Райнер Мария Рилке (4.12. 1875, Прага - 29.12. 1926, Валмонт, Швейцария), австрийски поет, е роден като единствен син семейството на железопътен чиновник. Детството и младостта си прекарва в Прага. Учи в начално училище в родния си град, във военно училище, в Търговската академия в Линц, в университетите в Прага, Мюнхен и Берлин. Пътува до Италия, Германия, Русия, Испания, Франция, Дания, Швеция, Швейцария. Прекарва последните си години в кула в Швейцария - „Замъкът Мюзо”. Автор на сборниците „Първи стихотворения” (1903), „Книга на образите” в четири части (1902-1906), „Часослов” (1905), „Нови стихотворения” (1907), „Реквием” (1909), романа „Записките на Малте Лауридс Бриге” (1910), „Дуински елегии” (1912-1922, публ. 1923), цикъла „Сонети към Орфей” (1923). Автор на книга за Огюст Роден (1903), „Истории за Бога” (проза, 1904), драмата „Бялата княгиня” (1904, публ. -1920), „Писма за Сезан” (1907), Писал на немски. Превежда от руски „Слово за полка на Игор”, С. Дрожин, 3. Гипиус, от португалски „Сонети” на поетесата Елизабет Браунинг, от френски „Португалски писма”, приписвани на португалската монахиня Мариана Алкофорадо (1640-1723); стихове от Микеланджело; „Двадесет и четири сонета от Луиз Лабе Лионска” (от италиански и френски, XVI век); поезия от Пол Валери. Автор на обширна и интересна кореспонденция. Умира от левкемия на 51 г.3
263страници,1985 година,меки корици