Изневярата - начин на употреба

[velkova_1914]

така,че поради тази причина не бих изневерила на мъца си,защото знам какво съм изпитала аз на гърба си и как съм го изживяла,но благодарение на сегашния си мъж и 2 приятелки се вдигнах на крак,а той просто ГОСПОД ми го спусна в походящия момент на подходящото място

[rado84]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

[velkova_1914]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

е как така бе...баси изрода с извинение ужас,е как мамо,аз ако бях щях да му искам някъкво обясниние,ти го заслужаваш се пак.......ццц ужас.Моят баща даже още не е виждал дребоса,ама това е друга и болна тема за мен

И да бях искала какво нови лъжи или мълчание.........По-добре така нито се връщам на зад нито ме интересува миналото живея с настоящето и си гледам мъжа и децата  и ако искате ми вярвайте всеки ден се моля това нещо да не ми се повтори,че е адски гадно..........

[velkova_1914]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

нали.........
БОГ ЗАБАВЯ<АМА НЕ ЗАБРАВЯ.

[skoki81]

"Дайте да не се следиме,що ще се хванеме" аз моя съм го заплашиша ,че ако го хвана му режа онуй нещо на дръвника 

[Криси09]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

е как така бе...баси изрода с извинение ужас,е как мамо,аз ако бях щях да му искам някъкво обясниние,ти го заслужаваш се пак.......ццц ужас.Моят баща даже още не е виждал дребоса,ама това е друга и болна тема за мен

И да бях искала какво нови лъжи или мълчание.........По-добре така нито се връщам на зад нито ме интересува миналото живея с настоящето и си гледам мъжа и децата  и ако искате ми вярвайте всеки ден се моля това нещо да не ми се повтори,че е адски гадно..........

Така е мила,отвратително е това,така че гледай напред както каза,обичай си мъжо децата

[velkova_1914]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

е как така бе...баси изрода с извинение ужас,е как мамо,аз ако бях щях да му искам някъкво обясниние,ти го заслужаваш се пак.......ццц ужас.Моят баща даже още не е виждал дребоса,ама това е друга и болна тема за мен

И да бях искала какво нови лъжи или мълчание.........По-добре така нито се връщам на зад нито ме интересува миналото живея с настоящето и си гледам мъжа и децата  и ако искате ми вярвайте всеки ден се моля това нещо да не ми се повтори,че е адски гадно..........

Така е мила,отвратително е това,така че гледай напред както каза,обичай си мъжо децата

За това аз не НИКОГА не бих изневерила,защото знам какво съм изпитала и съм искренна 

[Криси09]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

е как така бе...баси изрода с извинение ужас,е как мамо,аз ако бях щях да му искам някъкво обясниние,ти го заслужаваш се пак.......ццц ужас.Моят баща даже още не е виждал дребоса,ама това е друга и болна тема за мен

И да бях искала какво нови лъжи или мълчание.........По-добре така нито се връщам на зад нито ме интересува миналото живея с настоящето и си гледам мъжа и децата  и ако искате ми вярвайте всеки ден се моля това нещо да не ми се повтори,че е адски гадно..........

Така е мила,отвратително е това,така че гледай напред както каза,обичай си мъжо децата

За това аз не НИКОГА не бих изневерила,защото знам какво съм изпитала и съм искренна 

и аз така

[velkova_1914]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

е как така бе...баси изрода с извинение ужас,е как мамо,аз ако бях щях да му искам някъкво обясниние,ти го заслужаваш се пак.......ццц ужас.Моят баща даже още не е виждал дребоса,ама това е друга и болна тема за мен

И да бях искала какво нови лъжи или мълчание.........По-добре така нито се връщам на зад нито ме интересува миналото живея с настоящето и си гледам мъжа и децата  и ако искате ми вярвайте всеки ден се моля това нещо да не ми се повтори,че е адски гадно..........

Така е мила,отвратително е това,така че гледай напред както каза,обичай си мъжо децата

За това аз не НИКОГА не бих изневерила,защото знам какво съм изпитала и съм искренна 

и аз така

само ще допълна,че който него е приживял той не може да го разбере  .Нали?

[Криси09]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

е как така бе...баси изрода с извинение ужас,е как мамо,аз ако бях щях да му искам някъкво обясниние,ти го заслужаваш се пак.......ццц ужас.Моят баща даже още не е виждал дребоса,ама това е друга и болна тема за мен

И да бях искала какво нови лъжи или мълчание.........По-добре така нито се връщам на зад нито ме интересува миналото живея с настоящето и си гледам мъжа и децата  и ако искате ми вярвайте всеки ден се моля това нещо да не ми се повтори,че е адски гадно..........

Така е мила,отвратително е това,така че гледай напред както каза,обичай си мъжо децата

За това аз не НИКОГА не бих изневерила,защото знам какво съм изпитала и съм искренна 

и аз така

само ще допълна,че който него е приживял той не може да го разбере  .Нали?

Права си,ама и неискам да го преживявам.За мен е отвратително и те разбирам,макар че не съм минала пез това

[nmomchilova]

Добрееее,щом ще еинтересно,хайде да напиша моята минала приказка
Бях на 19 и на прага на брака с едно момче,което не смятах,че е иделано за мен,но щях на се омъжа на имат Тогава работех на една бензиностанция и имах много контакти с различни хора.Имахме и редовни клиенти.Тогава се появи ТОЙ!Мъжът,който ще нося винаги в сърцето си.Той знаел,че скоро ще се омъжвам,но все пак ме ухажваше,макар и аз да не усетих.Мина време и аз се влюбих в него,но не съм изневерила на Уж бъдещия си съпруг.Прецених,че не мога да сложа брачната халка на инат и да се обрека на нещастен семеен живот.Казах му,че не искам сватба и че не искам да се разделим.Няма да обяснявам през какво минах,докато ме остави намира КАкто и да е.Приключих с него и започнах да излизам с този, който вече беше в сърцето ми.Излизахме седмица-2,нещата се позадълбочиха и той се уплаши.Макар,че беше с 12 г по-голям от мен се страхуваше от сериозните връзки,защото е страдал дълго по 10 г разбита любов Призна ми,че е искал само да спи с мен,но когато ме е опознал е разбрал,че аз не съм такъв човек В най-тежкия за мен момент(когато баща ми почина) той започна да ме избягва и да се скътава Останах сама с мъката си.Минаха няколко месеца и той отново започна да ме търси,но аз бях резервирана заради отношението ми.Тогава,една вечер,не ме пусна да си тръгна и ми призна,че ме обича толкова много,че го е страх и аз да не го нараня и зарежа заради друг.Повярвайте ми,плаках след тези признания.Никой не ми беше говорил така никога преди,че и до сега
Отново започнахме нашата връзка,но този ът по-силна от всичко.Повече от 2 години летях в облаците и си мислех,че няма по-щастлива от мен Аз имах много приятели,които той не харесваше особено,но не можех да г пренебрегна и се стараех да угодя на всички.Така минаха повече от 2 години,неземно щастие,луда любов....
Докато не настъпи кризата в нашата връзка.Живеехеме заедно в моя дом повече от година,но той все още не ме запознаваше със семейството си и аз страдах от това В крайана сметка ме запозна с баща си и брат си,но не и с майка си.Всички негови близки ме познаваха,но не и тя в един момент,той започна да зачестява оставането си в дома на МАМА и да ме избягва.не знаех какво става.Питах,но отговор не получавах Спяхме в едно легло,а той дори не искаше да правим секс Минаха повече от 3 месеца  в такива мъки за мен.Тогава аз сгазих лука.получавах вниманието,което любимия ми вече не ми даваше. Така нямаше смисъл вече да родължаваме и реших с голяма мъка,да сложа край на тази връзка.
Интересното беше,че той нищо не каза,само си взе нещата и си ръгна На следващия ден обаче,се обади и каза,че иска да поговорим.Чак тогава ми каза защо се е държал така!Смятал е и дори е бил сигурен че съм любовница на един полицай,на който му течаха лигите по мен,а а аз не можех да понасям Аз вече обаче,бях наранена от недоверието и държанието и с тъга казах КРАЙ!
и така,заради това,че той никога не споделяше с мен,какво му тежи или какъв проблем има,се разби една страхотна любов,която до ден днешен е будна в сърцата и двама ни. и пуста мъжка гордост!
Знам,че все още си ме иска и обича,но е вече много късно!
Това е накратко Дано ви е интересно поне

[velkova_1914]

Добрееее,щом ще еинтересно,хайде да напиша моята минала приказка
Бях на 19 и на прага на брака с едно момче,което не смятах,че е иделано за мен,но щях на се омъжа на имат Тогава работех на една бензиностанция и имах много контакти с различни хора.Имахме и редовни клиенти.Тогава се появи ТОЙ!Мъжът,който ще нося винаги в сърцето си.Той знаел,че скоро ще се омъжвам,но все пак ме ухажваше,макар и аз да не усетих.Мина време и аз се влюбих в него,но не съм изневерила на Уж бъдещия си съпруг.Прецених,че не мога да сложа брачната халка на инат и да се обрека на нещастен семеен живот.Казах му,че не искам сватба и че не искам да се разделим.Няма да обяснявам през какво минах,докато ме остави намира КАкто и да е.Приключих с него и започнах да излизам с този, който вече беше в сърцето ми.Излизахме седмица-2,нещата се позадълбочиха и той се уплаши.Макар,че беше с 12 г по-голям от мен се страхуваше от сериозните връзки,защото е страдал дълго по 10 г разбита любов Призна ми,че е искал само да спи с мен,но когато ме е опознал е разбрал,че аз не съм такъв човек В най-тежкия за мен момент(когато баща ми почина) той започна да ме избягва и да се скътава Останах сама с мъката си.Минаха няколко месеца и той отново започна да ме търси,но аз бях резервирана заради отношението ми.Тогава,една вечер,не ме пусна да си тръгна и ми призна,че ме обича толкова много,че го е страх и аз да не го нараня и зарежа заради друг.Повярвайте ми,плаках след тези признания.Никой не ми беше говорил така никога преди,че и до сега
Отново започнахме нашата връзка,но този ът по-силна от всичко.Повече от 2 години летях в облаците и си мислех,че няма по-щастлива от мен Аз имах много приятели,които той не харесваше особено,но не можех да г пренебрегна и се стараех да угодя на всички.Така минаха повече от 2 години,неземно щастие,луда любов....
Докато не настъпи кризата в нашата връзка.Живеехеме заедно в моя дом повече от година,но той все още не ме запознаваше със семейството си и аз страдах от това В крайана сметка ме запозна с баща си и брат си,но не и с майка си.Всички негови близки ме познаваха,но не и тя в един момент,той започна да зачестява оставането си в дома на МАМА и да ме избягва.не знаех какво става.Питах,но отговор не получавах Спяхме в едно легло,а той дори не искаше да правим секс Минаха повече от 3 месеца  в такива мъки за мен.Тогава аз сгазих лука.получавах вниманието,което любимия ми вече не ми даваше. Така нямаше смисъл вече да родължаваме и реших с голяма мъка,да сложа край на тази връзка.
Интересното беше,че той нищо не каза,само си взе нещата и си ръгна На следващия ден обаче,се обади и каза,че иска да поговорим.Чак тогава ми каза защо се е държал така!Смятал е и дори е бил сигурен че съм любовница на един полицай,на който му течаха лигите по мен,а а аз не можех да понасям Аз вече обаче,бях наранена от недоверието и държанието и с тъга казах КРАЙ!
и така,заради това,че той никога не споделяше с мен,какво му тежи или какъв проблем има,се разби една страхотна любов,която до ден днешен е будна в сърцата и двама ни. и пуста мъжка гордост!
Знам,че все още си ме иска и обича,но е вече много късно!
Това е накратко Дано ви е интересно поне

Мамина сладка 

[skoki81]

Добрееее,щом ще еинтересно,хайде да напиша моята минала приказка
Бях на 19 и на прага на брака с едно момче,което не смятах,че е иделано за мен,но щях на се омъжа на имат Тогава работех на една бензиностанция и имах много контакти с различни хора.Имахме и редовни клиенти.Тогава се появи ТОЙ!Мъжът,който ще нося винаги в сърцето си.Той знаел,че скоро ще се омъжвам,но все пак ме ухажваше,макар и аз да не усетих.Мина време и аз се влюбих в него,но не съм изневерила на Уж бъдещия си съпруг.Прецених,че не мога да сложа брачната халка на инат и да се обрека на нещастен семеен живот.Казах му,че не искам сватба и че не искам да се разделим.Няма да обяснявам през какво минах,докато ме остави намира КАкто и да е.Приключих с него и започнах да излизам с този, който вече беше в сърцето ми.Излизахме седмица-2,нещата се позадълбочиха и той се уплаши.Макар,че беше с 12 г по-голям от мен се страхуваше от сериозните връзки,защото е страдал дълго по 10 г разбита любов Призна ми,че е искал само да спи с мен,но когато ме е опознал е разбрал,че аз не съм такъв човек В най-тежкия за мен момент(когато баща ми почина) той започна да ме избягва и да се скътава Останах сама с мъката си.Минаха няколко месеца и той отново започна да ме търси,но аз бях резервирана заради отношението ми.Тогава,една вечер,не ме пусна да си тръгна и ми призна,че ме обича толкова много,че го е страх и аз да не го нараня и зарежа заради друг.Повярвайте ми,плаках след тези признания.Никой не ми беше говорил така никога преди,че и до сега
Отново започнахме нашата връзка,но този ът по-силна от всичко.Повече от 2 години летях в облаците и си мислех,че няма по-щастлива от мен Аз имах много приятели,които той не харесваше особено,но не можех да г пренебрегна и се стараех да угодя на всички.Така минаха повече от 2 години,неземно щастие,луда любов....
Докато не настъпи кризата в нашата връзка.Живеехеме заедно в моя дом повече от година,но той все още не ме запознаваше със семейството си и аз страдах от това В крайана сметка ме запозна с баща си и брат си,но не и с майка си.Всички негови близки ме познаваха,но не и тя в един момент,той започна да зачестява оставането си в дома на МАМА и да ме избягва.не знаех какво става.Питах,но отговор не получавах Спяхме в едно легло,а той дори не искаше да правим секс Минаха повече от 3 месеца  в такива мъки за мен.Тогава аз сгазих лука.получавах вниманието,което любимия ми вече не ми даваше. Така нямаше смисъл вече да родължаваме и реших с голяма мъка,да сложа край на тази връзка.
Интересното беше,че той нищо не каза,само си взе нещата и си ръгна На следващия ден обаче,се обади и каза,че иска да поговорим.Чак тогава ми каза защо се е държал така!Смятал е и дори е бил сигурен че съм любовница на един полицай,на който му течаха лигите по мен,а а аз не можех да понасям Аз вече обаче,бях наранена от недоверието и държанието и с тъга казах КРАЙ!
и така,заради това,че той никога не споделяше с мен,какво му тежи или какъв проблем има,се разби една страхотна любов,която до ден днешен е будна в сърцата и двама ни. и пуста мъжка гордост!
Знам,че все още си ме иска и обича,но е вече много късно!
Това е накратко Дано ви е интересно поне

напълно ти влизам в положението и те разбирам

[ROSIDINKOVA]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

[velkova_1914]

Бях омъжена за т.нар. си голяма любов от училище /първата/.Брака ни продължи 5г.,а преди това още толкова.Та роди ни се детенце момче не веднага след като се оценихме,а по-късно.Мъжът ми на работа в къщи,по купони,кръчми,дискотеки сме все заедно.Сина ми се ражда септември на 2005г. първо дете радваме му се както на всякъде.Без пререкания и кавги става месец май и хоп една вечер той не се прибира.Чакам до сутринта,на обяд и почнах да званя на близки и познати никой нищо не знае.Неговия тел изключен и така на втората вечер викам майка и татко/забравих да кажа,че живеехме на татко в къщата сами/идват хората и нищо ни вест ни кост от него.На сутринта ставаме и си събирам багажа на мен и детето и заминаваме при наще.Минава една комшийка и ми вика аз чух избягал е от теб,защото има любовница и чака дете   .Заминах си у наще и найстина започнаха от тук от там дами званят и да ми казват,къде с кого,кога и т.н.Подадох си молба за разбод и бях казала,че аз повече няма да се омъжа.Да ама нещата не са такива каквито си ги мислим и представяме.Сега съм омъжена втори път и си имаме детенце момиче на 1г. и 9м.Ако Ви кажа,че всичко е наред няма да Ви излъжа ама като се е опарил веднъж човек винаги си има едно на ум и го е страх/поне мен/.Ами дано съм се изразила правилно и да сте ме разбрали.

ужас,много добре си направила браво.А добре де,той даде ли ти обяснение.Това доказва,че нищо не се знае,което ме натъжава

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

е как така бе...баси изрода с извинение ужас,е как мамо,аз ако бях щях да му искам някъкво обясниние,ти го заслужаваш се пак.......ццц ужас.Моят баща даже още не е виждал дребоса,ама това е друга и болна тема за мен

И да бях искала какво нови лъжи или мълчание.........По-добре така нито се връщам на зад нито ме интересува миналото живея с настоящето и си гледам мъжа и децата  и ако искате ми вярвайте всеки ден се моля това нещо да не ми се повтори,че е адски гадно..........

Така е мила,отвратително е това,така че гледай напред както каза,обичай си мъжо децата

За това аз не НИКОГА не бих изневерила,защото знам какво съм изпитала и съм искренна 

и аз така

само ще допълна,че който него е приживял той не може да го разбере  .Нали?

Права си,ама и неискам да го преживявам.За мен е отвратително и те разбирам,макар че не съм минала пез това

На никой не го пожелавам и само да Ви кажа ценете човека до себе си.Сега съм в постоянен стрес да не би пак да ми се случи.Мъжо е по-голям от мен със 7г. и си личи,че е улегнал ама знае ли човек.........