Изневярата - начин на употреба

[velkova_1914]

Ама не е чесно само да четете   давайте и Вие с вашите историй

[nmomchilova]

Ама не е чесно само да четете   давайте и Вие с вашите историй

ми така си е

[Криси09]

Радо,аз съм точно обратното на теб как го правиш бе човек?Кажи ми
Моят баща ни е оставил с мама,когато съм била на 5г.Още немога да го преживея,издръжка ми пращаше по 40лв на месец,други пари не,само аз му звънях и ги търсех,Жадувам за него
Той си създаде ново семейство имам брат и сестра във Варна.
Когато бях 10кл.почна да ми праща по 60лв.издръжка,Но въпреки това,аз го обичах и продължавам.
Когато се запознах с моя мъж всичко беше шест,дойде един момент в който той ми каза със сължи на очите"когато завършиш те искам до мен,при мен във Варна,ще учиш(аз го исках) ще ти помагам,за тия години през които не си била до мен,"(майка ми е виновна,защото все говореше срещу него и му писна)
Та в 12кл.забремеях,обадихме му се да му кажем,той затвори телефона минаха 2 месеца,всичко беше ок,докато не спря да ми вдига .....каза ми ,че това дете нетрябва да се ражда,че искал най-доброто за мен.....та докато бях бременна тишина,аз го преживях много трудно Роди се малката,не ми се обади,жена му ми се обади,сестра ми ми се обади малката и вика"како честито бебе " но той не и от тогава не сме се виждали идва си тук на Мартен при баба и дядо,но аз не го виждам...инъче праща подаръщи на малката,обаче до там.Ееее немога просто го обичам и милея за момента в който ще го видя и прегърна Немога да му се сърдя незнам защо............боли ме и то много

[velkova_1914]

Ама не е чесно само да четете   давайте и Вие с вашите историй

ми така си е

Ами да чакаме кой е следващия  

[Криси09]

Аз сега ще ви разкажа нещо ах вие,,,,,
Та моята история как се запознах с мъжо.
Аз познавах първо брат му Алекс,преди да познавам Коко(моят мъж).
Една съученичка ме запознава с Алекс,плачеше ми на рамото за Коко,как той не и обръщал внимание,а тя била влюбена в него.Бяхме на 15г Та харесах си аз Алекс,а моята приятелка успокоявам,че всичко ще е наред,че ще я забелижи и т.н.Взех да излизам с Алекс,а той се занимаваше с едни л.......а,тоест наркотици,което за ме е табу,казах му,че нищо няма да има между нас,докато не се спре.Та един уикенд ме кани на гости в тях,отидох,спах в тях,НО нищо не се случи помежду ни,той беше толкова дрогиран,че неможеше да си каже името Та същата вечер се запознах с брат му Коко,еййййй направо ми омекнаха краката когато го видях беше толкова красив........Та викам си ,леле тоя е толкова недостъпен и горд,че те е страх да го заговориш даже Та след известно време спрях да се виждам с Алекс,един ден реших да звънна на Коко ей така да пием кафе работих не едно заведение и той каза,че някой ден ще мине,да ама не,след 30мин той звъни и вика"Идваме с едни приятели" на мен ми се обърна всичко(през това време бях приключила всичко с Алекс) той дойде,излизахме една седмица и стана то каквото стана ,Алекс щеше да заминава за Америка при баща си,за да се лекува.И си викам какво пък,нямала съм нищо с Алекс,нищо не ми пречи да съм с Коко.Та така станаха нещата,че дин ден аз отидох късно в тях,а той Алекс не бе заминал още,няколко дена му остава докато замине.Когато излизаме на сутринта,явно ме е видял и са се скарали с брат си Коко ми звъни и ми вика,брата ако се обади не си идвала,викам ок няма проблем.И така той замина и ние с Коко си продължихме връзката вече 5-та година е така.Първите няколко месеца криехме от него,но един ден Алекс попитам негов приятел какво правя аз,как съм и той му викал "ами виждам я с брат ти" и той побеснял и се обади тук в БГ,но му обяснихме всикчо и така....Сега сме в отилчини отношения,на мен лично Алекс ми е тръпка   незнам защо и немога да си го обесня,а обичам Коко,но той за мен си остава тръпка незнам......неискам да мисля,за него,защото ние сме разговаряли доста и то по доста сериозни теми,та и двама си имаме тръпката не само аз,ама така се стекоха нещата,че аз съм с Коко.Обичаме се и се надявам за напред да е така.Доста се поскарваме,ама така е два скорпиона,как си хапим опашките не е истина
Ох то стана дълго спирам

ей, Криси твойто е като при сапунките-със щастлив край

Хииихихи да

[nmomchilova]

Ама не е чесно само да четете   давайте и Вие с вашите историй

ми така си е

Ами да чакаме кой е следващия  

МАй не им се пише или има нещо гнило,ама не сиакт да си кажат

[Криси09]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

Моят втория БАЩА почина и аз още немога да го преживея,той ме отгледа имам си братче.....и там.Но там нещата бях съвсем други така че,незнаеш в кой момент живота ще те прецака,аз съм едва на 20г.но какво съм видяла и какво съм преживяла и побоища и т.н съм виждала,абе с две думи ОТВРАТИТЕЛНО ДЕТСТВО.За това благодаря на бог,че имам баба и дядо които отгледаха мен до края и продължават да ми помагат,сватба,бал ми направиха.Сега имам две слънца в нас и съм щастлива.Но за годините си.......... затова никога няма да позволя моето дете да е без тати и да жадува за думичката ТАТЕ,както аз и се надявам моя тати да се съвземе малко и да ми се обади

[plamcho]

Ама не е чесно само да четете   давайте и Вие с вашите историй

ми така си е

Ами да чакаме кой е следващия  

е,и моят мъж е на 37г. и имаме 2г.  малчуган, малко закъсняхме с номер две, Велкова да не се окажем наборчета?

[velkova_1914]

Радо,аз съм точно обратното на теб как го правиш бе човек?Кажи ми
Моят баща ни е оставил с мама,когато съм била на 5г.Още немога да го преживея,издръжка ми пращаше по 40лв на месец,други пари не,само аз му звънях и ги търсех,Жадувам за него
Той си създаде ново семейство имам брат и сестра във Варна.
Когато бях 10кл.почна да ми праща по 60лв.издръжка,Но въпреки това,аз го обичах и продължавам.
Когато се запознах с моя мъж всичко беше шест,дойде един момент в който той ми каза със сължи на очите"когато завършиш те искам до мен,при мен във Варна,ще учиш(аз го исках) ще ти помагам,за тия години през които не си била до мен,"(майка ми е виновна,защото все говореше срещу него и му писна)
Та в 12кл.забремеях,обадихме му се да му кажем,той затвори телефона минаха 2 месеца,всичко беше ок,докато не спря да ми вдига .....каза ми ,че това дете нетрябва да се ражда,че искал най-доброто за мен.....та докато бях бременна тишина,аз го преживях много трудно Роди се малката,не ми се обади,жена му ми се обади,сестра ми ми се обади малката и вика"како честито бебе " но той не и от тогава не сме се виждали идва си тук на Мартен при баба и дядо,но аз не го виждам...инъче праща подаръщи на малката,обаче до там.Ееее немога просто го обичам и милея за момента в който ще го видя и прегърна Немога да му се сърдя незнам защо............боли ме и то много

Аз никога не съм лъгала малкия и съм му казала всичко както е даже той поиска да го заведа да види баща си и аз му казах-няма да стане като го видим ще ти го покажа и така и стана на селския панайр го видяхме със брат му и новата му и казах ето го мамо твоя истински баща.Детето се спря гледашеги и даже се обърна те минаха няма и на една ръка разстояние колкото вие сте го погледнали,зашото не сте го виждали и него познавате толкова и баша му.Насълзиха му се очите и каза мамо аз вече нямам истински татко имам си само един тоз,който ме гледа....Та Криси всеки е с правото си на мислене

[velkova_1914]

Ама не е чесно само да четете   давайте и Вие с вашите историй

ми така си е

Ами да чакаме кой е следващия  

е,и моят мъж е на 37г. и имаме 2г.  малчуган, малко закъсняхме с номер две, Велкова да не се окажем наборчета?

Ами може.......

[velkova_1914]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

Моят втория БАЩА почина и аз още немога да го преживея,той ме отгледа имам си братче.....и там.Но там нещата бях съвсем други така че,незнаеш в кой момент живота ще те прецака,аз съм едва на 20г.но какво съм видяла и какво съм преживяла и побоища и т.н съм виждала,абе с две думи ОТВРАТИТЕЛНО ДЕТСТВО.За това благодаря на бог,че имам баба и дядо които отгледаха мен до края и продължават да ми помагат,сватба,бал ми направиха.Сега имам две слънца в нас и съм щастлива.Но за годините си.......... затова никога няма да позволя моето дете да е без тати и да жадува за думичката ТАТЕ,както аз и се надявам моя тати да се съвземе малко и да ми се обади

На коледа стават чудеса пожелай си го най-искренно и го имаш.Бъди сигурна 

[Криси09]

Радо,аз съм точно обратното на теб как го правиш бе човек?Кажи ми
Моят баща ни е оставил с мама,когато съм била на 5г.Още немога да го преживея,издръжка ми пращаше по 40лв на месец,други пари не,само аз му звънях и ги търсех,Жадувам за него
Той си създаде ново семейство имам брат и сестра във Варна.
Когато бях 10кл.почна да ми праща по 60лв.издръжка,Но въпреки това,аз го обичах и продължавам.
Когато се запознах с моя мъж всичко беше шест,дойде един момент в който той ми каза със сължи на очите"когато завършиш те искам до мен,при мен във Варна,ще учиш(аз го исках) ще ти помагам,за тия години през които не си била до мен,"(майка ми е виновна,защото все говореше срещу него и му писна)
Та в 12кл.забремеях,обадихме му се да му кажем,той затвори телефона минаха 2 месеца,всичко беше ок,докато не спря да ми вдига .....каза ми ,че това дете нетрябва да се ражда,че искал най-доброто за мен.....та докато бях бременна тишина,аз го преживях много трудно Роди се малката,не ми се обади,жена му ми се обади,сестра ми ми се обади малката и вика"како честито бебе " но той не и от тогава не сме се виждали идва си тук на Мартен при баба и дядо,но аз не го виждам...инъче праща подаръщи на малката,обаче до там.Ееее немога просто го обичам и милея за момента в който ще го видя и прегърна Немога да му се сърдя незнам защо............боли ме и то много

Аз никога не съм лъгала малкия и съм му казала всичко както е даже той поиска да го заведа да види баща си и аз му казах-няма да стане като го видим ще ти го покажа и така и стана на селския панайр го видяхме със брат му и новата му и казах ето го мамо твоя истински баща.Детето се спря гледашеги и даже се обърна те минаха няма и на една ръка разстояние колкото вие сте го погледнали,зашото не сте го виждали и него познавате толкова и баша му.Насълзиха му се очите и каза мамо аз вече нямам истински татко имам си само един тоз,който ме гледа....Та Криси всеки е с правото си на мислене

[Криси09]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

Моят втория БАЩА почина и аз още немога да го преживея,той ме отгледа имам си братче.....и там.Но там нещата бях съвсем други така че,незнаеш в кой момент живота ще те прецака,аз съм едва на 20г.но какво съм видяла и какво съм преживяла и побоища и т.н съм виждала,абе с две думи ОТВРАТИТЕЛНО ДЕТСТВО.За това благодаря на бог,че имам баба и дядо които отгледаха мен до края и продължават да ми помагат,сватба,бал ми направиха.Сега имам две слънца в нас и съм щастлива.Но за годините си.......... затова никога няма да позволя моето дете да е без тати и да жадува за думичката ТАТЕ,както аз и се надявам моя тати да се съвземе малко и да ми се обади

На коледа стават чудеса пожелай си го най-искренно и го имаш.Бъди сигурна 

Съмнявам се мила искам малката ми Криси да позава дядо си,искам да си го гушна,Обичвам го и няма да спра да го обичам.Ще го чакам

[velkova_1914]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

Моят втория БАЩА почина и аз още немога да го преживея,той ме отгледа имам си братче.....и там.Но там нещата бях съвсем други така че,незнаеш в кой момент живота ще те прецака,аз съм едва на 20г.но какво съм видяла и какво съм преживяла и побоища и т.н съм виждала,абе с две думи ОТВРАТИТЕЛНО ДЕТСТВО.За това благодаря на бог,че имам баба и дядо които отгледаха мен до края и продължават да ми помагат,сватба,бал ми направиха.Сега имам две слънца в нас и съм щастлива.Но за годините си.......... затова никога няма да позволя моето дете да е без тати и да жадува за думичката ТАТЕ,както аз и се надявам моя тати да се съвземе малко и да ми се обади

На коледа стават чудеса пожелай си го най-искренно и го имаш.Бъди сигурна 

Съмнявам се мила искам малката ми Криси да позава дядо си,искам да си го гушна,Обичвам го и няма да спра да го обичам.Ще го чакам

Нищо не се знае мила за това вярвай

[plamcho]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

Моят втория БАЩА почина и аз още немога да го преживея,той ме отгледа имам си братче.....и там.Но там нещата бях съвсем други така че,незнаеш в кой момент живота ще те прецака,аз съм едва на 20г.но какво съм видяла и какво съм преживяла и побоища и т.н съм виждала,абе с две думи ОТВРАТИТЕЛНО ДЕТСТВО.За това благодаря на бог,че имам баба и дядо които отгледаха мен до края и продължават да ми помагат,сватба,бал ми направиха.Сега имам две слънца в нас и съм щастлива.Но за годините си.......... затова никога няма да позволя моето дете да е без тати и да жадува за думичката ТАТЕ,както аз и се надявам моя тати да се съвземе малко и да ми се обади

На коледа стават чудеса пожелай си го най-искренно и го имаш.Бъди сигурна 

Съмнявам се мила искам малката ми Криси да позава дядо си,искам да си го гушна,Обичвам го и няма да спра да го обичам.Ще го чакам

такова е мила-все губим любимите хора от които имаме най-много нужда, моята дъщеря беше на 3г. когато дядо и почина и няма да забравя реакцията ,когато го видя.Имаше хора -викаха то малко не разбира, нека влезе за последно сб..., обаче то ревна милото като голям човек и още си мисли , че там на небето една звезда е той.