Изневярата - начин на употреба

[nmomchilova]

Ами да ви кажа ли,че съм много ревнива от тогава и знам поне до сега всичко къде ходи,ского е никога не съмго хващала да ме лъже,ама.........едното на ум си върви с мен ръка за ръка да мога да го махна.........

Оооо и аз съм много ревнива,но се старая да не го показвам,че и това отблъсква понякога

[velkova_1914]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Евала за думите ти Радо напълно съм съгласна с теб и ние не получавахме издръжка и мъжо каза не се занимавай,но аз му казах не поне това едлъжен да дава на детето си и мисля,че съм права

[nmomchilova]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Евала за думите ти Радо напълно съм съгласна с теб и ние не получавахме издръжка и мъжо каза не се занимавай,но аз му казах не поне това едлъжен да дава на детето си и мисля,че съм права

Разбира се,че си права ,мила!То това дете не се е появило ей така от нищото??

[plamcho]

Ами да ви кажа ли,че съм много ревнива от тогава и знам поне до сега всичко къде ходи,ского е никога не съмго хващала да ме лъже,ама.........едното на ум си върви с мен ръка за ръка да мога да го махна.........

"съмнението" на никой не прощава-като си страдал, а пйк някой да ми каже ,че не ревнува- няма такова нещо, отвътре човърка

[velkova_1914]

Ами да ви кажа ли,че съм много ревнива от тогава и знам поне до сега всичко къде ходи,ского е никога не съмго хващала да ме лъже,ама.........едното на ум си върви с мен ръка за ръка да мога да го махна.........

Оооо и аз съм много ревнива,но се старая да не го показвам,че и това отблъсква понякога

Да мила знам и мъжо винаги ми казва аз не съм оня дрис..... дето е постъпил така с теб

[aneliq38]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Евала за думите ти Радо напълно съм съгласна с теб и ние не получавахме издръжка и мъжо каза не се занимавай,но аз му казах не поне това едлъжен да дава на детето си и мисля,че съм права

Права си искай му и последната стотинка по издръжката. Ако не можеш да ги вземеш от него има и други начини
Чрез общината или частен съдебен изпълнител, ако не е давал повече от година.
Гони го до край

[velkova_1914]

Ами да ви кажа ли,че съм много ревнива от тогава и знам поне до сега всичко къде ходи,ского е никога не съмго хващала да ме лъже,ама.........едното на ум си върви с мен ръка за ръка да мога да го махна.........

"съмнението" на никой не прощава-като си страдал, а пйк някой да ми каже ,че не ревнува- няма такова нещо, отвътре човърка

да да и то много

[velkova_1914]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Евала за думите ти Радо напълно съм съгласна с теб и ние не получавахме издръжка и мъжо каза не се занимавай,но аз му казах не поне това едлъжен да дава на детето си и мисля,че съм права

Права си искай му и последната стотинка по издръжката. Ако не можеш да ги вземеш от него има и други начини
Чрез общината или частен съдебен изпълнител, ако не е давал повече от година.
Гони го до край

Да да аз така взех семейния ни автомобил и сега пак го бях дала на съдия изпълнител.Издръжката ми беше 40лв. и сама т.с. мъжо ми написа документите без адвокат   заведох дело за увеличение и спечелих

[Криси09]

Аз сега ще ви разкажа нещо ах вие,,,,,
Та моята история как се запознах с мъжо.
Аз познавах първо брат му Алекс,преди да познавам Коко(моят мъж).
Една съученичка ме запознава с Алекс,плачеше ми на рамото за Коко,как той не и обръщал внимание,а тя била влюбена в него.Бяхме на 15г Та харесах си аз Алекс,а моята приятелка успокоявам,че всичко ще е наред,че ще я забелижи и т.н.Взех да излизам с Алекс,а той се занимаваше с едни л.......а,тоест наркотици,което за ме е табу,казах му,че нищо няма да има между нас,докато не се спре.Та един уикенд ме кани на гости в тях,отидох,спах в тях,НО нищо не се случи помежду ни,той беше толкова дрогиран,че неможеше да си каже името Та същата вечер се запознах с брат му Коко,еййййй направо ми омекнаха краката когато го видях беше толкова красив........Та викам си ,леле тоя е толкова недостъпен и горд,че те е страх да го заговориш даже Та след известно време спрях да се виждам с Алекс,един ден реших да звънна на Коко ей така да пием кафе работих не едно заведение и той каза,че някой ден ще мине,да ама не,след 30мин той звъни и вика"Идваме с едни приятели" на мен ми се обърна всичко(през това време бях приключила всичко с Алекс) той дойде,излизахме една седмица и стана то каквото стана ,Алекс щеше да заминава за Америка при баща си,за да се лекува.И си викам какво пък,нямала съм нищо с Алекс,нищо не ми пречи да съм с Коко.Та така станаха нещата,че дин ден аз отидох късно в тях,а той Алекс не бе заминал още,няколко дена му остава докато замине.Когато излизаме на сутринта,явно ме е видял и са се скарали с брат си Коко ми звъни и ми вика,брата ако се обади не си идвала,викам ок няма проблем.И така той замина и ние с Коко си продължихме връзката вече 5-та година е така.Първите няколко месеца криехме от него,но един ден Алекс попитам негов приятел какво правя аз,как съм и той му викал "ами виждам я с брат ти" и той побеснял и се обади тук в БГ,но му обяснихме всикчо и така....Сега сме в отилчини отношения,на мен лично Алекс ми е тръпка   незнам защо и немога да си го обесня,а обичам Коко,но той за мен си остава тръпка незнам......неискам да мисля,за него,защото ние сме разговаряли доста и то по доста сериозни теми,та и двама си имаме тръпката не само аз,ама така се стекоха нещата,че аз съм с Коко.Обичаме се и се надявам за напред да е така.Доста се поскарваме,ама така е два скорпиона,как си хапим опашките не е истина
Ох то стана дълго спирам

[Криси09]

Браво Криси09 
Тия изказвания от рода на това ,че не можело само боб трябвало е пържола...Господи ,повдига ми се.Не знам аз ли съм такава или какво ама не мога и не мога да го приема.Не изневерявам ,защото не искам и на мен да ми причинят това.Тези ,което изневерявате моля поставете се на мястото на половинките си.Дано не ви се случва такова нещо ,че тогава вече ще сте на съвсем друго мнение от сегашното за боба и пържолата.
Велкова браво и на теб за силата ,която имаш

[ROSIDINKOVA]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

[velkova_1914]

Аз сега ще ви разкажа нещо ах вие,,,,,
Та моята история как се запознах с мъжо.
Аз познавах първо брат му Алекс,преди да познавам Коко(моят мъж).
Една съученичка ме запознава с Алекс,плачеше ми на рамото за Коко,как той не и обръщал внимание,а тя била влюбена в него.Бяхме на 15г Та харесах си аз Алекс,а моята приятелка успокоявам,че всичко ще е наред,че ще я забелижи и т.н.Взех да излизам с Алекс,а той се занимаваше с едни л.......а,тоест наркотици,което за ме е табу,казах му,че нищо няма да има между нас,докато не се спре.Та един уикенд ме кани на гости в тях,отидох,спах в тях,НО нищо не се случи помежду ни,той беше толкова дрогиран,че неможеше да си каже името Та същата вечер се запознах с брат му Коко,еййййй направо ми омекнаха краката когато го видях беше толкова красив........Та викам си ,леле тоя е толкова недостъпен и горд,че те е страх да го заговориш даже Та след известно време спрях да се виждам с Алекс,един ден реших да звънна на Коко ей така да пием кафе работих не едно заведение и той каза,че някой ден ще мине,да ама не,след 30мин той звъни и вика"Идваме с едни приятели" на мен ми се обърна всичко(през това време бях приключила всичко с Алекс) той дойде,излизахме една седмица и стана то каквото стана ,Алекс щеше да заминава за Америка при баща си,за да се лекува.И си викам какво пък,нямала съм нищо с Алекс,нищо не ми пречи да съм с Коко.Та така станаха нещата,че дин ден аз отидох късно в тях,а той Алекс не бе заминал още,няколко дена му остава докато замине.Когато излизаме на сутринта,явно ме е видял и са се скарали с брат си Коко ми звъни и ми вика,брата ако се обади не си идвала,викам ок няма проблем.И така той замина и ние с Коко си продължихме връзката вече 5-та година е така.Първите няколко месеца криехме от него,но един ден Алекс попитам негов приятел какво правя аз,как съм и той му викал "ами виждам я с брат ти" и той побеснял и се обади тук в БГ,но му обяснихме всикчо и така....Сега сме в отилчини отношения,на мен лично Алекс ми е тръпка   незнам защо и немога да си го обесня,а обичам Коко,но той за мен си остава тръпка незнам......неискам да мисля,за него,защото ние сме разговаряли доста и то по доста сериозни теми,та и двама си имаме тръпката не само аз,ама така се стекоха нещата,че аз съм с Коко.Обичаме се и се надявам за напред да е така.Доста се поскарваме,ама така е два скорпиона,как си хапим опашките не е истина
Ох то стана дълго спирам

Всеки си има своя история.Била тя с добър или лош край за него,но живота го иска да станем да се отърсим и да продължим

[nmomchilova]

Аз сега ще ви разкажа нещо ах вие,,,,,
Та моята история как се запознах с мъжо.
Аз познавах първо брат му Алекс,преди да познавам Коко(моят мъж).
Една съученичка ме запознава с Алекс,плачеше ми на рамото за Коко,как той не и обръщал внимание,а тя била влюбена в него.Бяхме на 15г Та харесах си аз Алекс,а моята приятелка успокоявам,че всичко ще е наред,че ще я забелижи и т.н.Взех да излизам с Алекс,а той се занимаваше с едни л.......а,тоест наркотици,което за ме е табу,казах му,че нищо няма да има между нас,докато не се спре.Та един уикенд ме кани на гости в тях,отидох,спах в тях,НО нищо не се случи помежду ни,той беше толкова дрогиран,че неможеше да си каже името Та същата вечер се запознах с брат му Коко,еййййй направо ми омекнаха краката когато го видях беше толкова красив........Та викам си ,леле тоя е толкова недостъпен и горд,че те е страх да го заговориш даже Та след известно време спрях да се виждам с Алекс,един ден реших да звънна на Коко ей така да пием кафе работих не едно заведение и той каза,че някой ден ще мине,да ама не,след 30мин той звъни и вика"Идваме с едни приятели" на мен ми се обърна всичко(през това време бях приключила всичко с Алекс) той дойде,излизахме една седмица и стана то каквото стана ,Алекс щеше да заминава за Америка при баща си,за да се лекува.И си викам какво пък,нямала съм нищо с Алекс,нищо не ми пречи да съм с Коко.Та така станаха нещата,че дин ден аз отидох късно в тях,а той Алекс не бе заминал още,няколко дена му остава докато замине.Когато излизаме на сутринта,явно ме е видял и са се скарали с брат си Коко ми звъни и ми вика,брата ако се обади не си идвала,викам ок няма проблем.И така той замина и ние с Коко си продължихме връзката вече 5-та година е така.Първите няколко месеца криехме от него,но един ден Алекс попитам негов приятел какво правя аз,как съм и той му викал "ами виждам я с брат ти" и той побеснял и се обади тук в БГ,но му обяснихме всикчо и така....Сега сме в отилчини отношения,на мен лично Алекс ми е тръпка   незнам защо и немога да си го обесня,а обичам Коко,но той за мен си остава тръпка незнам......неискам да мисля,за него,защото ние сме разговаряли доста и то по доста сериозни теми,та и двама си имаме тръпката не само аз,ама така се стекоха нещата,че аз съм с Коко.Обичаме се и се надявам за напред да е така.Доста се поскарваме,ама така е два скорпиона,как си хапим опашките не е истина
Ох то стана дълго спирам

Еми виждаш ли,че и ти си имаш стара тръпка

[velkova_1914]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

И аз така бих постъпила мила.А за Радо на всеки един ден му идва времето за деца.моя мъж е на 37г. и има дете на 1г. и 9м. така,че живота е пред теб

[plamcho]

Аз сега ще ви разкажа нещо ах вие,,,,,
Та моята история как се запознах с мъжо.
Аз познавах първо брат му Алекс,преди да познавам Коко(моят мъж).
Една съученичка ме запознава с Алекс,плачеше ми на рамото за Коко,как той не и обръщал внимание,а тя била влюбена в него.Бяхме на 15г Та харесах си аз Алекс,а моята приятелка успокоявам,че всичко ще е наред,че ще я забелижи и т.н.Взех да излизам с Алекс,а той се занимаваше с едни л.......а,тоест наркотици,което за ме е табу,казах му,че нищо няма да има между нас,докато не се спре.Та един уикенд ме кани на гости в тях,отидох,спах в тях,НО нищо не се случи помежду ни,той беше толкова дрогиран,че неможеше да си каже името Та същата вечер се запознах с брат му Коко,еййййй направо ми омекнаха краката когато го видях беше толкова красив........Та викам си ,леле тоя е толкова недостъпен и горд,че те е страх да го заговориш даже Та след известно време спрях да се виждам с Алекс,един ден реших да звънна на Коко ей така да пием кафе работих не едно заведение и той каза,че някой ден ще мине,да ама не,след 30мин той звъни и вика"Идваме с едни приятели" на мен ми се обърна всичко(през това време бях приключила всичко с Алекс) той дойде,излизахме една седмица и стана то каквото стана ,Алекс щеше да заминава за Америка при баща си,за да се лекува.И си викам какво пък,нямала съм нищо с Алекс,нищо не ми пречи да съм с Коко.Та така станаха нещата,че дин ден аз отидох късно в тях,а той Алекс не бе заминал още,няколко дена му остава докато замине.Когато излизаме на сутринта,явно ме е видял и са се скарали с брат си Коко ми звъни и ми вика,брата ако се обади не си идвала,викам ок няма проблем.И така той замина и ние с Коко си продължихме връзката вече 5-та година е така.Първите няколко месеца криехме от него,но един ден Алекс попитам негов приятел какво правя аз,как съм и той му викал "ами виждам я с брат ти" и той побеснял и се обади тук в БГ,но му обяснихме всикчо и така....Сега сме в отилчини отношения,на мен лично Алекс ми е тръпка   незнам защо и немога да си го обесня,а обичам Коко,но той за мен си остава тръпка незнам......неискам да мисля,за него,защото ние сме разговаряли доста и то по доста сериозни теми,та и двама си имаме тръпката не само аз,ама така се стекоха нещата,че аз съм с Коко.Обичаме се и се надявам за напред да е така.Доста се поскарваме,ама така е два скорпиона,как си хапим опашките не е истина
Ох то стана дълго спирам

ей, Криси твойто е като при сапунките-със щастлив край