече има друг човек до мен и то промяната е към лошо Имам две прекрасни деца старая се всичко да е наред в къщи но когато мъжът когото обичаш се изправи срещу теб викайки с ярост граничеща с агресия просто съм сломена Знам че веднъж тръгнало назат нещата трудно се оправят Счупеното не се оправя незнам кой греши аз или тои а може би и двамата но преди време можех да се закълна че тои никога няма да ме убиди с каквито и да е думи да ме удари и прочие но сега вече не съм сигурна .Знам че безпаричието много променя хората но когато обичаш трябва да си сплотен и да подкрепяш полувинката си а аз търпя само критика а снощи чух думите "ти освен да гледаш деца за друго не правиш и ме бута....млъкни ... позволи си да ме бута ако бяхме сами сигурно това щяха да са шамари а не бутания "една нелепа ситуация която отприщи голяма агресия-занимавах се с дом работа миех си чиниите малкия вси подире ми и за секунда как се завъртя и се трясна в печката-тя е на земята и с лице направо подскочих да не си е разбил зъбите и му извиках защо не го наглежда ами стои обикновенно е след него че е много палав но снощи просто си стоеше на леглото и като се почна едно викане аз луда ли съм била защо съм му крещяла стресирала съм детето и ме бута няколко пъти -и защо трябва да ме буташ аз да не съм на пътя намерена -баща ми не си е позволил 1 шамар да ми удари или да ме бута че тои -то поне да имаше за каквоАз може и зда викам но никой не убиждам нито пък бутам а тои вместо да говори дори и с тон реши че като ме бута ще.. .Сигурно много жени са попадали в такава ситуация но аз не съм възпитана така за мен всяка дума тежи като камък и не е нужно да изядеш 100 шамара за да си кажеш че има проблем дори един за мен е достатъчно показателно че има проблем не че ме е ударил но когато блъснеш някои то е равно на шамар въобще всякакаъв вид агресия появи ли се това значи че нещата са много зле .Човек няма ли търпение не става не може веднага да се правиш на мъж и да нападаш по слабия Едва ли има рецепта за добър съвместен живот но знам че от днес аз съм друга и няма да се променя това може за някой да е като капка в чаша вода но за мен е като ураган който ме завъртя на 360градуса и жалко че децата трябва да виждат и чуват такива скандали а това безпорно се отразява на психика начин на живот и вярвам че ако децата са свидетели на някакъв вид тормоз и потърпефшия стои при "насилника"си след време когато пораснат приемат това за норма и те също са склонни да не реагират адекватно или да търпят дори и по лошо Здравейте, на всички! Отворили сте много тъжна темичка... Почвам да пиша и търкам, защото искам да кажа нещо, но всичко ми се струва неподходящо... Знам, че ще прозвуча банално, но за всеки има светлина в тунела...Животът, за съжаление, не е права линия, а спадове и възходи. И особено чуствителни ставаме, когато с нашия живот са преплетени още няколко линии. Неизбежното е, че понякога ние падаме с тях или пък те с нас. В този ред на мисли често ни се струва, че чернилката е по-голяма. Но не е така. Мила, съжалявам, че сте се скарали със съпруга ти...Тъжно е да се случват такива неща. Особено ако другия е половинката ти и, най-важното, опората в живота ти. Не знам дали има сравнение, но ще споделя моята история. Няма сравнение, но има допирни точки. Родих преди 8 месеца и, повярвай ми, никога не съм мислила, че ще ми бъде толкова трудно. Бях стресирана от раждането (видях как една майка ражда при мой рутинен преглед на видеозон) и исках секцио. Получих го. Престоят ми в болницата не беше никак приятен (всички сме го преживели) - психически и физически жената трябва да си почине поне 2-3 дена, а в родилното всичко има, но не и спокойствие. Оказа се, че не можем да се преместим в нова апартамент, а ще продължим да живеем с родителите на съпруга ми. Отделно, че те като разбраха как искаме да кръстим сина ни, се намусиха. Искам да ти кажа, че това е огромно напрежение за кратко време - всичко се случи за няколко дена. И аз, вместо да се радвам от появата на нашето малко човече, изпаднах в дълбока депресия. Всичко ме дразнеше. Само мисълта, че се бутаме в една стая ме изкарваше извън релси. И, знаеш, колко грижи и безсънни нощи следват раждането. Още напрежение. Имам прекрасен съпруг! Но, лошото в случая е, че аз крещях. Не съм го бутала, но понякога изпитвах желание да го ударя. Такава ярост не съм изпитвала през целия си живот! Плашех се от себе си и не разбирах какво става. Имах чувството, че както вървя ще припадна, защото освен нечовешката умора и психиката ми беше натоварена. Тогава седнахме и си поговорихме. Знаех, че не съм права, както предполагам и твоят съпруг ще си го мисли днес, а си го е помислил и снощи, сигурна съм. Това го пиша не да го оправдавам, както не оправдавам и себе си, защото насилието не е само физическо. Та, поговорихме си с моя съпруг за нещата, които се случват между нас. И аз знаех, че такъв разговор е неизбежен, защото той обираше всичките негативи, трупани през деня. И вместо да се прибере при нас, хората, които го обожаваме и да се радваме на всяко ново нещо, което е направил синът ни през деня, аз го почвах от вратата. Държа да отбележа, че никога през живота си не съм викала толкова. Не съм спала от угризения по цели нощи, защото съпругът ми работи, гледа детето след работа, за да си почина и се опитва по всякакъв начин да ми угоди, за да се почувствам добре и да компенсира отношението на родителите му, както и това, че не можем да живеем самостоятелно. Съветът ми, ако го искаш, поговорете и вие. Не вярвам хора, които са се обичали и още се обичат, да не могат да стигнат до консенсус. Не съм голям специалист на връзките, но около мен има много разбити семейства, а някои от тях и още се обичат. Лошото е, че те не са си говорили. А след необщуването някак следват непритни неща. Пожелавам ви скоро да се прегърнете и да правите най-прекрасния секс за сдобряване. Попитах веднъж баба ми каква е тайната за дългогодишния брак с дядо - заедно са 60 години. И те са се карали и са живели в по-голма мизерия - 3 деца в 1 стая. Каза ми, че никога не е позволила да си легнат с дядо скарани в леглото, където е мястото за любов. ))) Това стана и мое верую. Казвам го, ако на някого това помогне. Стискам палци за положително развитие, в което не се и съмнявам
|
|
|
Активен
|
Коректна съм и очаквам същото! Моля, не ми пестете пощенските разходи, защото не получавам пратки!И без това държа да си ги поемам! Плащам предварително по собствено желание, но, разбира се, има изключения! Благодаря на всички, които споделят мнението ми за коректността!
|
|
|
Nikovat
power user
Неактивен
Публикации: 1054
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #327 -: Януари 12, 2011, 12:12:10 » |
Нагоре
|
Днес съм много тъжна След 8г брак разбирам че вече има друг човек до мен и то промяната е към лошо Имам две прекрасни деца старая се всичко да е наред в къщи но когато мъжът когото обичаш се изправи срещу теб викайки с ярост граничеща с агресия просто съм сломена Знам че веднъж тръгнало назат нещата трудно се оправят Счупеното не се оправя незнам кой греши аз или тои а може би и двамата но преди време можех да се закълна че тои никога няма да ме убиди с каквито и да е думи да ме удари и прочие но сега вече не съм сигурна .Знам че безпаричието много променя хората но когато обичаш трябва да си сплотен и да подкрепяш полувинката си а аз търпя само критика а снощи чух думите "ти освен да гледаш деца за друго не правиш и ме бута....млъкни ... позволи си да ме бута ако бяхме сами сигурно това щяха да са шамари а не бутания "една нелепа ситуация която отприщи голяма агресия-занимавах се с дом работа миех си чиниите малкия вси подире ми и за секунда как се завъртя и се трясна в печката-тя е на земята и с лице направо подскочих да не си е разбил зъбите и му извиках защо не го наглежда ами стои обикновенно е след него че е много палав но снощи просто си стоеше на леглото и като се почна едно викане аз луда ли съм била защо съм му крещяла стресирала съм детето и ме бута няколко пъти -и защо трябва да ме буташ аз да не съм на пътя намерена -баща ми не си е позволил 1 шамар да ми удари или да ме бута че тои -то поне да имаше за каквоАз може и зда викам но никой не убиждам нито пък бутам а тои вместо да говори дори и с тон реши че като ме бута ще.. .Сигурно много жени са попадали в такава ситуация но аз не съм възпитана така за мен всяка дума тежи като камък и не е нужно да изядеш 100 шамара за да си кажеш че има проблем дори един за мен е достатъчно показателно че има проблем не че ме е ударил но когато блъснеш някои то е равно на шамар въобще всякакаъв вид агресия появи ли се това значи че нещата са много зле .Човек няма ли търпение не става не може веднага да се правиш на мъж и да нападаш по слабия Едва ли има рецепта за добър съвместен живот но знам че от днес аз съм друга и няма да се променя това може за някой да е като капка в чаша вода но за мен е като ураган който ме завъртя на 360градуса и жалко че децата трябва да виждат и чуват такива скандали а това безпорно се отразява на психика начин на живот и вярвам че ако децата са свидетели на някакъв вид тормоз и потърпефшия стои при "насилника"си след време когато пораснат приемат това за норма и те също са склонни да не реагират адекватно или да търпят дори и по лошо Здравейте, на всички! Отворили сте много тъжна темичка... Почвам да пиша и търкам, защото искам да кажа нещо, но всичко ми се струва неподходящо... Знам, че ще прозвуча банално, но за всеки има светлина в тунела...Животът, за съжаление, не е права линия, а спадове и възходи. И особено чуствителни ставаме, когато с нашия живот са преплетени още няколко линии. Неизбежното е, че понякога ние падаме с тях или пък те с нас. В този ред на мисли често ни се струва, че чернилката е по-голяма. Но не е така. Мила, съжалявам, че сте се скарали със съпруга ти...Тъжно е да се случват такива неща. Особено ако другия е половинката ти и, най-важното, опората в живота ти. Не знам дали има сравнение, но ще споделя моята история. Няма сравнение, но има допирни точки. Родих преди 8 месеца и, повярвай ми, никога не съм мислила, че ще ми бъде толкова трудно. Бях стресирана от раждането (видях как една майка ражда при мой рутинен преглед на видеозон) и исках секцио. Получих го. Престоят ми в болницата не беше никак приятен (всички сме го преживели) - психически и физически жената трябва да си почине поне 2-3 дена, а в родилното всичко има, но не и спокойствие. Оказа се, че не можем да се преместим в нова апартамент, а ще продължим да живеем с родителите на съпруга ми. Отделно, че те като разбраха как искаме да кръстим сина ни, се намусиха. Искам да ти кажа, че това е огромно напрежение за кратко време - всичко се случи за няколко дена. И аз, вместо да се радвам от появата на нашето малко човече, изпаднах в дълбока депресия. Всичко ме дразнеше. Само мисълта, че се бутаме в една стая ме изкарваше извън релси. И, знаеш, колко грижи и безсънни нощи следват раждането. Още напрежение. Имам прекрасен съпруг! Но, лошото в случая е, че аз крещях. Не съм го бутала, но понякога изпитвах желание да го ударя. Такава ярост не съм изпитвала през целия си живот! Плашех се от себе си и не разбирах какво става. Имах чувството, че както вървя ще припадна, защото освен нечовешката умора и психиката ми беше натоварена. Тогава седнахме и си поговорихме. Знаех, че не съм права, както предполагам и твоят съпруг ще си го мисли днес, а си го е помислил и снощи, сигурна съм. Това го пиша не да го оправдавам, както не оправдавам и себе си, защото насилието не е само физическо. Та, поговорихме си с моя съпруг за нещата, които се случват между нас. И аз знаех, че такъв разговор е неизбежен, защото той обираше всичките негативи, трупани през деня. И вместо да се прибере при нас, хората, които го обожаваме и да се радваме на всяко ново нещо, което е направил синът ни през деня, аз го почвах от вратата. Държа да отбележа, че никога през живота си не съм викала толкова. Не съм спала от угризения по цели нощи, защото съпругът ми работи, гледа детето след работа, за да си почина и се опитва по всякакъв начин да ми угоди, за да се почувствам добре и да компенсира отношението на родителите му, както и това, че не можем да живеем самостоятелно. Съветът ми, ако го искаш, поговорете и вие. Не вярвам хора, които са се обичали и още се обичат, да не могат да стигнат до консенсус. Не съм голям специалист на връзките, но около мен има много разбити семейства, а някои от тях и още се обичат. Лошото е, че те не са си говорили. А след необщуването някак следват непритни неща. Пожелавам ви скоро да се прегърнете и да правите най-прекрасния секс за сдобряване. Попитах веднъж баба ми каква е тайната за дългогодишния брак с дядо - заедно са 60 години. И те са се карали и са живели в по-голма мизерия - 3 деца в 1 стая. Каза ми, че никога не е позволила да си легнат с дядо скарани в леглото, където е мястото за любов. ))) Това стана и мое верую. Казвам го, ако на някого това помогне. Стискам палци за положително развитие, в което не се и съмнявам И аз минах по същия път ,но при нас нещата са може би в края си. Много искам да ви разкажа и нашата история,но знам че сестрата на мъжа ми влиза тук и ще разпознае историята .Та накратко- аз бях в същата следродилна депресия. при нас дойде да живее свекървата (не че нямаше къде другаде,но тя рернуваше сина си) почна се една борба и едни инати. нещото което най-много ме обиди когато тя каза ,че "на нито едно от децата ми не му е сменоно името" вместо да се зарадва ,че нашето дете е кръстено на нея. влизаше в спалнята без да чука да извика мъжа ми ,че й трябвал все за нещо и т.н тогава той един път не защити семейството си и колата се преобърна. става вече година все си крещим,удряме и обиждаме. чувам редовно репликите "куче умряло,боклук,курва " и т.н..... никой не знае истински как стоят нещата в нашата къща,всеки мисли че всичко е идеално. бяхме събрани с една компания и заспаха всички,включително и моя мъж. останахме аз и бившия ми (благодарна съм ,че колкото и да му е трудно той е до мен) опрях рамо на него ,а една прегръдка ме стопли истински и ме накара да покажа синините на ръцете си и да споделя. от 2 седмици багажа ми е събран в чували ,но защо нямам сила да си тръгна не знам
|
|
|
Активен
|
|
|
|
karl_marks2
new user
Неактивен
Публикации: 59
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #328 -: Януари 12, 2011, 12:28:07 » |
Нагоре
|
[/quote] И аз минах по същия път ,но при нас нещата са може би в края си. Много искам да ви разкажа и нашата история,но знам че сестрата на мъжа ми влиза тук и ще разпознае историята .Та накратко- аз бях в същата следродилна депресия. при нас дойде да живее свекървата (не че нямаше къде другаде,но тя рернуваше сина си) почна се една борба и едни инати. нещото което най-много ме обиди когато тя каза ,че "на нито едно от децата ми не му е сменоно името" вместо да се зарадва ,че нашето дете е кръстено на нея. влизаше в спалнята без да чука да извика мъжа ми ,че й трябвал все за нещо и т.н тогава той един път не защити семейството си и колата се преобърна. става вече година все си крещим,удряме и обиждаме. чувам редовно репликите "куче умряло,боклук,курва " и т.н..... никой не знае истински как стоят нещата в нашата къща,всеки мисли че всичко е идеално. бяхме събрани с една компания и заспаха всички,включително и моя мъж. останахме аз и бившия ми (благодарна съм ,че колкото и да му е трудно той е до мен) опрях рамо на него ,а една прегръдка ме стопли истински и ме накара да покажа синините на ръцете си и да споделя. от 2 седмици багажа ми е събран в чували ,но защо нямам сила да си тръгна не знам [/quote]
Ето, аз се чудях защо мъжът до теб би те оставил сама с бившия. Много е лошо, ако мъжът на когото разчиташ, не те защити. И аз изпаднах в подобна ситуация. И моят съпруг не ме защити пред майка му. Отвратително е. Сякаш целият ми свят се срути. Сигурността, която изпитвах, се изпари точно за 1 секунда и един поглед. Това, да заемат позиция, не означава автоматично да избират между майките си и жените си. Това е нелепо. Но сме важните жени в живота им. Свекърва ми е интелигентна жена. Бих казала дори, че не е типичната свекърва, която ревнува сина си. Дори сме били по-скоро като приятелки, отколкото като снаха и свекърва. Но фактът, че направиха физиономии, когато синът ми се роди и онази ситуация, в която тя ми се развика, а съпругът ми не направи нищо в момента, ме направиха различна. Някой ще си каже какво толкова е станало, но всички знаем колко се променят нещата, когато се появят децата. Не разбирам какво прави свекърва ти у вас!?! Все пак мъжете ни никога няма да престанат да бъдат синове на майките си. Но пък ние не можем да им бъдем майки. Ние сме им жени, съпруги. Ако за него е нормално майка му да влиза във вашата спалня...Това ми звучи като кошмар. И как може някой да си позволи да се обръща към майката на децата му или внуците му с подобни епитети...Пак ще кажа, че съм привърженичка на разговорите, на честните разговори. Дори и да не ми харесва какво ще каже другия, ги предпочитам 100 пъти пред кошмарната ситуация на крясъци, обиди и негативни отношения...Пожелавам всичко да се оправи!
|
|
|
Активен
|
Коректна съм и очаквам същото! Моля, не ми пестете пощенските разходи, защото не получавам пратки!И без това държа да си ги поемам! Плащам предварително по собствено желание, но, разбира се, има изключения! Благодаря на всички, които споделят мнението ми за коректността!
|
|
|
karl_marks2
new user
Неактивен
Публикации: 59
Поканени потребители: 0
|
|
« Отговор #329 -: Януари 12, 2011, 12:34:58 » |
Нагоре
|
Казват, че е много по-лесно да споделиш с непознати
|
|
|
Активен
|
Коректна съм и очаквам същото! Моля, не ми пестете пощенските разходи, защото не получавам пратки!И без това държа да си ги поемам! Плащам предварително по собствено желание, но, разбира се, има изключения! Благодаря на всички, които споделят мнението ми за коректността!
|
|
|
|
|