Днес съм тъжна ....

[Поли]

Уф,дано не съм права,но това ми намирисва на някоя любовница ,не мога да дам съвет защото тази ситуация е много финна и сложна,само ще кажа,че колкото по-безинтересно се държим с мъж,толкова повече драпа за нас,поне аз съм такъв екземпляр,обичам много мъжа си,но рядко му го показвам,дето е приказката държа го на тръни,даже не си искам таковото,оставям на него активната част ,а когато аз искам,няма ''недей сега съм изморен''
Момичета,не се раздавайте до край на мъж,става му безинтересно,не си показвайте чувствата до край,това го прави егоист и започва да иска неща дето не е имал...
Показвайте силен характер макар и да ви трепери душичката,казвам го от мой опит,а не че от страни ми е лесно да го пиша...,ако не е мъжа ми съм жив зян финансово,покажете му,че само с пари не се живее,да опита с друга жена,която е на фотосинтеза и ще го гледа Флюбено в очите,ей много се отнесох,ама се ядосах 
и за единя секс да отиде при някоя трябва да си плати ,ще плаща докато е жив щом иска жена и деца,ако не, сам като измекяр с хора,които ще са с него заради джоба му

и сега като се прочетох, май направо си дадох съвет

[Nikovat]

Уф,дано не съм права,но това ми намирисва на някоя любовница ,не мога да дам съвет защото тази ситуация е много финна и сложна,само ще кажа,че колкото по-безинтересно се държим с мъж,толкова повече драпа за нас,поне аз съм такъв екземпляр,обичам много мъжа си,но рядко му го показвам,дето е приказката държа го на тръни,даже не си искам таковото,оставям на него активната част ,а когато аз искам,няма ''недей сега съм изморен''
Момичета,не се раздавайте до край на мъж,става му безинтересно,не си показвайте чувствата до край,това го прави егоист и започва да иска неща дето не е имал...
Показвайте силен характер макар и да ви трепери душичката,казвам го от мой опит,а не че от страни ми е лесно да го пиша...,ако не е мъжа ми съм жив зян финансово,покажете му,че само с пари не се живее,да опита с друга жена,която е на фотосинтеза и ще го гледа Флюбено в очите,ей много се отнесох,ама се ядосах 
и за единя секс да отиде при някоя трябва да си плати ,ще плаща докато е жив щом иска жена и деца,ако не, сам като измекяр с хора,които ще са с него заради джоба му

и сега като се прочетох, май направо си дадох съвет

Аз съм сигурна ,че няма любовница. На 100% го знам. Работи като луд ,за да има всичко детето.От работа си идва направо в къщи.Единствената му забежка е страстта да ходи за риба

[Поли]

Уф,дано не съм права,но това ми намирисва на някоя любовница ,не мога да дам съвет защото тази ситуация е много финна и сложна,само ще кажа,че колкото по-безинтересно се държим с мъж,толкова повече драпа за нас,поне аз съм такъв екземпляр,обичам много мъжа си,но рядко му го показвам,дето е приказката държа го на тръни,даже не си искам таковото,оставям на него активната част ,а когато аз искам,няма ''недей сега съм изморен''
Момичета,не се раздавайте до край на мъж,става му безинтересно,не си показвайте чувствата до край,това го прави егоист и започва да иска неща дето не е имал...
Показвайте силен характер макар и да ви трепери душичката,казвам го от мой опит,а не че от страни ми е лесно да го пиша...,ако не е мъжа ми съм жив зян финансово,покажете му,че само с пари не се живее,да опита с друга жена,която е на фотосинтеза и ще го гледа Флюбено в очите,ей много се отнесох,ама се ядосах 
и за единя секс да отиде при някоя трябва да си плати ,ще плаща докато е жив щом иска жена и деца,ако не, сам като измекяр с хора,които ще са с него заради джоба му

и сега като се прочетох, май направо си дадох съвет

Аз съм сигурна ,че няма любовница. На 100% го знам. Работи като луд ,за да има всичко детето.От работа си идва направо в къщи.Единствената му забежка е страстта да ходи за риба

значи русалка или златна рибка

[desiplamen]

Спасявайте и себе си и децата

Наистина,мили мами-СПАСЯВА?ЙТЕ СЕЕЕ! Те няма да се променят!До болка ми е познато всичко това и се вбесявам,а стомахът ми се свива,като чета че има мили момичета,които търпят гадорийте на разни екземпляри...6-7г търпях такъв кретен,накрая си дадох сметка,че аз втори път няма да се родя!!Ми,че защо не му бия  шута,та да види кон боб яде ли???Айдееее...марш!Вън от живота ми....Сега съм най-щастливата жена на света .Всяка вечер със съпруга ми си готвим заедно,смеем се,радваме се на живота!Ходим всяка година на палатка сред гората и постоянно има за какво да си говорим-няма скандали,няма побоища,няма намеци...и ние не сме с кой знае колко пари и трудно се справяме,но сме адски щастливи,че сме се намерили!А сега си имаме и детенце-най-хубавото нещо,което може да се случи на една жена.
Намерете вашите половинки момичета!Те ви чакат някъде!

[desiplamen]

Спасявайте и себе си и децата

Наистина,мили мами-СПАСЯВА?ЙТЕ СЕЕЕ! Те няма да се променят!До болка ми е познато всичко това и се вбесявам,а стомахът ми се свива,като чета че има мили момичета,които търпят гадорийте на разни екземпляри...6-7г търпях такъв кретен,накрая си дадох сметка,че аз втори път няма да се родя!!Ми,че защо не му бия  шута,та да види кон боб яде ли???Айдееее...марш!Вън от живота ми....Сега съм най-щастливата жена на света .Всяка вечер със съпруга ми си готвим заедно,смеем се,радваме се на живота!Ходим всяка година на палатка сред гората и постоянно има за какво да си говорим-няма скандали,няма побоища,няма намеци...и ние не сме с кой знае колко пари и трудно се справяме,но сме адски щастливи,че сме се намерили!А сега си имаме и детенце-най-хубавото нещо,което може да се случи на една жена.
Намерете вашите половинки момичета!Те ви чакат някъде!

само да добавя,че сме 5 години заедно вече и лоша дума не сме си казали,напротив-обичаме се със всеки изминал ден все повече

[karl_marks2]

само да добавя,че сме 5 години заедно вече и лоша дума не сме си казали,напротив-обичаме се със всеки изминал ден все повече
[/quote]


А ние сме повече време заедно и е същото (с едно изключение, няма да се повтарям). Сякаш вчера сме се запознали. Вече мислех, че живея на друга планета. Но имало и други.

[dacetoooooooo]

Понеже нямам сили да пиша сега по темата,искам да Ви копирам едни клипчета,с които си давам кураж...дано и на Вас помогнат
http://vbox7.com/play:3bcf72ae
http://vbox7.com/play:e5904130
http://vbox7.com/play:f6d41fdc
http://vbox7.com/play:7bd26bf5
http://vbox7.com/play:e4c6d74f
http://vbox7.com/play:f94a32e5
http://vbox7.com/play:43d401f0
http://vbox7.com/play:6c257442

[Nikovat]

Понеже нямам сили да пиша сега по темата,искам да Ви копирам едни клипчета,с които си давам кураж...дано и на Вас помогнат
http://vbox7.com/play:3bcf72ae
http://vbox7.com/play:e5904130
http://vbox7.com/play:f6d41fdc
http://vbox7.com/play:7bd26bf5
http://vbox7.com/play:e4c6d74f
http://vbox7.com/play:f94a32e5
http://vbox7.com/play:43d401f0
http://vbox7.com/play:6c257442

ето една моя любима песен. пуснах я на доста места из форума
http://vbox7.com/play:fe24b805

[denismami]

 тази ми е любимата изпълнителка
когато съм тъжна я слушам
http://www.youtube.com/watch?v=izYIO9VtjUs&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=u55fpsbzAfk&feature=related
http://vbox7.com/play:1c43cce

[Sky_Angel]

Момичета, като ви чета и се обърквам още повече...
На моменти си мисля, че съм късметлийка с моя мъж, но има моменти в които мисля, че той не заслужава да сме заедно тримата.
Мн работи, много! На държавна работа бачка на смени тежък физ. труд... Отделно лятото прави външни изолации по алпийски метод и си рискува живота доста често... а от една година се захвана и с животновъдство. Нае хора, купи животни и всичките ни спестени парички отидоха там. Аз мислех да правим ремонт, ама наистина, че докато сме млади трябва да създадем каквото можем... пък ремонта не е належащ.
Освен, че е работяга... е и мн търпелив... и ме подкрепя във всяко мое решение. Хванах се да бачкам за 250лв преди 4г в една фирма... Просто да се намирам на работа и да си вадя някакви парички, че ми свърши майчинството и исках да си разполагам, не да чакам той да ми оставя или да му казвам, искам да си купя това или онова... Обаче шефа беше голям гадняр и постоянно ми режеше заплата, бавеше я, същото време и беше мн строг и с големи претенции... отидох да работя като опер. счетоводител, а станах хамалин. И така като се оплаквах всяка вечер на мъжа ми, той все ми казваше- напусни! Ще се справим и с 200лв по-малко.(тогава още не правеше изолации и нямаше животните, беше само на заплата). Така и направих.
След това работех и в др фирма, но там все ни държаха извънредно до късно и той като виждаше, че се прибирам каталясала и че немога една манджа да сготвя, или детето да си видя... каза да напусна... макар че там заплатата беше 450лв.
В последствие детето се разболя от епилепсия... Мн трудни моменти, мн изпитания... и той все не беше с нас...  винаги преди това ме подкрепяше, тогава осетих промяната... Сама с детето пътувахме до Сф и лежахме по болници, а той точно тогава се хвана с животните и досега те са преоритет за него. А ние сме на заден план. Тича от една работа на друга, но не вижда, че и ние имаме нужда от него... Казва, че всичко това прави заради нас, но не съм убедена. Живеехме си по-добре когато не беше "бизнесмен" и имаше време за нас. Сега и парите са ни по-малко, понеже детето има мн разходи за лекарства, а аз вече 3г не работя... и животните имат мн разходи, а печалба все още няма. Няма кой да ми води и прибира детето от градина и затова немога да почна и аз работа... и седя по цял ден и умувам как да променя нещата, как да сме всички щастливи и спокойни.
На тези които сега ще кажат: да и имам проблемите!... ще кажа, че най-големия ми проблем е това, че той е мн нервен и избухлив. Рядко му остава време от тичане по задачки, да си остане вкъщи... но когато това се случи, е толкова изнервен че само крещи, псува и се кара на детето. Посягал й е с шамари не веднъж и затова 2 пъти съм си събирала багажа и отивам при нашите, но после обещава, че ще се промени, че ще пие успокоителни и че няма да пренася работните проблеми вкъщи и аз вярвам. Неискам да останете с впечатление, че пребива детето, просто ръката му е тежка и един шамар да й лепне, после й стои отпечатан на бузката... и ми напомня, че не всичко е розово.
Помежду си нямаме проблеми. Когато го няма детето е спокоен и мил... и не се караме изобщо. Не ми прави забележки, че няма манджа, или че не съм измила чиниите. Но проблемите с детето ме тормозят много. Деби е хиперактивна и е мн трудна за възпитание. Прави си каквото иска и все му лази по нервите, но шамара според мен не е решение.
Мн дълго стана, извинявам се... но четейки вашите истории ми се прииска и аз да споделя, че да ми олекне...
Благодаря, че ме изчетохте... и извинявайте ако е несвързано, но пак съм в момент на ярост, понеже 4 дни беше на село, върна се сега в 13ч и в 13:15ч тръгна втора смяна на работа... до 23ч когато ние с детето може би вече ще спим.

[Nikovat]

Момичета, като ви чета и се обърквам още повече...
На моменти си мисля, че съм късметлийка с моя мъж, но има моменти в които мисля, че той не заслужава да сме заедно тримата.
Мн работи, много! На държавна работа бачка на смени тежък физ. труд... Отделно лятото прави външни изолации по алпийски метод и си рискува живота доста често... а от една година се захвана и с животновъдство. Нае хора, купи животни и всичките ни спестени парички отидоха там. Аз мислех да правим ремонт, ама наистина, че докато сме млади трябва да създадем каквото можем... пък ремонта не е належащ.
Освен, че е работяга... е и мн търпелив... и ме подкрепя във всяко мое решение. Хванах се да бачкам за 250лв преди 4г в една фирма... Просто да се намирам на работа и да си вадя някакви парички, че ми свърши майчинството и исках да си разполагам, не да чакам той да ми оставя или да му казвам, искам да си купя това или онова... Обаче шефа беше голям гадняр и постоянно ми режеше заплата, бавеше я, същото време и беше мн строг и с големи претенции... отидох да работя като опер. счетоводител, а станах хамалин. И така като се оплаквах всяка вечер на мъжа ми, той все ми казваше- напусни! Ще се справим и с 200лв по-малко.(тогава още не правеше изолации и нямаше животните, беше само на заплата). Така и направих.
След това работех и в др фирма, но там все ни държаха извънредно до късно и той като виждаше, че се прибирам каталясала и че немога една манджа да сготвя, или детето да си видя... каза да напусна... макар че там заплатата беше 450лв.
В последствие детето се разболя от епилепсия... Мн трудни моменти, мн изпитания... и той все не беше с нас...  винаги преди това ме подкрепяше, тогава осетих промяната... Сама с детето пътувахме до Сф и лежахме по болници, а той точно тогава се хвана с животните и досега те са преоритет за него. А ние сме на заден план. Тича от една работа на друга, но не вижда, че и ние имаме нужда от него... Казва, че всичко това прави заради нас, но не съм убедена. Живеехме си по-добре когато не беше "бизнесмен" и имаше време за нас. Сега и парите са ни по-малко, понеже детето има мн разходи за лекарства, а аз вече 3г не работя... и животните имат мн разходи, а печалба все още няма. Няма кой да ми води и прибира детето от градина и затова немога да почна и аз работа... и седя по цял ден и умувам как да променя нещата, как да сме всички щастливи и спокойни.
На тези които сега ще кажат: да и имам проблемите!... ще кажа, че най-големия ми проблем е това, че той е мн нервен и избухлив. Рядко му остава време от тичане по задачки, да си остане вкъщи... но когато това се случи, е толкова изнервен че само крещи, псува и се кара на детето. Посягал й е с шамари не веднъж и затова 2 пъти съм си събирала багажа и отивам при нашите, но после обещава, че ще се промени, че ще пие успокоителни и че няма да пренася работните проблеми вкъщи и аз вярвам. Неискам да останете с впечатление, че пребива детето, просто ръката му е тежка и един шамар да й лепне, после й стои отпечатан на бузката... и ми напомня, че не всичко е розово.
Помежду си нямаме проблеми. Когато го няма детето е спокоен и мил... и не се караме изобщо. Не ми прави забележки, че няма манджа, или че не съм измила чиниите. Но проблемите с детето ме тормозят много. Деби е хиперактивна и е мн трудна за възпитание. Прави си каквото иска и все му лази по нервите, но шамара според мен не е решение.
Мн дълго стана, извинявам се... но четейки вашите истории ми се прииска и аз да споделя, че да ми олекне...
Благодаря, че ме изчетохте... и извинявайте ако е несвързано, но пак съм в момент на ярост, понеже 4 дни беше на село, върна се сега в 13ч и в 13:15ч тръгна втора смяна на работа... до 23ч когато ние с детето може би вече ще спим.

Мила моя го търпя като крещи на мен ,но позволили си да викне на детето ще е последния път в който ни вижда.Не бих дала на никой да докосне детето ми и да го удря. Дали му се случва да удря животните? Предпочитам да си го изкарва на мен отколкото на детето,още повече когато е болничко.
Пази си малката кукла.Веднъж да простиш добре,два пъти може да се приеме,ама в един момент става навик той да удря ,а ти да прощаваш.   

[Sky_Angel]

Мила моя го търпя като крещи на мен ,но позволили си да викне на детето ще е последния път в който ни вижда.Не бих дала на никой да докосне детето ми и да го удря. Дали му се случва да удря животните? Предпочитам да си го изкарва на мен отколкото на детето,още повече когато е болничко.
Пази си малката кукла.Веднъж да простиш добре,два пъти може да се приеме,ама в един момент става навик той да удря ,а ти да прощаваш.   

Не смятам да го оправдавам, само ще кажа, че рядко я удря... по-често се случва да й викне... но вика изведнъж и тя се сепва. Примерно не си е сложила пантoфите и аз й повтарям вече 3-4 пъти да си ги сложи, а той седи и гледа ТВ и изведнъж като й викне по-силно, и тя и аз подскачаме буквално. Когато детето се разболя, той сякаш се промени... Не й се караше, а за шамари- абсурд. Незнам какво точно го промени, дали я съжаляваше, или беше гузен, понеже казаха, че причината може да е стрес и се осети, че само той стресира едно 3г дете(тогава беше на толкова тя)... но тогава беше и по-кротка тя... Сега, колкото по-голяма става, толкова повече ни се качва на главите и аз самата, дето съм толкова търпелива съм изпадала в кризи и съм си позволявала да я ударя по дупето. Така около 2г той се беше възпрял да я удря и по-малко й викаше... Но сега като се хвана с тоз бизнес, и с всичките му проблеми пак почна да се прибира изнервен и си го изкарва на нас. Още от вратата е намусен, и взе да ми писва
Всичко друго му е наред. Не пие, не пуши, не харчи пари за глупости, не ми изневерява, не ми крещи или да ме удря... работи за трима и не се оплаква, не ни е отказал почти нищо, обича ни, но този негов избухлив нрав ми е трън в очите. И се чудя дали е достатъчно само за това да го напусна...? За 7те години заедно сме се карали само заради държанието му към детето! 

[ROSIDINKOVA]

Мила моя го търпя като крещи на мен ,но позволили си да викне на детето ще е последния път в който ни вижда.Не бих дала на никой да докосне детето ми и да го удря. Дали му се случва да удря животните? Предпочитам да си го изкарва на мен отколкото на детето,още повече когато е болничко.
Пази си малката кукла.Веднъж да простиш добре,два пъти може да се приеме,ама в един момент става навик той да удря ,а ти да прощаваш.   

Не смятам да го оправдавам, само ще кажа, че рядко я удря... по-често се случва да й викне... но вика изведнъж и тя се сепва. Примерно не си е сложила пантoфите и аз й повтарям вече 3-4 пъти да си ги сложи, а той седи и гледа ТВ и изведнъж като й викне по-силно, и тя и аз подскачаме буквално. Когато детето се разболя, той сякаш се промени... Не й се караше, а за шамари- абсурд. Незнам какво точно го промени, дали я съжаляваше, или беше гузен, понеже казаха, че причината може да е стрес и се осети, че само той стресира едно 3г дете(тогава беше на толкова тя)... но тогава беше и по-кротка тя... Сега, колкото по-голяма става, толкова повече ни се качва на главите и аз самата, дето съм толкова търпелива съм изпадала в кризи и съм си позволявала да я ударя по дупето. Така около 2г той се беше възпрял да я удря и по-малко й викаше... Но сега като се хвана с тоз бизнес, и с всичките му проблеми пак почна да се прибира изнервен и си го изкарва на нас. Още от вратата е намусен, и взе да ми писва
Всичко друго му е наред. Не пие, не пуши, не харчи пари за глупости, не ми изневерява, не ми крещи или да ме удря... работи за трима и не се оплаква, не ни е отказал почти нищо, обича ни, но този негов избухлив нрав ми е трън в очите. И се чудя дали е достатъчно само за това да го напусна...? За 7те години заедно сме се карали само заради държанието му към детето! 

Тедка,на повечето ни мьжете ,които се занимават сьс собствен бизнес в момента е трудно.И всички са изнервени,това е нормално,като се има предвид кризата.Но щом се грижи за вас влез му и ти в положение.Това са три работи все пак.Сега може да няма печалба,но след време ще сте доволни И той ще се поуспокои.Имай тьрпение,знам,че и на теб не ти е лесно,но и на него.Тьрпение му е майката

[Sky_Angel]

Тедка,на повечето ни мьжете ,които се занимават сьс собствен бизнес в момента е трудно.И всички са изнервени,това е нормално,като се има предвид кризата.Но щом се грижи за вас влез му и ти в положение.Това са три работи все пак.Сега може да няма печалба,но след време ще сте доволни И той ще се поуспокои.Имай тьрпение,знам,че и на теб не ти е лесно,но и на него.Тьрпение му е майката

Аз съм търпелива вече една година Ама детето недоволства, иска внимание и от баща си, а той все го няма... пък като се върне, е раздразнителен и не й е до нейните прищявки
Иначе аз нямам право да се оплаквам или да му натяквам, аз самата не работя, че да имам притенции... а той се трепе като луд да не ни липсва нищо. Неможем да си позволим почивки или др подобни "луксове", но основните неща не ни липсват, благодарение на него.
Но напоследък с тоз ШАП просто е на тръни и "трепери" да не пламне и в Карнобатско... и главата му пуши отвсякъде. Теглили сме кредит за да се купят животните и да им се направи навес... а сега ако кажат, че има ШАП и в тяхното село, и че ще трепят наред... не ми се мисли!
Та така, ядовете ни дебнат от всякъде.
Ама наистина, търпение му е майката...

[emi9]

Дойде и моят ред........
Днес се видях с човекът, когото обожавам. Същият прекрасен,мил  и лъчезарен. Е всичко ми се обърна. Нали знаете как в стомаха изведнъж нахлуват пеперуди......
Преживях поредните 4 прекрасни часа. С него всеки миг е страхотен.
Прибрах се, плаках прегърнах детето и само му шепнех "Как ми се искаше ТОЙ да е твоят татко".
После се усмихнах.Хубавото е, че отново има надежда. Нещата с моя така или иначе не вървят. Отново ще има смисъл.