Изневярата - начин на употреба

[rado84]

Не се знае, Наде, дали няма да те упрекна. Ако нещо не върви в отношенията човек намира начин да ги изглади или се развежда и тогава тръгва по чуждо. Поне аз така бих направил. И след 10, и след 20 години ще мисля по същия начин.

Ама чакай малко,аз на мъжа си в момента не съм изневерила.Беше преди доста време с едно сериозно гадже.И повярвай ми умирах за него(и все още де) и правех всичко възможно да изгладя надоразуменията,но той е от този тип хора,които не казват какъв им е проблема.

Ми ти така го написа, че излезе, че си изневерила на мъжа ти. Тогава да се поправя - като не върви нещо, човек зарязва гаджето и тръгва да търси следващото.

[Криси09]

аз съм още на 12г. брак, имала съм предложения(не веднъж) за изневяра през това време, но не съм го направила- просто си мисля, че за няколко часа наслада не си заслужава да загубя тези 12години

браво точно така мила и аз съм на същотото мнение

И аз съм на това мнение,но никога не знае какво ще ти срвира живота.На косъм съм да ви разкажа моята история
Че да не ме упреквате повече!

И аз от снощи се замислям дали да я кажа или не..............,но аз бях потърпевша в случая

Хайде да не съм сама,ще пишем и двете

Айде ние ще подкрепяме Их аз нямам такава история,ама ще ми е интересно

[velkova_1914]

айде ама да не ме метнеш  

[Криси09]

Не се знае, Наде, дали няма да те упрекна. Ако нещо не върви в отношенията човек намира начин да ги изглади или се развежда и тогава тръгва по чуждо. Поне аз така бих направил. И след 10, и след 20 години ще мисля по същия начин.

Аз пък си мисля, че ще си промениш мнението. Рутината и битовизмите убиват която и да е връзка. Кръшкането си е лекарство

Не съм много съгласна.......може и така да е но НЕ УБИВАТ ВСЯКА ВРЪЗКА.
Имам два примера за това до мен и им се възхищавам.Неможеш да наречеш една изневяра лекарство

Силвенче, хора всякакви, ситуации също . За едни е отрова, за други лекарство.  

Точно  

[nmomchilova]

Не се знае, Наде, дали няма да те упрекна. Ако нещо не върви в отношенията човек намира начин да ги изглади или се развежда и тогава тръгва по чуждо. Поне аз така бих направил. И след 10, и след 20 години ще мисля по същия начин.

Ама чакай малко,аз на мъжа си в момента не съм изневерила.Беше преди доста време с едно сериозно гадже.И повярвай ми умирах за него(и все още де) и правех всичко възможно да изгладя надоразуменията,но той е от този тип хора,които не казват какъв им е проблема.

Ми ти така го написа, че излезе, че си изневерила на мъжа ти. Тогава да се поправя - като не върви нещо, човек зарязва гаджето и тръгва да търси следващото.

не си чел всичко Радооооо!!!!Писах тояно защо съм посочила отговор Да,погледни предните страници

[nmomchilova]

айде ама да не ме метнеш 

Почвам да пиша

[Криси09]

айде ама да не ме метнеш  

Мали,тук взе да става интересно,казаха хората ще направим още една турска сапунка.
"Мелодията на сърцето 2"  "Незабравима 2"
Давай те вие сте  

[velkova_1914]

айде ама да не ме метнеш  

Мали,тук взе да става интересно,казаха хората ще направим още една турска сапунка.
"Мелодията на сърцето 2"  "Незабравима 2"
Давай те вие сте  

[nmomchilova]

 

[Криси09]

Айде де пишете ,отивам за пуканки 

[velkova_1914]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

[Криси09]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

[velkova_1914]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

[rado84]

не си чел всичко Радооооо!!!!Писах тояно защо съм посочила отговор Да,погледни предните страници

Ако съм намерил правилното мнение в предните страници, тогава да те питам - защо си се омъжила за човек, който не обичаш? Дано отговорът да не е това, което си мисля. Не знам за теб, но аз не бих се оженил за жена, към която не изпитвам нищо.

[Криси09]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

е как така бе...баси изрода с извинение ужас,е как мамо,аз ако бях щях да му искам някъкво обясниние,ти го заслужаваш се пак.......ццц ужас.Моят баща даже още не е виждал дребоса,ама това е друга и болна тема за мен