Изневярата - начин на употреба

[velkova_1914]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

Моят втория БАЩА почина и аз още немога да го преживея,той ме отгледа имам си братче.....и там.Но там нещата бях съвсем други така че,незнаеш в кой момент живота ще те прецака,аз съм едва на 20г.но какво съм видяла и какво съм преживяла и побоища и т.н съм виждала,абе с две думи ОТВРАТИТЕЛНО ДЕТСТВО.За това благодаря на бог,че имам баба и дядо които отгледаха мен до края и продължават да ми помагат,сватба,бал ми направиха.Сега имам две слънца в нас и съм щастлива.Но за годините си.......... затова никога няма да позволя моето дете да е без тати и да жадува за думичката ТАТЕ,както аз и се надявам моя тати да се съвземе малко и да ми се обади

На коледа стават чудеса пожелай си го най-искренно и го имаш.Бъди сигурна 

Съмнявам се мила искам малката ми Криси да позава дядо си,искам да си го гушна,Обичвам го и няма да спра да го обичам.Ще го чакам

такова е мила-все губим любимите хора от които имаме най-много нужда, моята дъщеря беше на 3г. когато дядо и почина и няма да забравя реакцията ,когато го видя.Имаше хора -викаха то малко не разбира, нека влезе за последно сб..., обаче то ревна милото като голям човек и още си мисли , че там на небето една звезда е той.

Аз пък бях на 9г.,когато почина моя дядо на когото съм кръстена..........Голям ужас изпитах и до 14-15г. щом имаше рожденни дни или празници аз никога не се радвах и винаги се затварях в друга стая и плачех.

[Криси09]

Не никакво даже и до ден днешен не е потърсил детето нито веднъж и  е пращал подаръци само за 2 и 4 Р.Д. по пощата,аживеем в един град

Абе тоя е за бой!

Повечето мьже са така.Моят" баща"беше казал на майка ми;  Какво искаш,две деца сьм ти оставил за спомен! И ние бяхме в един град ,но той никога не ни е виждал,нито като малки, нито абитурентки ,нито булки.Но пьк ,втората му сьпруга не можа да има деца.Така,че наистина Бог бави,но не забравя!
Всичко се врьща!!!!!!!

И моят "баща" е такъв и точно затова мразя такива "мъже" - или по-скоро трябва да кажа путьовци. Това е нещо, което със сигурност няма да направя с децата си, ако ги имам някой ден (което е малко вероятно, но все пак...). Моят "баща" ми е такъв само до толкова, че ме е направил. Развел се с майка ми като съм бил на 2 г. (като през тия 2 г. той и семейството му са стъжнили живота на майка ми заради това, че е мислил с долната си глава) и дори не е плащал отсъдената му издръжка. След това години наред пращаше веднъж годишно (на рождения ми ден) по някой смешен селски пуловер, дето ако в неговото село е бил последна мода, с носенето му тук само подигравки можеш да събереш или да те затворят в психиатрична клиника. После престана да праща каквото и да е. Винаги беше голям зор да го накарам да ми даде каквито и да е пари, при условие, че живееше в голям лукс и нищо не му липсваше. Аз тогава му казах, че това ще му го върна някой ден и получих шанс да му го върна. Нещо му стана на очите, почти ослепя и като ми се примоли за помощ му казах да ме хване за знаете кое и че каквото си е постлал, на това ще легне. Казах му, че като не е помагал, когато е трябвало на майка ми и на мен, да не очаква и от мен помощ, а директно да си легне в гроба и да се зарови сам, защото и на погребението му няма да ида.
Той въобще имаше късмет, че когато ми поиска помощ около нас имаше хора, иначе щях да го счупя от бой. Именно заради него няма да направя неговата грешка и ако в бъдеще се случи да имам деца, ще си ги гледам (каквото и да ми струва това; не искам да се превръщам в нищожеството, което е баща ми) както би направил всеки нормален мъж.

Разбира се,Радо,че ще имаш деца,пожелавам ти го от все сьрце.
Нашия почина преди 3 год.Жена му ми се обади и моли да отидем на погребението,но аз не пожелах.Виждала сьм го само на снимка и то като млад,не исках да го виждам в това положение и да ми се запечата като спомен от моя баща.Мисля,че правилно сьм постьпила,за себе си.
Напьлно те разбирам!Никак не е лесно да се живее без баща!Липсва!!!Но животьт те учи на всичко.
Пожелавам ти,Радо да намериш своята сьпруга,да имате дечица и много да се обичате,и сьм сигурна,че ти ще си страхотен баща!Успех!

Моят втория БАЩА почина и аз още немога да го преживея,той ме отгледа имам си братче.....и там.Но там нещата бях съвсем други така че,незнаеш в кой момент живота ще те прецака,аз съм едва на 20г.но какво съм видяла и какво съм преживяла и побоища и т.н съм виждала,абе с две думи ОТВРАТИТЕЛНО ДЕТСТВО.За това благодаря на бог,че имам баба и дядо които отгледаха мен до края и продължават да ми помагат,сватба,бал ми направиха.Сега имам две слънца в нас и съм щастлива.Но за годините си.......... затова никога няма да позволя моето дете да е без тати и да жадува за думичката ТАТЕ,както аз и се надявам моя тати да се съвземе малко и да ми се обади

На коледа стават чудеса пожелай си го най-искренно и го имаш.Бъди сигурна 

Съмнявам се мила искам малката ми Криси да позава дядо си,искам да си го гушна,Обичвам го и няма да спра да го обичам.Ще го чакам

такова е мила-все губим любимите хора от които имаме най-много нужда, моята дъщеря беше на 3г. когато дядо и почина и няма да забравя реакцията ,когато го видя.Имаше хора -викаха то малко не разбира, нека влезе за последно сб..., обаче то ревна милото като голям човек и още си мисли , че там на небето една звезда е той.

Моя брат беше на 3г,когато почина баща му.....но майката на втория ми татко,не ни даде да отидем на погребението,та брат ми и не го помни.
ОХ точно това са болезнени теми

[plamcho]

Радо,аз съм точно обратното на теб как го правиш бе човек?Кажи ми
Моят баща ни е оставил с мама,когато съм била на 5г.Още немога да го преживея,издръжка ми пращаше по 40лв на месец,други пари не,само аз му звънях и ги търсех,Жадувам за него
Той си създаде ново семейство имам брат и сестра във Варна.
Когато бях 10кл.почна да ми праща по 60лв.издръжка,Но въпреки това,аз го обичах и продължавам.
Когато се запознах с моя мъж всичко беше шест,дойде един момент в който той ми каза със сължи на очите"когато завършиш те искам до мен,при мен във Варна,ще учиш(аз го исках) ще ти помагам,за тия години през които не си била до мен,"(майка ми е виновна,защото все говореше срещу него и му писна)
Та в 12кл.забремеях,обадихме му се да му кажем,той затвори телефона минаха 2 месеца,всичко беше ок,докато не спря да ми вдига .....каза ми ,че това дете нетрябва да се ражда,че искал най-доброто за мен.....та докато бях бременна тишина,аз го преживях много трудно Роди се малката,не ми се обади,жена му ми се обади,сестра ми ми се обади малката и вика"како честито бебе " но той не и от тогава не сме се виждали идва си тук на Мартен при баба и дядо,но аз не го виждам...инъче праща подаръщи на малката,обаче до там.Ееее немога просто го обичам и милея за момента в който ще го видя и прегърна Немога да му се сърдя незнам защо............боли ме и то много

Аз никога не съм лъгала малкия и съм му казала всичко както е даже той поиска да го заведа да види баща си и аз му казах-няма да стане като го видим ще ти го покажа и така и стана на селския панайр го видяхме със брат му и новата му и казах ето го мамо твоя истински баща.Детето се спря гледашеги и даже се обърна те минаха няма и на една ръка разстояние колкото вие сте го погледнали,зашото не сте го виждали и него познавате толкова и баша му.Насълзиха му се очите и каза мамо аз вече нямам истински татко имам си само един тоз,който ме гледа....Та Криси всеки е с правото си на мислене

и мойте се насълзиха

[velkova_1914]

Радо,аз съм точно обратното на теб как го правиш бе човек?Кажи ми
Моят баща ни е оставил с мама,когато съм била на 5г.Още немога да го преживея,издръжка ми пращаше по 40лв на месец,други пари не,само аз му звънях и ги търсех,Жадувам за него
Той си създаде ново семейство имам брат и сестра във Варна.
Когато бях 10кл.почна да ми праща по 60лв.издръжка,Но въпреки това,аз го обичах и продължавам.
Когато се запознах с моя мъж всичко беше шест,дойде един момент в който той ми каза със сължи на очите"когато завършиш те искам до мен,при мен във Варна,ще учиш(аз го исках) ще ти помагам,за тия години през които не си била до мен,"(майка ми е виновна,защото все говореше срещу него и му писна)
Та в 12кл.забремеях,обадихме му се да му кажем,той затвори телефона минаха 2 месеца,всичко беше ок,докато не спря да ми вдига .....каза ми ,че това дете нетрябва да се ражда,че искал най-доброто за мен.....та докато бях бременна тишина,аз го преживях много трудно Роди се малката,не ми се обади,жена му ми се обади,сестра ми ми се обади малката и вика"како честито бебе " но той не и от тогава не сме се виждали идва си тук на Мартен при баба и дядо,но аз не го виждам...инъче праща подаръщи на малката,обаче до там.Ееее немога просто го обичам и милея за момента в който ще го видя и прегърна Немога да му се сърдя незнам защо............боли ме и то много

Аз никога не съм лъгала малкия и съм му казала всичко както е даже той поиска да го заведа да види баща си и аз му казах-няма да стане като го видим ще ти го покажа и така и стана на селския панайр го видяхме със брат му и новата му и казах ето го мамо твоя истински баща.Детето се спря гледашеги и даже се обърна те минаха няма и на една ръка разстояние колкото вие сте го погледнали,зашото не сте го виждали и него познавате толкова и баша му.Насълзиха му се очите и каза мамо аз вече нямам истински татко имам си само един тоз,който ме гледа....Та Криси всеки е с правото си на мислене

и мойте се насълзиха

Изроди всякакви на този сват аз се убедих в това

[nmomchilova]

охххх,гледам,чета и пак гледам и се убеждавам,че по-трудно нещо от живота няма Да сме силни само да го изживеем до край

[plamcho]

много ми е приятно с вас, независимо темата, ама отивам да готвя , че да не бъда "нокаутирана"-шегичка

[velkova_1914]

охххх,гледам,чета и пак гледам и се убеждавам,че по-трудно нещо от живота няма Да сме силни само да го изживеем до край

и от мен едно оххххххххх ама си е баш така  

[velkova_1914]

много ми е приятно с вас, независимо темата, ама отивам да готвя , че да не бъда "нокаутирана"-шегичка

ок мила утре пак и аз след малко ставам

[nmomchilova]

много ми е приятно с вас, независимо темата, ама отивам да готвя , че да не бъда "нокаутирана"-шегичка

То и аз май се позабравих днес ,хихих,ама с тези интересни темички нещо по-различно от некоректните обяви и потребители

[nmomchilova]

охххх,гледам,чета и пак гледам и се убеждавам,че по-трудно нещо от живота няма Да сме силни само да го изживеем до край

и от мен едно оххххххххх ама си е баш така 

Ми така е ,мила,ама ще да го живеем,нема отърване :D:D

[Криси09]

много ми е приятно с вас, независимо темата, ама отивам да готвя , че да не бъда "нокаутирана"-шегичка

То и аз май се позабравих днес ,хихих,ама с тези интересни темички нещо по-различно от некоректните обяви и потребители

Така и трябва,аз сега ще се заровя малко в обявите,направих си кафе ,малката тича и яде пуканки покрей мен

[velkova_1914]

охххх,гледам,чета и пак гледам и се убеждавам,че по-трудно нещо от живота няма Да сме силни само да го изживеем до край

и от мен едно оххххххххх ама си е баш така 

Ми така е ,мила,ама ще да го живеем,нема отърване :D:D

Нали знаеш отърване няма умиране има....      

[velkova_1914]

много ми е приятно с вас, независимо темата, ама отивам да готвя , че да не бъда "нокаутирана"-шегичка

То и аз май се позабравих днес ,хихих,ама с тези интересни темички нещо по-различно от некоректните обяви и потребители

Така и трябва,аз сега ще се заровя малко в обявите,направих си кафе ,малката тича и яде пуканки покрей мен

аз тия обяви ги забравих днес 

[nmomchilova]

охххх,гледам,чета и пак гледам и се убеждавам,че по-трудно нещо от живота няма Да сме силни само да го изживеем до край

и от мен едно оххххххххх ама си е баш така  

Ми така е ,мила,ама ще да го живеем,нема отърване :D:D

Нали знаеш отърване няма умиране има....      

Е да де,ама аз не се доизказах

[nmomchilova]

много ми е приятно с вас, независимо темата, ама отивам да готвя , че да не бъда "нокаутирана"-шегичка

То и аз май се позабравих днес ,хихих,ама с тези интересни темички нещо по-различно от некоректните обяви и потребители

Така и трябва,аз сега ще се заровя малко в обявите,направих си кафе ,малката тича и яде пуканки покрей мен

аз тия обяви ги забравих днес 

Нищо интересно,мила Аз ги надничам отвреме навреме