Биография
Маршъл Маклуън е известен канадски културолог, педагог, теоретик и изследовател в областта на комуникациите и медиязнанието.
Хърбърт Маршал Маклуън е роден в Едмънтън, Албърта, Канада, на 21 юли 1911 г.
Баща му е бил застрахователен агент на недвижими имоти, майка му актриса.
Католик по произход, младият Хърбърт Маршал Маклуън проявява от рано афинитет към сложните енциклопедични познания. Демонстрира желание за разбиране на света и човешката природа. Чете много и разнообразни материали, по целия спектър на интелектуалното познание. В последствие в академичната си работа, той успява да наруши и опровергае доста догми и капсулации между модерните науки.
През 1928 г. Маклуън влиза да следва литература в университета на Манитоба, една от десетте провинции на Канада, където получава бакалавърска и магистърска степен. Печели златен медал на университета в областта на науките и изкуствата. Заминава на специализация във Великобритания, където през 1942 г. защитава докторска дисертация в университета на Кембридж. Темата на дисертацията е „Мястото на Томас Наш в изучаването на неговото време”.
През следващите четири години преподава в редица университети в САЩ.
В Сейнт Луис, Мисури, среща бъдещата си съпруга Корин Луис. От брака им се раждат шест деца.
През 1946 г. се завръща в университета в Торонто, Канада, където остава до края на преподавателската си кариера. Научната степен – професор, получава през 1952 г.
Идеолог и създател е на „Център за култура и технологии”, който отворя врати през 1963 г. Със създаването на Центъра, Маклуън се посвещава на изследвания на ефекта на електронните технологии върху човешката същност. Популярен и обичан от учениците и последователите си, той насърчава независимостта на ума и творчеството на мисълта във всичките си студенти.
С навлизането в епохата на господство от страна на масовите медии и особено на телевизията, Маклуън смело се противопоставя и посочва негативните влияния, които те могат да имат върху отделната личност. Служейки си с метафори, той не се притеснява да посочи рекламата, като манипулация в много по-голяма степен, отколкото се предполага. Пояснява последствията от наркотичното въздействие на мигновените комуникации, както и зависимостта, която изграждат към себе си. „Предвижда”, че персонализираните дози информация и технологии могат да доведат до фундаментална промяна в човешкото съзнание.
„Глобалното село” е фраза въведена в обръщение от Маршъл Маклуън, за да опише света, който се е „свил” до едно „село” от съвременните комуникации. Той оприличава мрежата на комуникационните системи на разгърната централна нервна система, окончателно свързала всеки с всеки в света. Метафората за единния глобален „организъм” на обществото, управляван от „централната нервна система” на медиите и комуникациите, означава обезсилване изобщо на етическото , което се редуцира до социално функциониране. Медиите, разширявайки всеки индивид, заедно с това го поставят в състояние на заплашена индивидуалност, на непрекъснато опасение от посегателство върху личния живот – както пряко – в случай на интерес от медиите към него, така и косвено – чрез хипнотичната безалтернативност на налаганите медийни образци. С известната формулировка „Средството е съобщението", той предизвиква истински революционен поврат в медиязнанието и определя развитието на медийната комуникация през целия 20. век, а както се оказва в последствие и за в бъдещето. Смисълът на прочутата формула на Маклуън се състои в тезата, че същността на съобщението не е в неговото съдържание, а в самото средство за комуникация. Не е важно какво се съобщава, а как. Самият начин на комуникация е вече информация.
Много от тези предвиждания, тълкувания и метафори са будели недоумение през 60-те години на 20. век. Нерядко те са били тълкувани погрешно. Много съвременници на Маклуън са го считали за луд и самозван учен. Това не го демотивира и спира, напротив, засилва проучванията му в интердисциплинарните области на когнитивната наука.
Въпреки придобитата световна известност и статус на медийно величие през 60-те години на миналия век, той бива низвергнат и забравен за дълго време. През 1979 г. редица здравни проблеми му нанасят тежък мозъчен удар, след който остава неспособен да говори, чете и пише. Умира в съня си на 31 декември 1980 г.

256страници,1995 година,меки корици