Днес съм тъжна ....

[Nikovat]

И аз минах по същия път ,но при нас нещата са може би в края си. Много искам да ви разкажа и нашата история,но знам че сестрата на мъжа ми влиза тук и ще разпознае историята .Та накратко-
аз бях в същата следродилна депресия. при нас дойде да живее свекървата (не че нямаше къде другаде,но тя рернуваше сина си) почна се една борба и едни инати. нещото което най-много ме обиди когато тя каза ,че "на нито едно от децата ми не му е сменоно името" вместо да се зарадва ,че нашето дете е кръстено на нея. влизаше в спалнята без да чука да извика мъжа ми ,че й трябвал все за нещо и т.н тогава той един път не защити семейството си и колата се преобърна. става вече година все си крещим,удряме и обиждаме. чувам редовно репликите "куче умряло,боклук,курва " и т.н.....
никой не знае истински как стоят нещата в нашата къща,всеки мисли че всичко е идеално. бяхме събрани с една компания и заспаха всички,включително и моя мъж. останахме аз и бившия ми (благодарна съм ,че колкото и да му е трудно той е до мен) опрях рамо на него ,а една прегръдка ме стопли истински и ме накара да покажа синините на ръцете си и да споделя. от 2 седмици багажа ми е събран в чували ,но защо нямам сила да си тръгна не знам
[/quote]

Ето, аз се чудях защо мъжът до теб би те оставил сама с бившия. Много е лошо, ако мъжът на когото разчиташ, не те защити. И аз изпаднах в подобна ситуация. И моят съпруг не ме защити пред майка му. Отвратително е. Сякаш целият ми свят се срути. Сигурността, която изпитвах, се изпари точно за 1 секунда и един поглед. Това, да заемат позиция, не означава автоматично да избират между майките си и жените си. Това е нелепо. Но сме важните жени в живота им. Свекърва ми е интелигентна жена. Бих казала дори, че не е типичната свекърва, която ревнува сина си. Дори сме били по-скоро като приятелки, отколкото като снаха и свекърва. Но фактът, че направиха физиономии, когато синът ми се роди и онази ситуация, в която тя ми се развика, а съпругът ми не направи нищо в момента, ме направиха различна. Някой ще си каже какво толкова е станало, но всички знаем колко се променят нещата, когато се появят децата. Не разбирам какво прави свекърва ти у вас!?! Все пак мъжете ни никога няма да престанат да бъдат синове на майките си. Но пък ние не можем да им бъдем майки. Ние сме им жени, съпруги. Ако за него е нормално майка му да влиза във вашата спалня...Това ми звучи като кошмар. И как може някой да си позволи да се обръща към майката на децата му или внуците му с подобни епитети...Пак ще кажа, че съм привърженичка на разговорите, на честните разговори. Дори и да не ми харесва какво ще каже другия, ги предпочитам 100 пъти пред кошмарната ситуация на крясъци, обиди и негативни отношения...Пожелавам всичко да се оправи!
[/quote]
свекървата я няма вече в нас. може би и това е причината той така да се озлуби и да използва такива епитети спрямо жената родила му дете,дете искано планирано направено уж с много любов.
сега за него съм жената слугиня и домакиня,без право на личенживот и срещи с приятели.Дори на срещата с класа си не отидох,защото "пак ще ходиш да се е**ш нали". За 5 години не съм му дала 1 път повод за съмнение.Преди ходех по банкети по 2-3 дни ,по купони и нямаше проблеми.
А относно бившия ми те се познават и бившия ми е мъж на място ,никога никога не би застрашил семейството ми (благодарна съм ,че е до мен ,въпреки че аз не бях до него когато имаше нужда,когато имаше вероятност да умре )

[emi9]

И аз минах по същия път ,но при нас нещата са може би в края си. Много искам да ви разкажа и нашата история,но знам че сестрата на мъжа ми влиза тук и ще разпознае историята .Та накратко-
аз бях в същата следродилна депресия. при нас дойде да живее свекървата (не че нямаше къде другаде,но тя рернуваше сина си) почна се една борба и едни инати. нещото което най-много ме обиди когато тя каза ,че "на нито едно от децата ми не му е сменоно името" вместо да се зарадва ,че нашето дете е кръстено на нея. влизаше в спалнята без да чука да извика мъжа ми ,че й трябвал все за нещо и т.н тогава той един път не защити семейството си и колата се преобърна. става вече година все си крещим,удряме и обиждаме. чувам редовно репликите "куче умряло,боклук,курва " и т.н.....
никой не знае истински как стоят нещата в нашата къща,всеки мисли че всичко е идеално. бяхме събрани с една компания и заспаха всички,включително и моя мъж. останахме аз и бившия ми (благодарна съм ,че колкото и да му е трудно той е до мен) опрях рамо на него ,а една прегръдка ме стопли истински и ме накара да покажа синините на ръцете си и да споделя. от 2 седмици багажа ми е събран в чували ,но защо нямам сила да си тръгна не знам

Чета, чета и се ужасявам. При нас ситуацията е подобна, но слава на ония горе поне сме без свекървата у дома. Не, че женицата не се меси, ама и аз не й цепя басма....
Никоват какво чакаш ? Детето да започне да се крие и травмира от караниците ви ? Или мъжът ти да те пребие до смърт ? Ако имаш къде да отидеш грабвай си детето и да те няма. По-добре надали ще стане

[Nikovat]

Казват, че е много по-лесно да споделиш с непознати 

така е,защото не искам никой от близките ми да се бърка,защото може да стане още по-зле . но знам че тук също мога да си навлека много негативи ,ако някоя от двете му каки види писаното и случайно разпознае историята

[Nikovat]

И аз минах по същия път ,но при нас нещата са може би в края си. Много искам да ви разкажа и нашата история,но знам че сестрата на мъжа ми влиза тук и ще разпознае историята .Та накратко-
аз бях в същата следродилна депресия. при нас дойде да живее свекървата (не че нямаше къде другаде,но тя рернуваше сина си) почна се една борба и едни инати. нещото което най-много ме обиди когато тя каза ,че "на нито едно от децата ми не му е сменоно името" вместо да се зарадва ,че нашето дете е кръстено на нея. влизаше в спалнята без да чука да извика мъжа ми ,че й трябвал все за нещо и т.н тогава той един път не защити семейството си и колата се преобърна. става вече година все си крещим,удряме и обиждаме. чувам редовно репликите "куче умряло,боклук,курва " и т.н.....
никой не знае истински как стоят нещата в нашата къща,всеки мисли че всичко е идеално. бяхме събрани с една компания и заспаха всички,включително и моя мъж. останахме аз и бившия ми (благодарна съм ,че колкото и да му е трудно той е до мен) опрях рамо на него ,а една прегръдка ме стопли истински и ме накара да покажа синините на ръцете си и да споделя. от 2 седмици багажа ми е събран в чували ,но защо нямам сила да си тръгна не знам

Чета, чета и се ужасявам. При нас ситуацията е подобна, но слава на ония горе поне сме без свекървата у дома. Не, че женицата не се меси, ама и аз не й цепя басма....
Никоват какво чакаш ? Детето да започне да се крие и травмира от караниците ви ? Или мъжът ти да те пребие до смърт ? Ако имаш къде да отидеш грабвай си детето и да те няма. По-добре надали ще стане

то и аз не цепя. разбих му един път устната. не мога да се съгласявам с това поведение.
Това което ме спира най-много е усмивката на детето като види баща си .Сладкото "татеее" като чуе колата и почне да го вика Пред детето не сме си позволяваме да крещим,но ще дойде и този момент със сигурност.Тя разбира и когато аз съм тъжна .Усеща милата ,въпреки че е малка.Идва целува ме и си ме гушка .Решила съм до края на месеца ако всичко не се оправи да се вдигам. Той ме беше гонил както казах багажа ми е събран.Той се разплака и се извини,но... май всяко чудо за 3 дни...

[karl_marks2]

Мила, направо нямам думи  . Не мога да ти дам съвет да се изнесеш бързо. Мога само да ти кажа да слушаш сърцето си. То няма да те излъже. Чуй го и тогава направи следващата крачка, каквато и да е тя. А относно каките, те да си гледат работата. Техният живот си е лично техен, както и твоят си е лично твой. Не се страхувай! Само чуй сърцето си...А ревността е ужасна болест, която не се лекува...
Прегръдки от една непозната  !

[Nikovat]

Мила, направо нямам думи  . Не мога да ти дам съвет да се изнесеш бързо. Мога само да ти кажа да слушаш сърцето си. То няма да те излъже. Чуй го и тогава направи следващата крачка, каквато и да е тя. А относно каките, те да си гледат работата. Техният живот си е лично техен, както и твоят си е лично твой. Не се страхувай! Само чуй сърцето си...А ревността е ужасна болест, която не се лекува...
Прегръдки от една непозната  !

така и мисля да направя. и аз те прегръщам

[emi9]

Мога да те уверя, че детето вече разбира Сладкото "тате" ще си го чува .......И аз бях изправена пред подобен проблем. Изгоних го от нас, но не съм му забранила да вижда детето. И когато майка му си позволи да ми дава акъл цели 11 мин. й казах, че предпочитам детето да расте с психически здрава майка, но не и сред постоянни скандали.
Срокове и да даваш и да не даваш - файда няма да има. Ще се махнеш, твоят щ го осъзнае и ще плаче да се върнеш......
Дано да имаш някой зад гърба си, защото да си сам в такъв момент е ужасяващо.
Ако искаш прочети тези истории http://www.samaritans.bg/dnevnik/06-12-10
Кураж

[Nikovat]

Мога да те уверя, че детето вече разбира Сладкото "тате" ще си го чува .......И аз бях изправена пред подобен проблем. Изгоних го от нас, но не съм му забранила да вижда детето. И когато майка му си позволи да ми дава акъл цели 11 мин. й казах, че предпочитам детето да расте с психически здрава майка, но не и сред постоянни скандали.
Срокове и да даваш и да не даваш - файда няма да има. Ще се махнеш, твоят щ го осъзнае и ще плаче да се върнеш......
Дано да имаш някой зад гърба си, защото да си сам в такъв момент е ужасяващо.
Ако искаш прочети тези истории http://www.samaritans.bg/dnevnik/06-12-10
Кураж

Имам страшно много хора зад гърба си и въпреки ,че ги пренебрегвам и си мислят ,че съм ги забравила заради моя,знам ,че ще ми помогнат. Първата крачка когато споделих е направена

[denismami]

Знам че наглед нелепата ситуация ще има продължение то така се почна някой те убиди после те бута после и шамари раздава вярвайте ми /лека му пръст на баща ми /не е вдигнал ръка срещу никой от нас имам брат близнак да жив издрав но бащами беше много добър човек и от него съм научила че с бой нищо не се постига а с думи но когато срущу теб стой един агресор няма думата разговор всичко е само караници и все мъжете си мислят че сме им длъжни да им стоим като боксова круша без да реагираме
никога не си дават сметка че когато имаш деца те чуват и виждат и последиците са за тях
имам син и това и най важната ми задача да го науча че жената трябва да се уважава и никой не е боксова круша нито тя нито децата аз винаги с думи съм се оправяла с каката не е бита 2 шамара по дупето е изяла но съм съжалявала че не съм се сдържала и съм я ударила и все упреци съм чувала ти щото не си я била затова .... абе мойто момче теб като са те били и убиждали виж какъв си сега квото да стане все шамари да ядем да ама не
нека един мъж да каже кога жена му го е ударила и кога е убидила за -пр едни чини или друга глупост
На мнение съм че проблемните мъже са плод на ниско или никакво възпитание от родителите ако си възпиташ детето няма после да има такива ситуации като видя майки на момчета в парка или другаде да се РАДВАТ едва ли не че на видиш ли нейният е по силен удря др деца дразни момичетата... и те никак не реагират си казвам ето това един ден ще го търпи жена му и децата му

[Nikovat]

Знам че наглед нелепата ситуация ще има продължение то така се почна някой те убиди после те бута после и шамари раздава вярвайте ми /лека му пръст на баща ми /не е вдигнал ръка срещу никой от нас имам брат близнак да жив издрав но бащами беше много добър човек и от него съм научила че с бой нищо не се постига а с думи но когато срущу теб стой един агресор няма думата разговор всичко е само караници и все мъжете си мислят че сме им длъжни да им стоим като боксова круша без да реагираме
никога не си дават сметка че когато имаш деца те чуват и виждат и последиците са за тях
имам син и това и най важната ми задача да го науча че жената трябва да се уважава и никой не е боксова круша нито тя нито децата аз винаги с думи съм се оправяла с каката не е бита 2 шамара по дупето е изяла но съм съжалявала че не съм се сдържала и съм я ударила и все упреци съм чувала ти щото не си я била затова .... абе мойто момче теб като са те били и убиждали виж какъв си сега квото да стане все шамари да ядем да ама не
нека един мъж да каже кога жена му го е ударила и кога е убидила за -пр едни чини или друга глупост
На мнение съм че проблемните мъже са плод на ниско или никакво възпитание от родителите ако си възпиташ детето няма после да има такива ситуации като видя майки на момчета в парка или другаде да се РАДВАТ едва ли не че на видиш ли нейният е по силен удря др деца дразни момичетата... и те никак не реагират си казвам ето това един ден ще го търпи жена му и децата му

Абсолютно вярно. За щастие моя поне не дава да падне косъм от главата на малката иколкото да е стресиран от факта ,че е родител и не може да се справи с някой неща я гледа като писано яйце. осигурено й е всичко и много внимава пред нея как се държим.Съгласна съм и с възпитанието.Мъжът ми е трето дете -не са го искали,но когато майка му е отишла да прави аборт доктора й е отказал,защото жена му също е била бременна.Та така се е появил на бял свят и баба му го е отгледала в детските години. От 8-ми клас е живял сам.Мисля си че това ,заради което стана всичко е че сега когато почина свекъра (лека му пръст) и когато имаше възможност да е близо до майка си и да има истинско семесйтво аз застанах в средата. До някъде го и оправдавам ,което е може би най-голямата ми грешка.

[karl_marks2]

Вярно, силовото възпитание отдавна е излязло от "мода", ако изобщо е било някога модно. Никога не си бийте децата! Не случайно я има приказката за първите 7 години. И, въпреки че опровергаха Фройд за много неща, едно му е признато - всичко се корени в детството и семейството. Не съм го измислила аз. Но, мили мами, насилието бива и психическо. Да не говорим колко са наранени тези, които са малтретирани. И как малко по малко се затварят и не искат да говорят с никого. Не агитирам никого да напуска семейството си, но мъжете могат да бъдат добри бащи, без да бъдат добри съпрузи. Така е и при жените. Има и майки, които раждат децата си и ги малтретират по всякакъв начин. За това малко се говори.
Важното е да обичаме децата си и себе си. Фондът "И аз съм човек", не трябва да затваря врати. Борете се за по-добър живот. Дали с настоящата половинка или с някоя нова. За съжаление, у нас, казвам у нас, защото е често явление, сме все още ограничени като психика и сме податливи на мнооого странично влияние, и още куп други неща, които не трябва да стават. Никой не знае какво става в чуждото сърце, било то и това до него. Децата ще порастнат, ще тръгнат по свой път, защото това е нормалното развитие на нещата. Мама и тате ще са единствени на света, въпреки че няма да са заедно. Оправданието, че оставаме с бащата насилник заради детето си, звучи наивно.
Само слушайте сърцата си. Това от мен. Не е много, но и аз желая кураж! Животът може да бъде прекрасен, но само ако сме в хармония със себе си!
Успех!

[Nikovat]

Един човек е истински щастлив когато това ,което иска,това което мисли и това което прави са в хармония.

[desiplamen]

Знам че наглед нелепата ситуация ще има продължение то така се почна някой те убиди после те бута после и шамари раздава вярвайте ми /лека му пръст на баща ми /не е вдигнал ръка срещу никой от нас имам брат близнак да жив издрав но бащами беше много добър човек и от него съм научила че с бой нищо не се постига а с думи но когато срущу теб стой един агресор няма думата разговор всичко е само караници и все мъжете си мислят че сме им длъжни да им стоим като боксова круша без да реагираме
никога не си дават сметка че когато имаш деца те чуват и виждат и последиците са за тях
имам син и това и най важната ми задача да го науча че жената трябва да се уважава и никой не е боксова круша нито тя нито децата аз винаги с думи съм се оправяла с каката не е бита 2 шамара по дупето е изяла но съм съжалявала че не съм се сдържала и съм я ударила и все упреци съм чувала ти щото не си я била затова .... абе мойто момче теб като са те били и убиждали виж какъв си сега квото да стане все шамари да ядем да ама не
нека един мъж да каже кога жена му го е ударила и кога е убидила за -пр едни чини или друга глупост
На мнение съм че проблемните мъже са плод на ниско или никакво възпитание от родителите ако си възпиташ детето няма после да има такива ситуации като видя майки на момчета в парка или другаде да се РАДВАТ едва ли не че на видиш ли нейният е по силен удря др деца дразни момичетата... и те никак не реагират си казвам ето това един ден ще го търпи жена му и децата му

Мили мами-съветът ми е бягайте!Спасявайте Вас и децата си.Не стойте да бъдете мачкани,бити и ругани!!Настръхвам,като чета...даже се разплаках.Агресорите на се променят!!!Запомнете!Ще намерите друг човек,който да Ви ЗАСЛУЖАВА!!Ще намерите мил човек за себе си и добър баща за децата ви,ще се смеете вечер и ще се радвате на живота!Бягайте

[nmomchilova]

  Мили,мами,чета и чета и историята ми не е много по-различна от вашата.Макар да ме срещате тук все усмихната и с чувството за хумор,всеки ден съм тъжна и нещастна от живота си.Само,че не знам от къде да започна!

[Nikovat]

Мили,мами,чета и чета и историята ми не е много по-различна от вашата.Макар да ме срещате тук все усмихната и с чувството за хумор,всеки ден съм тъжна и нещастна от живота си.Само,че не знам от къде да започна!

Най-трудно е да започнеш ,а ти си го направила.Сподели на мен ми е някак по-леко и малко по-сигурно с подкрепа и разбиране ,дори да е от момичета ,които не познавам.БЛАГОДАРЯ